Решение № 500 от 21.10.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Разлог, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240100417 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от Д.И.Г., с ЕГН*, от *, с ЕГН*, от *, с ЕГН*, от *, А.Я.А., с ЕГН*, от *, Г.А.Я., с ЕГН*, от * и М.Е.Я., с ЕГН*, от *, всички ч. от АК-Б., съд. адрес: *, против К.А.Б., с ЕГН*, от *, А.И.Р., с ЕГН*, от *, и Г.И.Б., с ЕГН*, *.

Ищците претендират допускане на съд. делба на недвижим имот, представляващ УПИ VII1074, 1075, кв.69 по плана на *, с площ 461 кв.м, при съседи по документ за собственост и скица: УПИ V-1076, УПИ VIII-1072, УПИ IV-1077, УПИ IX и улица, без включените в имота сгради, представляващи индивидуална собственост.

В ИМ се твърди, че ищците притежават по наследство, дарение и покупко-продажба общо 265/461 ид. ч. от процесния урегулиран ПИ, а ответниците – останалите 196/461 ид. ч..

Твърдят, че преди изменението на регулацията през 1981 г. процесният имот е бил обособен в 2 самостоятелни УПИ, а именно парцел VII-1074 и парцел VI-1075, кв.69 по плана на *.

Със Заповед №*/31.07.1981 г. на ОНС-Б. двата парцела са обединени в един общ УПИ VII1074, 1075. Вследствие на извършеното изменение на регулацията е възникнала съсобственост в/у общия урегулиран ПИ, като същевременно изградените в него сгради са останали индивидуална собственост на съответните собственици.

Ищците сочат, че м/у съсобствениците липсва съгласие относно ползването и управлението на имота, поради което искат прекратяване на съсобствеността ч/з съд. делба. Излагат съображения, че е възможно имотът да бъде реално разделен ч/з изменение на действащия подробен УП, като бъдат възстановени 2 самостоятелни УПИ, съответстващи на съществувалите преди регулационното обединяване.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника А.Р. е депозиран писмен отговор, с който заявява, че е единствен собственик на недвижимите имоти, предмет на делбата, въз основа на безвъзмездна сделка от 2009 г., съгласно Нот. акт №113, том II, рег.

№1687, дело №293/2009 г. на нот. К.М., рег. №061 в регистъра на НК. Оспорва допустимостта и основателността на депозирания иск за делба, тъй като имотът, предмет на делбата няма самостоятелен хар.р, предвид площта, лицето към улица и съществуващото застрояване.

В СЗ на 23.09.2025 г. ищцовата страна е оттеглила иска против първоначално конституираните ответници Р.А.Б. и Г.И.Б.. С постановеното в същото заседание Определение №843/23.09.2025 г. производството спрямо тези лица е прекратено, като е продължило единствено против А.И.Р..

1

В последното СЗ от 23.09.2026 г. процесуалните представители и на двете страни са поискали допускане на съд. делба, като са се позовали на предприетата процедура по изменение на ПУП и представената Заповед №*/24.08.2026 г. на кмета на *.

От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представените писмени док-ства, включително удостоверенията за н-ци, нот. актове, скиците и адм. документи, се установява, че процесният УПИ VII-1074, 1075, кв.69 по плана на *, е с обща площ 461 кв.м и включва 2 имота с планоснимачни номера 1074 и 1075. По предходния регулационен и кадастрален план на *, одобрен със Заповед №*/28.05.1976 г. на ОНС-Б., двата имота са били обособени като самостоятелни парцели – VII-1074 и VI-1075, кв.69.

Имотът с пл. №1074, с площ 265 кв.м, е принадлежал на Г.А.Б., починал на *. Неговите права са преминали по наследство в/у посочените в представените удостоверения за н-ци лица, като впоследствие част от наследствените права са били предмет на разпоредителни сделки.

От представените нот. актове от 2021 г. се установява, че Д.И.Г. е придобил ч/з дарение и покупко-продажба ид. ч. от правата в/у процесния имот. Останалите права в/у дела от 265/461 ид. ч. са принадлежали на останалите ищци съобразно наследственото правоприемство.

Относно имот с пл. №1075, с площ 196 кв.м, се установява, че същият е принадлежал на нците на И.А.Б., като впоследствие правата в/у него са придобити от ответницата А.И.Р.. В тази насока са представени Нот. акт за дарение от 2009 г. и констативен Нот. акт №67, том II, рег. №2066, дело №254/2023 г.

Със Заповед №*/31.07.1981 г. на ОНС-Б. е одобрено изменение на регулацията, с което съществувалите до този момент самостоятелни парцели VI-1075 и VII-1074 са обединени в един общ парцел VII-1074, 1075, кв.69. По делото не се спори, че тази регулация е отразена в действащия УП и че към момента на предявяване на иска двата имота са включени в един общ УПИ. Не се спори и че в имота съществуват сгради, изградени при свързано застрояване, които страните третират като индивидуална собственост и които не са предмет на делбената претенция.

От приетото заключение на СТЕ, изготвено от ВЛ инж. Х.И.Г., се установява че процесният УПИ VII-1074, 1075 е с площ 461 кв.м и включва двата имота с пл. №1074 и №1075. ВЛ е извършило оглед на място и е установило съществуващото застрояване, границите и фактическото ползване на имота. При изслушването му в СЗ на 02.02.2026 г. ВЛ е пояснило, че в имота съществува ограда в направление изток–запад, която фактически разделя общия УПИ на две части, съответстващи на имотите, притежавани от страните. Посочило е също, че лицето на имота на ответницата към улицата е ограничено от съществуващите сгради и не може да бъде увеличено, без да се засегне застрояването.

Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и съответстващо на останалите док-ства относно техническите хар-стики на имота, съществуващото застрояване и възможностите за неговото бъдещо урегулиране.

От писмото на о.Я., постъпило на 06.11.2025 г., и приложеното становище на гл. арх. се установява, че е разгледана възможността за изменение на плана за регулация и застрояване в обхвата на УПИ VII-1074, 1075, кв.69 с цел неговото разделяне на 2 нови УПИ.

Впоследствие, с писмо, постъпило по делото на 27.04.2026 г., о.Я., е представила мотивирано предписание на гл. арх. във връзка с предприемане на процедурата по чл.201 от ЗУТ.

В СЗ от 08.04.2026 г. е представена скица – вариант за подялба, изготвена от ВЛ инж. Х.Г., предвиждаща обособяването на 2 самостоятелни имота, съответстващи по площ на първоначалните имоти №1074 и №1075.

2

Със Заповед №*/24.08.2026 г. кметът на о.Я., на основание чл.124а, ал.2 от ЗУТ, е допуснал изработването на подробен УП – план за регулация за разделяне на УПИ VII-1074, 1075, кв.69 на 2 нови УПИ – VII-1074 и VI-1075, кв.69.

От молба на ищцовата страна от 29.09.2026 г. се установява, че в хода на производството А.Я.А., Г. А.Я. и М.Е.Я. са прехвърлили притежаваните от тях ид. ч. на съделителя Д.И.Г..

Съгласно представения Нот. акт №23, том V, рег. №10738, дело №785/2024 г., вписан в СВп. с вх. рег. №7419/30.12.2024 г., Д.И.Г. е придобил доп. общо 1/4 ид. част от дела на ищците.

Вследствие на това правата в/у общия дял от 265/461 ид. ч. са разпределени м/у Д.И.Г., С.А.Б. и М.А.Б..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за допустим и основателен, поради следните съображеня:

Настоящето производство е с правно основание чл.34 от ЗС, и е във фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС: „всеки от съсобствениците може да иска делба на съсобствените имоти”, а съгласно чл.344 от ГПК: „в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите м/у кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сън-к”. За уважаването на иска е необходимо да бъде установено, че предметът на делбата представлява годен самостоятелен обект на право на собственост, че м/у страните съществува съсобственост в/у него и че са установени правата на всеки съделител.

В настоящия случай особеността произтича от обстоятелството, че процесният УПИ VII1074, 1075 е образуван ч/з обединяване на 2 първоначално самостоятелни парцела при действието на отменения ЗТСУ.

Съдът съобразява че дворищнорегулационните планове, одобрени при действието на ЗТСУ, са могли да имат непосредствено отчуждително действие в предвидените от закона случаи.

Вещноправните последици на конкретното регулационно изменение следва да бъдат преценени съобразно действалата към момента на одобряването му нормативна уредба, хар.ра на изменението и приложението на регулацията.

От представените док-ства се установява, че със Заповед №*/31.07.1981 г. двата самостоятелни парцела са били обединени в един общ урегулиран ПИ, без да се променя индивидуалната собственост в/у изградените в тях сгради.

Съдът приема, че при съвкупната преценка на документите за собственост, действащата регулация и установеното фактическо положение са налице основания процесният УПИ да бъде третиран като съсобствен м/у страните при посочените в ИМ общи дялове от 265/461 и 196/461 ид. ч.. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че представените нот. актове на ищцовата страна индивидуализират придобитите права като ид. ч. от общия урегулиран ПИ, а не като самостоятелно урегулиран имот. От значение е и обстоятелството, че общата регулация е съществувала продължително време, като страните са упражнявали фактическа власт в/у съответстващи на правата им реални части от общия УПИ. Наличието на фактическа граница м/у ползваните части не изключва съсобствеността. Разпределението на ползването м/у съсобствениците не е равнозначно на прекратяване на съсобствеността ч/з делба.

По делото не се установява да е извършена доброволна или съд. делба на процесния УПИ, нито да е влязло в сила изменение на регулацията, с което двата имота да са обособени като самостоятелни УПИ. Ето защо съдът приема, че съсобствеността в/у общия УПИ не е прекратена.

В съд. практика е прието, че при делба на съсобствено дворно място със съществуващи сгради, които са индивидуална собственост, съдът следва да съобрази устройствените изисквания и възможността за обособяване на самостоятелни УПИ.

В Решение №131 от 27.05.2016 г. по гр. д. №600/2016 г. на ВКС, I г. о., е разгледан въпросът за допустимостта на съд. делба на застроено съсобствено дворно място, когато сградите в него са индивидуална собственост. ВКС приема, че възможността за делба е обусловена от 3 градоустройствения статут на имота и възможността за обособяване на самостоятелни УПИ при спазване на изискванията на чл.19 от ЗУТ.

В настоящия случай съдът е предприел действия за изясняване на този въпрос, като е изискал становище от гл. арх. на о.Я. и е предоставил възможност за изпълнение на процедурата по чл.201 от ЗУТ.

От събраните док-ства се установява, че е изготвен вариант за разделяне на процесния УПИ на 2 самостоятелни имота, съответстващи на първоначалните имоти с пл. №1074 и №1075.

Представената скица предвижда обособяване на дял с площ 265 кв.м за собствениците на имот №1074 и дял с площ 196 кв.м за собственичката на имот №1075.

Съдът съобразява, че предложените имоти са маломерни спрямо общите нормативни изисквания, но в конкретния случай е налице съществуващо свързано застрояване и предходна самостоятелна регулация. От значение е и че главният архитект на о.Я. е предприел действия по процедурата за изменение на плана, а впоследствие кметът е издал Заповед №196/24.08.2026 г., с която е допуснато изработването на проект за разделяне на общия УПИ.

Съдът отчита, че тази заповед не представлява окончателно одобрен ПУП и не поражда вещноправни последици. Същевременно обаче тя установява, че компетентният административен орган е допуснал започването на процедура по обособяване на 2 самостоятелни УПИ. При тези данни, като съобразява предприетите действия по чл.201 от ЗУТ, представения вариант за подялба и изразеното от двете страни съгласие за допускане на делбата, съдът приема, че не е установена абсолютна устройствена пречка за разделянето на процесния имот. Конкретният способ за извършване на делбата и възможността за обособяване на реални дялове следва да бъдат преценени във втората фаза на производството при съобразяване на приложимите изисквания на ЗУТ и необходимите административни актове.