Решение № 2946 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2946 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от А. Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330110875 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявен от В. Д. Ч. против А. Л. Д. и „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, съобразно съсобствените на В. Д. Ч. и А. Л. Д. идеални части, както и при съобразяване на правото на „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД да ползва земята в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата и на гараж в поземления имот, на правото на ползване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хисаря, одобрени със Заповед № РД-18-218/24.11.2022 на изпълнителния директор на АГКК, последно изменени, засягащо недвижимия имот – 27.06.2023 г., с адрес на поземления имот гр. Х., ул. "П. К." **, с площ от 539 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 410, квартал 71, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

С Определение № 11825/17.10.2023 г., постановено по делото, съдът е приел изменението на иска чрез заменяне на ответника И. Л. Д. с ответника „Евротур – ИВ РО“ ЕООД, ЕИК 115824039, със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, ул. „П. К.“ № 10, като е прекратил на основание чл.

233 ГПК производството по гр.д. № 10875/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив по отношение на ответника И. Л. Д..

С Определение № 71/03.01.2024 г., постановено по делото, съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по делото в частта му по 1 отношение на предявения от В. Д. Ч., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на правото на ползване на общия вход, общото стълбище и таванското помещение, представляващо подпокривно пространство на триетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1. и за разпределяне на правото на ползване избените помещения, извън двете избени помещения под пристройката на първия етаж, находящи се в сграда с идентификатор ***.1.

В исковата молба са изложени твърдения, че с нотариален акт № *** г. на н. С. Й. ищецът е придобил собствеността по отношение на целия първи жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда, построена в дворно място с площ от 542 кв.м., находящо се в гр. Х., Община Х., ул. "П. К." **, съставляващо поземлен имот планоснимачен № 410, кв. 71 по Кадастралния план на гр. Хисаря от 2000 г., съставляващ *** по КРП от 1971 г., със застроена площ на етажа от 95 кв.м., ведно с пристройка към този етаж от 95, 23 кв.м., функционално свързана с етажа, ведно с двете помещения в приземния етаж под пристройката, както и ½ ид.ч. от дворното място. Твърди, че ответната страна А. Л. Д. е собственик на втория жилищен етаж и останалата ½ ид.ч. от дворното място по силата на нотариален акт № *** г. на Служба по вписванията. Поддържа, че другият ответник „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД е собственик на третия жилищен етаж с пристройката към него, функционално свързана с етажа, както и гараж с идентификатор № ***.2.

Сочи, че към настоящия момент дворното място представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хисаря, одобрени със Заповед № РД-18218/24.11.2022 на изпълнителния директор на АГКК, последно изменени, засягащо недвижимия имот – 27.06.2023 г., с адрес на поземления имот гр. Х., ул. "П. К." **, с площ от 539 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 410, квартал 71, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***. Сочи, че след закупуване на имота бил ограничен достъпа на ищеца до таванските и избените помещения.

Твърди, че с ответната страна А. Д. не могат да постигнат съгласие по отношение на ползването на дворното място, тъй като последната ползва поголяма част от дворното място, с което лишава ищеца да възможността да ползва дворното място съобразно правата му в съсобствеността до ½ ид. ч.

Моли се за разпределяне на правото на ползване съобразно правата в съсобствеността.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна А. Л. Д. е депозирала отговор на исковата молба, с който не оспорва, че ищецът е собственик на първия жилищен етаж от сградата, ведно с пристройката към него и двете избени помещения под пристройката, както и че последният е собственик на ½ ид.ч. от дворното място. Твърди, че в сградата, изградена в дворното място са налице три самостоятелни обекта на правото на собственост, като ищецът е собственик на първия жилищен етаж, ведно с пристройката към него, ответната страна А. Д. е собственик на втория 2 жилищен етаж, а третият жилищен етаж, ведно с пристройката към него са собственост на втория ответник „Евротур“ ЕООД. Следователно счита, че трите жилищни етажа представляват самостоятелна, разделна собственост и не е налице общ таван, общо стълбище и общ вход. Не оспорва, че е собственик на останалата ½ ид.ч. от дворното място. Твърди, че искът е допустим, но неоснователен, доколкото дворното място представлява обща част по отношение на сградата в режим на етажна собственост и има обслужващо предназначение по отношение на сградата. В този смисъл счита, че разпределението на правото на ползване е безпредметно, тъй като дворното място следва да се ползва общо. Твърди, че между страните никога не е имало спор по отношение на начина на ползване на дворното място. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните не е налице съсобственост в изградената в дворното място жилищна сграда, доколкото всяка от страните е собственик на самостоятелн обект в последната.

Твърди, че ответникът „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД не е собственик на ид.ч. от дворното място, като съсобственост по отношение на дворното място е налице между ищеца и ответната страна А. Д.. Твърди, че доколкото в жилищната сграда в режим на етажна собственост всяка от страните е собственик на самостоятелен обект, като ответникът „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД не притежава собственост по отношение на дворното място, последното е придобило статут на обща част към сградата и има обслужващо предназначение. Твърди, че незастроената част от дворното място винаги е ползвана общо, като последната не може да се разпредели за ползване между съсобствениците при отчитане на правата на „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД по чл.

64 ЗС, както и правото му на собственост по отношение на гаража в това дворно място. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот.

Производството по делото е допустимо и по отношение на ответника „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД. В производството по делото са представени доказателства, че едноличният собственик на капитала на дружеството Р. Б. Д. е починала на *** г. При осъществена служебна справка в ТР съдът установи, че не е вписано прекратяване на дружеството. В този смисъл със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, се приема, че липсата на изявление за продължаване на дейността води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на 3 предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.

При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.

В производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС.

С оглед на наведените от страните фактически твърдения и основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът с доклада по делото е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че ищецът В. Д. Ч. и ответната страна А. Л. Д. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хисаря, одобрени със Заповед № РД-18-218/24.11.2022 на изпълнителния директор на АГКК, последно изменени, засягащо недвижимия имот – 27.06.2023 г., с адрес на поземления имот гр. Х., ул. "П. К." **, с площ от 539 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 410, квартал 71, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, при равни права от ½ ид.ч., както и че ответникът и „Евротур – Ив – Ро“ ЕООД е собственик на третия жилищен етаж, ведно с 4 пристройката към него от жилищна сграда с идентификатор ***.1. и на гараж с идентификатор ***.2 .

От приложения по делото нотариален акт за дарение № ******** се установява, че Л. И.ов Д., със съгласието на съпругата си М. Т. Д., е дарил на своите деца А. Л. Д. и И. Л. Д. правото на собственост по отношение на втори етаж от двуетажна жилищна сграда в дворно място в гр. Х. с площ от 541 кв.м., съставляващо парцел ***.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на н. В. Б., А. Л. Д. е придобила от И. Л. Д. собствеността по отношение на останалата ½ ид.ч. от втория жилищен етаж, целият с площ от 95 кв.м. в *** в гр. Х., ул. "П. К." ** с площ от 500 кв.м.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на н. И. Г., М. Т. Д., със съгласието на съпруга си Л. И. Д., е прехвърлила на А. Л. Д. правото на собственост по отношение на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда в дворно място в гр. Х., ул. "П. К." **, със застроена площ от 95 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от избените помещения и общите части на сградата и ½ ид.ч. от дворното място с площ от 500 кв.м., съставляващо парцел ***.