Решение № 321 от 25.10.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. ХАСКОВО, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря Р.В.Н. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500500 по описа за 2022 година

Производството е въззивно - по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260067/16.09.2022г.,постановено по гр.д.№3978/2019г. Районен съдХасково: ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3878/2019г. по описа на Районен съдХасково,по предявените от И. Т. К. и Х. Г. К. срещу И. Ж. И.,Д. Ж. С. и Ж. И. Ж., искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване по отношение на И. Ж. И.,Д. Ж. С. и Ж. И. Ж., че И. Т. К. и Х. Г. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.***,одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,находящ се адрес гр.***, с площ по скица 300 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с намин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м., с номер на имота по предходен план ***, парцел ***, кв.***,при съседни имоти: №***, №***, №*** и №***, в частта относно 4/6 идеални части от имота, а по отношение на останалата разлика над 4/6 идеални части до претендираните права в обем от 5/6 идеални части от имота ги отхвърля; ОСЪЖДА И. Т. К. и Х. Г. К. да заплатят на И. Ж. И.,Д. Ж. С. и Ж. И. Ж. сумата от 600лв.,представляваща направени разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците И. Т. К. и Х. Г.

К. ,които чрез пълномощника си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост.Считат предявените искове за процесуално допустими и за тях е налице правен интерес от предявяванетто им.В настоящият случай, мотивите за прекратяване на производството по делото,след приключването му по същество, не сочели на обстоятелства, които да не са били известни на съда към момента на изготвяне на доклада по делото.

Независимо от това съдът не дал указания за установяване на правния интерес от 1 предявяване на установителния иск по отношение на 4/6 идеални части от имота, още повече ,че предмет на исковата претенция били 5/6 идеални части от имота. Липсвали и мотиви относно липсата на правен интерес, което било допълнително основание за допуснат порок в постановеното по делото решение. Неправилни били и изводите на съда за отхвърляне на установителния иск за 1/6 идеална част от имота, тъй изводите на съда за липса на предпоставките за придобИ.е на тези части по давност били неправилни. В тази връзка поддържат, че ако съдът е обсъдил заключението на назначеното вещо лице , в което е посочено, че парцел *** в кв.*** е бил разделен на два парцела *** в кв.*** с площ 300 кв.м. и *** в кв.*** с площ 316кв.м. още през 1971г. би достигнал до изводи различни от направените в обжалваното решение. Поддържат също, че представените по делото доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин основателността на исковата претенция. Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РСХасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявените установителни искове изцяло.Претендират и присъждане на разноски .

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Ж. И. Ж. б.ж. на гр.***, починал на 01.05.2022г. / в хода на производството,видно от удостоверение за наследници изх.№ГРАОН1-1266/03.05.2022г./, Д. Ж. С. и И. Ж. И.,чрез пълномощникът им, с който оспорват жалбата и излагат доводи за нейната неоснователност.В съдебно заседание въззиваемата Д. Ж. С. заявява, че е оттеглила пълномощията си от адв.В. и изразява становище за основателност на подадената въззивна жалба против обжалваното решение на РС-Хасково.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящето производство е образувано след отмяна на Решение

№260122/09.04.2021г., по В.гр.д.№963/2020г. по описа на Окръжен съд-Хасково с Решение №35/18.08.2022г. по гр.д.№2880/2021г. по описа на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Хасково, с дадени задължителни указания от касационната инстанция по приложение на материалния закон.

Гражданско дело №3978/2019г. по описа на РС-Хасково е образувано по искова молба, подадена от И. Т. К. и Х. Г. К. против И. Ж. И., Д. Ж. С. и Ж. И. Ж. за установяване правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.***, в сила от 2006 год., с адрес на имота – гр.***, с площ от 300 кв.м., в размер на общо 5/6 ид.ч. от имота, от които 4/6 ид.ч., придобити от ищците при условията на съпружеска имуществена общност, въз основа на разпоредителна сделка, обективирана в договор за издръжка и гледане от 07.10.1993 год., сключен с НА № ***, том *** , дело № *** год. и 1/6 ид.ч., придобити от ищцата И. К. по наследство от баща й – Т.И. Д. В съдебно заседание, проведено на 29.06.2020 год. от процесуалния представител на ищците е заявено при условията на евентуалност и възражение за придобИ.е на 2/6 ид.ч. от имота, по давност, въз основа на установена фактическа власт, считано от 1993 год., обосновано с въведеното от ответниците в отговора на исковата молба възражение за нищожност на договора за издръжка и гледане, обективиран в НА № *** год. в частта над 1/3 ид.ч. до 4/6 ид.ч., поради липса на предмет. Ответниците са заявили признание на иска в размер на 4/6 ид.ч.

/равняващи се на 2/3 ид.ч./ от имота, от които 1/3 ид.ч. – придобити от ищците в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за гледане и издръжка, сключен по време на брака им и 1/3 ид.ч. – придобити по наследство от ищцата.

По делото е установено,че ищцата И. Т. К. и ответниците И. Ж. И. и Д. Ж.С. са наследници по закон на лицето Т.И. Д, б.ж. на гр.***, починал на 14.07.1985 год.,като ищцата е негова дъщеря, а ответниците И. Ж. И. и Д. Ж. С. са негови внуци/ наследници на дъщеря му С. Т. Ж.,б.ж. на гр.***,починала на 12.09.2016г.,чийто съпруг и първоначален 2 ответник Ж. И. Ж. също е починал в хода на делото на 01.05.2022г./.

Установено е също,че приживе Т.И.Д. е придобил с нотариално завещание от 15.01.1960 год. от баща си И. Т. Д. ½ ид.ч. от дворно място от 607 кв.м. в гр.***, за което е отреден парцел ***, кв.*** по плана на гр.***, заедно с цялата къща, построена на 72 кв.м. ,а останалата ½ ид.ч. от дворното място е била придобита от неговия брат Д.И. Д.

През 1970г. Т.И. Д. се е снабдил с нотариален акт № ***, том *** , дело № *** год. за собственост на недвижимия имот, придобит по завещание, а именно – ½ ид.ч. от урегулиран парцел ***, в кв.**** по плана на гр.****, утвърден със заповед № 853 / 1957 год., целият от 613 кв.м., заедно с цялата къща, застроена на 72 кв.м. в ъгъла на парцела, отреден за дворище пл.№ ***.

Към момента на придобИ.е на собствеността върху посочения имот Т.И.Т. е имал сключен брак с Г.И.К., както се установява от акт за женитба № 396/13.11.1947г.

С договор за издръжка и гледане от 07.10.1993 год., сключен с НА № ***, том *** , дело № *** год. Г.И. Д. е прехвърлила на дъщеря си И. Т. К. следния свой недвижим имот, следващ й се по прекратената имуществена общност поради смърт на съпруга й – Т.Д., а именно – 4/6 ид.ч. от имот, находящ се в гр.***, в парцел ** в кв.*** по плана на гр.***, ведно с 4/6 ид.ч. от първи етаж на построената в имота триетажна жилищна сграда. Сделката е извършена по време на брака между приобретателката – И. К. и Х. К., които са и ищци в настоящето производство.

Г.И.Д. е починала на 13.08.1995 год., а дъщеря й – С.Т. Ж. – на 12.09.2016 год., оставяйки за наследници ответниците по иска, които на 12.07.2017 год. са се снабдили с констативен НА за собственост по наследство на следния недвижим имот, а именно – 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, с административен адрес – гр.***, а по документи за собственост – първи етаж с площ на целия обект 55 кв.м., с предназначение на обекта – жилище, апартамент, както и 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес – гр.****, с площ на имота по скица 300 кв.м., с номер на имота по предходен план - парцел ***, пл.№ ***, кв.***.

От заключението на назначената съдебно техническа експертиза,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че по плана, одобрен със заповед № 853 / 1957 год., процесният недвижим имот е нанесен като дворно място с пл.

№ ***, с площ от 607 кв.м., за което е отреден парцел*** в кв.**. По плана, одобрен със заповед № 90 / 1971 год., имот с пл.№*** по предходния план е нанесен като две дворни места – едното с пл.№ *** с площ от 300 кв.м., попадащо в западната част на имот с пл. № ***, за което е отреден парцел *** в кв.***, а второто - с пл.№ *** с площ от 316 кв.м., попадащо в източната част на имот с пл.№ ***, за което е отреден парцел*** в кв.***.

Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** с площ от 300 кв.м. по КК се покривал изцяло с дворно място пл.№ *** по плана от 1971 год., а ПИ с идентификатор *** с площ от 316 кв.м. по КК се покривал изцяло с дворно място с пл.№ *** по плана от 1971 год.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на свидетеля В. Д. – втори братовчед и съсед на страните се установява, че процесното дворното място е било разделено приживе между двамата братя – Т. и Д.Д. от техния баща И.. Д. Д. построил нова къща в неговата източна половина от дворното място. Между двамата братя нямало спор за това кой коя част да ползва от мястото, което през 1970 год. било разделено с мрежа. Споделя, че когато дядо И. починал, синът му Т. е бил женен, а децата му – родени. Т. и съпругата му Г. живеели в имота до смъртта си, а след това в имота останали ищците – дъщеря им И. и съпругът й Х..

Наследодателката на ответниците - С. и съпругът й Ж. имали апартамент в гр., а след като 3 децата им се оженили се преместили да живеят в с.***. В наследствената къща останал да живее синът им И. и снаха им П., които живеели там от около 20 години. Между двете сестри – И. и С. нямало спор относно ползването на имота и извършеното от майка им прехвърляне на част от същия в полза на ищцата, която основно се грижела за нея.

Отношенията между страните се влошили след смъртта на С. Свидетелят споделя, че между двете сестри били водени преговори за постигане на спогодба относно наследствения имот, но до такава не се стигнало. От показанията на свидетеля Г.К. – син на ищците се установява, че ответниците имали претенции за дял от дворното място, което се обработвало изцяло от родителите му. Твърди, че С. е живеела в имота, но когато дошла снаха й, заедно със съпруга си се преместили да живеят в с.***, а в къщата останали сина й И. и снаха й П.

От момента, в който заживели в етаж от къщата, не били ползвали двора и не полагали никакви грижи за мястото. Споровете за ползването на дворното място с ответниците започнали преди три години - след смъртта на леля му С. Имало уговорка между майка му и леля му за прехвърляне на дела й, като първоначално претенциите им били за 1/6 ид.ч. от имота, а по-късно – за 1/3 ид.ч. От показанията на свидетелката И. Д. се установява, че през 1977 год. се омъжила за сина на Д.Д. – брат на наследодателя на страните – Т.Д. По това време дворното място, ползвано от двамата братя, било разделено с мрежа. В имота имало стара кирпичена къща, ползвана от семействата на двамата братя – Д. и Т.Д.. Баща им И. през 1960 год. завещал западната половина от мястото заедно с къщата на сина си Т., а другата половина – на сина си Д., в полза на който учредил и право на строеж през 1959 год.

Върху старата къща били надградени два етажа, ползвани общо от двете сестри - И. и С., и техните деца. Конфликтите им започнали няколко години преди смъртта на С. Били водени преговори за изкупуване на частта на С. от първия етаж на къщата. След смъртта й отношенията между страните се обтегнали. Свидетелката разбрала от С., че майка й – баба Г. се е разпоредила с наследствения си дял в полза на дъщеря си И., с което наследодателката на ответниците не била съгласна. С. била в имота докато синът й И. се оженил – през 1998 год. От показанията на свидетелката П.И.а се установява, че от 1998 год., когато сключила граждански брак с ответника И. И., живее в спорния имот – в гр.***, като ползвали последния етаж от къщата. Родителите на съпруга й живеели в с.***, но не били трайно установени там - свекърва й, която работела в гр.***, оставала понякога в града поради това, че на село нямали нужните битови условия. Дворът се ползвал от всички, които живеели в къщата. Между свекърва й и ищцата били водени преговори последната да наплати дела на сестра си от първия етаж на къщата, но до уреждане на спора не се стигнало. Преговорите започнали през 2014 год., когато ищцата се преместила да живее на първия етаж, ползван приживе от дядото и бабата на съпруга й. След смъртта на свекърва й отношенията им силно се изострили по повод ползването на двора, за разпределението на което подали молба до съда. Снабдили се с нотариален акт за 1/6 ид.ч. от имота, но впоследствие – след като се консултирали с адвокат се оказало, че правата им са в по-голям обем – от 1/3 ид.ч., както и, че бабата на съпруга й – Г. се е разпоредила в полза на дъщеря си И. с по-голяма част от имота, която имала по наследство.