Акт от 22.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1673 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Светлана Ив. Изева

Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300501884 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.372 от ТЗ и чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт на стоки /Конвенция CMR/ ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972 г., обн. ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г. /, в сила за България от 18.01.1978 г.

Постъпила е въззивна жалба от „АГН Груп“ ЕООД, ЕИК

*********, чрез адв.А. В., против Решение № 1429/28.04.2022г., постановено по гр.д.№ 1329/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск против „Кристеленор“ ЕООД, ЕИК *********, по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 372 от ТЗ във вр. с чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за осъждането му да заплати сумата от 3 051,10 лв., представляваща договорено навло за осъществяването на превоз–заявка 1607/16.03.2020г. на товар, за която сума е издадена фактура № **********/24.03.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.07.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователен; както и е осъден да заплати на „Кристеленор“ ЕООД разноски 1 по делото в размер на общо 1 310 лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи иска изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Кристеленор“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.И. С., депозира писмен отговор, с който оспорва подадената жалба като изцяло неоснователна. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Пловдив от „АГН Груп“ ЕООД против „Кристеленор“ ЕООД е заведена искова молба, с която посочва, че с ответника са сключили Договор за превоз по заявка №1607/16.03.2020 г., по силата на която ищецът е следвало да осъществи международен превоз на товари – плодове и зеленчуци, с дата на товарене – 17.03.2020г., за който превоз ответникът е следвало да му плати превозно възнаграждение от 3051,10 лв. /с ДДС/ в 15-дневен срок от получаването на фактурата и другите оригинални документи от ответника. Ищецът изтъква, че превозът на товари е бил осъществен с автокомпозиция с рег. № *********, а извършването на превоза е удостоверено с три броя международни ЧМР – та от 17.03.2020 г., доколкото товарът е съдържал три различни партиди плодове. Посочва също, че ищецът-превозвач е издал фактура, получена от 1 товародателя на 2.04.2020г., със срок за плащане - 15 – дневен, течащ от получаването й, като ответникът не заплатил уговореното превозно възнаграждение.

Към исковата молба прилага Договор за превоз от 16.03.2020г., сключен между „Кристеленор“ ЕООД, като възложител, и „АГН Груп“ ЕООД, като превозвач, съгласно която заявка № 1607 са определени параметрите на превоза като: дата на товарене- 17.03.2020г.; товар- палетизиран с температура по СМR – плодове и зеленчуци, изпращач- Гърция, товарен пункт – Солун, разтоварен пункт – Румъния, срок на доставка – 18.03.2020г., срок на плащане – 5 дни след получаване на оригиналните документи /+2 бр.

ЧМР и термолента/, допълнителни изисквания - термолента при товари с температурен режим.

Представени са и три броя ЧМР –та, съставени на чужд език, които не са придружени с точен превод на български, заверен от ищеца, и 2 които документи въпреки указанията на съда не са били представени до приключване на съдебното дирене от ищеца с точен превод на български език.

Ответникът „Кристеленор“ ЕООД е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който не се оспорва сключването на договора за превоз на плодове и зеленчуци по маршрута Гърция - Букурещ, датата на товарене – 17.03.2020г. и датата на доставка – 20.03.2020г. Релевирано е възражение за неизпълнение на договора за превоз от превозвача, поради неизправното му поведение, доколкото с договора за превоз били дадени специфични указания за извършване на превоза при определен температурен режим и краен срок за доставка - 18.03.2020 г., преминаване през най-краткия маршрут и да не се отклонява безпричинно от него. На следващо място описва, че камионът е заседнал в Петричко на 18.03.2020 г., за което ответникът е бил уведомен, вследствие на което ремаркето със стоката е било закачено за друг влекач, за което управителят на ответника не е бил уведомен и не е дал съгласие. Твърди, че превозът е бил осъществен с двудневна забава, с оглед на което управителят на ответниковото дружество е дал указания стоката да се достави в гр. Пятрамянц, Румъния, а не в гр. Букурещ. При пристигането на стоката в гр. Пятрамянц, на 20.03.2020 г., се установило, че плодовете и зеленчуците били развалени, с оглед на което получателят отказал да получи стоката и да заплати възнаграждение на ответника.

В хода на производството страните са заявили изрично, че не спорят затова, че е сключен Договор за превоз по заявка №1607/16.03.2020 г. за извършване на превоз на плодове и зеленчуци от Гърция до гр. Букурещ, Румъния, с дата на товарeне - 18.03.2020 г.; че доставката е достигнала в гр.

Пятрамянц на 20.03.2020 г., и че е налице забава от два дена при осъществяване на превоза, че част от плодовете и зеленчуците са били увредени.

Допусната е Комплексна съдебно-авто и агротехническа експертиза, чието заключение, изпълнено от в.л.инж.В. С. и в.л. агроном М.

В., не е било оспорено от страните.

Районният съд, с решението си по делото, за да отхвърли изцяло предявения иск, излага основни съображения, че се касаеза превоз на стоки с място на приемане в Гърция и с място на доставяне - Румъния, като приложим 3 закон е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Позовава се на член 17 от същата Конвенция, спорде която разпоредба - превозвачът носи отговорност за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, като при липса на вписани в товарителницата мотивирани възражения от превозвача е налице презумпция за това, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз.

Посочва, че представените товарителници не съдържат възражения от страна на превозвача за наличието на развалена стока или неподходяща опаковка на стоката, като следва да се приеме, че при товарене на плодовете и зеленчуците същите са били в добър търговски вид, като не са били нито изгнили, нито развалени. Районният съд не е приел възражението на превозвача да не носи отговорност за повредения товар, тъй като в товарителницата не била посочена температурата, при която следва да бъде осъществен превоза на стоките, е несъстоятелно. Съгласно представения договор за превоз ответникът е възложил на ищеца да извърши превоз на плодове и зеленчуци с вписани допълнителни изисквания за товара - термолента при товари с температурен режим, както и температура по ЧМР – плодове и зеленчуци и краен срок за доставка – 18.03.2020г. При така зададените изисквания превозвачът е следвало да осигури хладилно ремарке, което да поддържа оптимална за плодовете и зеленчуците температура в порядъка на 0 – 2 градуса, които да бъда превозени в кратки срокове до местоназначението им. Съобразно договорките ищецът като превозвач е бил длъжен да вземе всички мерки според обстоятелствата и товара, така че да изпълни задължението си да превози товара до местоназначението му, което същият не е извършил съобразно грижата на добрия търговец, предвидена в член 302 от ТЗ. Макар грижата на добрия търговец да няма легална дефиниция, касае се за една по-висока дължима грижа, изискваща притежаването на съответния търговски опит, знания и умения от търговеца, в случая превозвача, при изпълнение на поетото от него задължение да осъществи превоз на стоките, съобразено с вида и характера на престацията – превоз на свежи плодове и зеленцуци. Не са се установили по делото обстоятелства по смисъла на член 17, т. 2 и т. 4 от цитираната по-горе Конвенция, които да освободят от отговорност превозвача.

С въззивната жалба „АГН Груп“ ЕООД въвежда основни

4 възражения, че липсват каквото и да е основания да се твърди неизпълнение, тъй като, за да има такова, то следва да бъде вменено като задължение, т.е. да е договорено такова задължение. А то не е, тъй като в договора-заявка за превоз е договорено, че температурата в товарното помещение трябва да бъде в стойности, които изпращачът (дефинитивно) да посочи в CMR товарителницата. В графа „Товар" на товарителницата, а именно:

„палтетизиран, температура по CMR - плодове и зеленчуци, температурният режим не е конкретизиран в заявката. Изискваната температура не е посочена и в самите товарителници, както би следвало да е съгласно договора за превоз. Също така, поддържа, че за натоварените зеленчуци липсва каквато и да е информация - какъв вид са те, не е посочено какво количество са, увредени ли са били по време на извършване на превоза и ако да в каква степен и т. н. Така товарът по едната товарителница остава неизвестна величина. По останалите две товарителници са превозвани 2 220 кг. ягоди и 2 175 кг. киви, но зеленчуците по третата товарителница, които при общ товар от 22 500 кг., съгласно заявката, са с маса 18 105 кг. За тези 18 105 кг. от товара, представляващи 80% от него, не са били представени доказателства, че са увредени, а в случай че не са, то превозната цена е дължима най-малкото в размер, пропорционален на тези 80% от товара.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Въззивната инстанция намира, че възраженията са основателни.

По силата на Договор за превоз от 16.03.2020г., сключен между „Кристеленор“ ЕООД, като възложител, и „АГН Груп“ ЕООД, като превозвач, съгласно която заявка № 1607 са определени параметрите на превоза: дата на товарене- 17.03.2020г.; товар- палетизиран с температура по СМR – плодове и зеленчуци, изпращач- Гърция, товарен пункт – Солун, разтоварен пункт – Румъния, срок на доставка – 18.03.2020г., срок на плащане – 5 дни след 5 получаване на оригиналните документи /+2 бр. ЧМР и термолента/, допълнителни изисквания - термолента при товари с температурен режим. От съдържанието на приложения Договор за превоз от 16.03.2020г. не се установява страните да са уговаряли задължения, обвързващи „АГН Груп“ ЕООД относно това под какъв температурен режим да се осъществи доставката на товара.

С Писмения отговор по чл.131 от ГПК „Кристеленор“ ЕООД е заявил, че е задал специфични изисквания за товара: „температура по ЧМР – плодове и зеленчуци“; „термолента при товари с температурен режим“ и оттук насетне ищцовото дружество по стандарт е било длъжно да осигури хладилно ремерке при натоварването и да държи постоянна ниска /хладилна/ температура в него, тоест в диапазона +3°/+6° C по време на целия превоз, който следва да извърши в срок. Освен това превозвачът е бил длъжен да следва най-краткия и рационален маршрут и да не се отклонява безпричинно.

Освен това от представените 3 бр. товарителници, приложени към исковата молба, превозвачът не е имал никакви възражения към състоянието и опаковката на стоките и ги е приел същите без забележки от изпращача.

Съдът намира, че тези доводи следва да се оставят без уважение, тъй като от Договор за превоз от 16.03.2020г., сключен между „Кристеленор“ ЕООД, като възложител, и „АГН Груп“ ЕООД, като превозвач, както вече се посочи по-горе, не са уговаряни от контрахентите условия за температура „в диапазона +3°/+6° C по време на целия превоз“ . От клаузите по договора се констатира, че превозвачът е приел да извози стоката – товар „Палетизиран, температура по СMR – плодове и зеленчуци“. По заявката, описана в Договора за превоз, като допълнителни изисквания са записани само: