Решение № 1193 от 29.12.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4104/2021
- Вид
- Решение № 1193
- Подписан
- 29.12.2021
- В сила
- 22.01.2022
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.41, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1193 гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110204104 по описа за 2021 година за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на АЛБ. П. К. ЕГН ********** от гр.Балчик, подадена чрез адв. Х.Я. от ВАК, против НП № 21-0436-000155/08.09.2021год. на Началника на сектор към ОДМВР Варна ІІ РУ, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв.
В жалбата си въззивницата сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно като навежда доводи както за допуснати съществени нарушения на процес. правила (не било ясно точно кой знак бил нарушен В27 или В-28, не било посочено точното място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено) така и за нарушение на материалния закон като изцяло оспорва извършването на нарушението за което е санкционирана. Сочи, че не било ясно как изобщо тя била възприета за нарушител, тъй като автомобилът бил лизингов и тя била съдлъжник в договора за лизинг с друго лице което било упълномощено да го управлява автомобила, че не й била дадена възможност изобщо да подаде декларация по чл. 186 от ЗДП, както и че автомобилът изобщо не е бил паркиран в зона на действие на ПЗ В-27. Моли НП да бъде отменено. Алтернативно навежда и доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява и не се представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова-Атанасова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение моли да бъде присъдено такова в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
На 14.07.2021год. св. Н. – полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ във ІІ РУ ОДМВР Варна, изпълнявал служебните си задължения като съвместно с двама свои колеги осъществявали контрол на пътното движение. Около 15:20ч. същият забелязал МПС с ДК№ СВ0235ВС паркиран на ул. „Брегалница“, от лявата страна по посока на движенето на улицата която била еднопосочна с посока на движение към ул. „Битоля“, и в непосредствена близост до кръстовището с ул.“Битоля“. Тъй като на ул.“Брегалница“ до №12 имало поставен ПЗ В-27 св.
Н. преценил, че автомобилът е паркиран в нарушение на знака. Същият извършил проверка за собственика на автомобила и установил, че такъв е ЮЛ „Сожелиз-България“ ЕООД, а въззивницата била вписана като ползвател.
Направени били снимки на паркирания автомобил, както и снимка на разположението на пътния знак, а св. Н. съставил уведомление по чл. 186, ал.3 от ЗДП и го закрепил на МПС-то. По късно същия ден св. Н. съставил на въззивницата фиш съобразно разпоредбата на чл. 186 от ЗДП, в който посочил, че същата на 14.07.2021год. в 15:20ч. в гр.Варна, на ул. Брегалница“ срещу магазин „Лидл“ е паркирала автомобила при пътен знак В-27. Във фиша св. Н. посочил, че било извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП и наложил на въззивницата санкция глоба в размер на 20лв. на основание чл.
183, ал.2, т.1 от ЗДП. Фишът бил изпратен за връчване на въззивницата. След получаване на фиша въззинвицата го оспорила и той бил анулиран. На 12.08.2021год. св. Н. съставил срещу въззивницата АУАН бл.№ 840821 в който посочил, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП тъй като на 14.07.2021год. около 15:20ч., в гр.Варна ул. „Брегалница“ срещу магазин Лидл“ ул. „Битоля“ № 1а е паркирала т.а. „Хюндай И30 с рег.№ СВ0235ВС, собственост на „Сожелиз-България“ ЕООД БУЛСТАТ 131391369 и ползвател АЛБ. П. К. ЕГН **** като рушила пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането. В АУАН св. Н. посочил, че същият се съставя във връзка с оспорване на извършено нарушение (съставен фиш сер. Х№ 0967140 2 от 14.07.2020год.). Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата която подала и писмено възражение срещу него.
Възражението не било прието от АНО и на 08.09.2021год. въз основа на акта, било издадено атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП, като нарушението не е маловажно и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер на 20лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан актосътавителят К.Н., който в показанията си възпроизвежда констатациите отразени в акта с нужната конкретика, разяснява къде точно е бил поставен ПЗ въвеждащ забраната, както и обстоятелствата при които е било констатирано нарушението, съставянето на фиша, а след това и на АУАН.
Като писмени доказателства към АНП, освен АУАН е приложено и становище относно извършена проверка по АНП във връзка със съставено НП № 21-0436-000155/08.09.2021год.
Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и приобщени Заповед № 365з-4338/01.11.2017год. на директора на ОД на МВР Варна, заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, справка за собственост на т.а. Хюндай с ДК№ СВ0235ВС, справка за анулиране на фиш серия Х № 0967140/14.07.2021год., както и материалите по прекратено НАХД № 4154/2021год. по описа на ВРС в това число глоба с фиш серия Х № 0967140/14.07.20212год., докладна записка относно съставен фиш серия Х № 0967140/14.07.2021год. съставена от пол. инсп. К.Н., снимков материал, - 3бр., становище относно извършена проверка по АНП във връзка със съставен АУАН № 840821/12.08.2021год.; възражение срещу АУАН; справка за нарушител, уведомление на основание чл. 186, ал.3 от ЗДП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, същата е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила състоящо се в липса на яснота досежно това къде точно е било паркирано МПС-то доколкото както в акта, така и в НП са посочени две улици – ул. „Брегалница“ и ул. „Битоля“ №1а, като уточнението срещу 3 магазин „Лидл“ също не дава яснота досежно конкретното мястото, тъй като и двете улици са срещу магазина. В обс. части не е посочена дори и улицата на която е бил поставен знака.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата. Същата е лишена от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинена, при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че с оглед вмененото на въззивницата нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДП точното място на паркиране на МПС-то както и разположението на ПЗ вменяващ забраната за паркиране са съставомерни факти и липсата им всякога води до нарушаване правото на защита. Отделен е въпроса, че в случая неяснотата във волята на АНО досежно приетите от него за установени факти води и до неяснота по отношение на предмета на доказване, който се очертава именно от фактите изложени в НП. В тази връзка следва да бъде отбелязано още, че е абсолютно недопустимо едва в хода на съдебното следствие посредством разпита на актосъставителя и след приобщаването на ВДС (снимков материал) да се установяват съставомерни факти, непредявени на нарушителя с АУАН.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че от НП не ставало ясно кой ПЗ бил нарушен – В27 или В28 то не се споделя от съда доколкото ясно в НП е посочено ,че се касае за нарушение на ПЗ В27.
Доколкото с НП на въззивницата е наложено наказание за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП, съдът след преценка на събраните по делото доказателства и излизайки извън неясния предмет на доказване очертан от обст. част на НП прецени, че същото е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:
Съгласно цитираната по-горе разпоредба участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В случая повдигнатото обвинение за неспазване на ПЗ –В27 „"Забранени са престоят и паркирането".
От приобщения по делото снимков материал, а и от показанията на св.
Н. се установява, че автомобилът, чийто ползвател е въззивницата (последният факт е безспорно установен от справката от АИС КАТ досежно собствеността на МПС-то) е бил паркиран на ул. „Брегалница“, от лявата страна на улицата, която е еднопосочна с посока на движение към ул.
4
„Битоля“ и в непосредствена близост до кръстовището между двете улици.
Видно от приобщената снимка на разположението на ПЗ В-27, и показанията на св. Н., знакът не е поставен в близост до паркирания автомобил ползван от въззивницата, а на значително разстояние преди това.
Видно от снимковия материал знакът е поставен от лявата страна на платното за движение, до игрална зала, която се намира на кръстовището между ул.
„Брегалница и ул. „Топра хисар“. Съгласно нормата на чл. 50, ал.1 от ППЗДП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
В случая видно от приложения снимков материал указателна табела указваща разстояние на действието на знака. Не е спорно и това, че знак отменящ забраната до мястото на което е бил паркиран автомобила няма, както и че между мястото на което е поставен знака и мястото на което е бил паркиран автомобила на въззивницата е имало кръстовище – това между ул.
„Дойран“ и ул. „Брегалница“ нещо повече този факт е и изрично посочен от АНО в изготвеното от него становище относно извършена проверка по АНП във връзка със съставеното НП. И след като автомобилът на въззивницата е бил паркиран след това кръстовище, то нарушение на ПЗ 27 не е налице тъй като действието му е било до кръстовището с ул. „Дойран“ е е било преустановено след това. Що се касае до изложеното в коментираното погоре становище на АНО, че нарушение имало защото кръстовището било отдясно, а улицата била еднопосочна, то определено не се споделя от съда.
Първо защото ППЗДП не прави никакво ограничение досежно това какво е кръстовището от дясно или от ляво. Горното е и разбираемо доколкото от всяко кръстовище по пътя могат да навлязат нови участници. Точно за това и зоната на действие на забранителните знаци е определена до следващото кръстовище. На следващо място вярно, е че улицата е еднопосочна и принципно е възможно забраната да важи само за част от пътното платно (за една пътна лента). Това специално ограничение обаче следва да е изрично указано с допълнителна табела от група „Т“ (чл.41, ал.1 от ППЗДП), а не с пътен знак за еднопосочно движение както счита АНО. Такава допълнителна табела в случая също няма поставена видно от снимковия материал. Отделен е въпроса, че при наличие на междинно кръстовище наличието на такава табела би било без значение защото забраната така или иначе след 5 кръстовището с ул. „Дойран“ не важи.