Решение № 262 от 03.07.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Червен бряг, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100210 по описа за 2026 година на Районен съд-Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, чл.

86 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД

В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от Р. Н. А., с ЕГН ********** и адрес: с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***********, чрез адв.

Т. М. от АК-Плевен против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.***********, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, чл. 86 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за Прогласяване на недействителен/нищожен Договор за потребителски кредит № ********** и Допълнително споразумение №1 към ДПК № **********, сключен между Р. Н. А., с ЕГН ********** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК ******* и да осъди „Ти Би Ай Банк" ЕАД, с ЕИК ******* да заплати на Р. Н. Георгиева, с ЕГН **********, сумата в размер на 319,16 евро (624,22лв.), явяваща се платена без основание на осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и подлежаща на връщане, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК *******. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл.

11, ал.1, т. 10 от ЗПК, чл. 86 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Излага подробни доводи за това.

Претендира разноски.

ИЩЕЦА - Р. Н. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т. М. – АКПлевен с пълномощно. Пълномощникът и процесуален представител адв. М., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК ******* редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за 1 установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Същият е предявен в срок и има за предмет - обективно и субективно съединени искове за прогласяване недействителност на процесния Договор за потребителски кредит № ********** от 03.11.2023г. и Допълнително споразумение №1 към ДПК № ********** от 03.11.2023г., и осъдителен иск за връщане на сумата от 319,16 евро (624,22лв.), явяваща се платена без основание на осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и подлежаща на връщане, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

След отговора на исковата молба, процесуалния представител на ищеца в проведено открито съдебно заседание, предявява претенции за увеличаване размера на иска на осн. чл.214 ,ал.1 ГПК, като същия от сумата в размер на 319,16 евро да се счита за заявен такъв 339,81 евро, явяваща се сума платена без основание и подлежаща на връщане на ищеца.

Съда е уважил горното искане в проведеното открито съдебно заседание на 03.06.2026г.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит и Допълнително споразумение №1 към ДПК, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, както и че договора не нарушава добрите нрави.

В конкретния случай с Определение рег. №205/29.04.2026г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 03.06.2026г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между Р. Н. А., с ЕГН ********** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК ******* е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 03.11.2023г. и Допълнително споразумение №1 към ДПК № ********** от 03.11.2023г.

От приложените по делото доказателства се установява, следното:

1. От приетия Договор за потребителски кредит № **********, се установява, че: На 03.11.2023 година в гр.Червен бряг между ищцата Р. Н. А. и ответника „Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕИК ******* е сключен Договор за потребителски кредит за общо ползване № **********.

Видно от същия ответното дружество е предоставило на ищцата Р. Н. кредит при следните параметри: размер на кредита: 2500 лева; размер на застрахователна премия 1044.99 /хиляда четиридесет и четири лева и 99ст./лв. в т.ч. или общ размер на кредита: 3544.88лв. /четири хиляди петстотин четиридесет и четири лева и 88ст./лв. Посочен е ГПР – 26,79% и ГЛП – 25,57%.; месечни погасителни вноски – 36 бр.; размер на погасителната вноска – 142.01лв. с последна изравнителна вноска в размер на 141.83лв.; падеж на първата погасителна вноска е – 05.01.2024 година и падеж на последната вноска 05.12.2026 година.

2. От приетото Допълнително споразумение №1 към ДПК № ********** от 03.11.2023г., се установява, че: На същата дата – 03.11.2023 година между ищцата Р. Н. А. и ответното дружество „Ти Би Ай Банк” ЕАД е сключено Допълнително споразумение №1 към Договор за потребителски кредит №**********. Съгласно точка първа потребителят е трябвало да заяви, че при сключване на ДПК ********** бил предварително уведомен, че финансовите условия при които кредиторът предоставял Договора – ГЛП, ГПР са преференциални спрямо стандартните с оглед специалната цел, за която е предоставено финансирането – закупуването на МПС. Съгласно това споразумение кредитополучателят е трябвало в срок от 30 дни от датата на сключване на ДПК да представи свидетелство за регистрация за МПС като доказателство, че средствата са използвани за придобиване на МПС в противен случай се губели преференциалните условия, които се превръщат в 2 стандартни като ГЛП от 25,57% се изменя на 39,73%. С т.6 от същото споразумение Потребителят дал изричното си предварително съгласие за промяна на финансовите условия по реда на т.4 и т.5 без предварително уведомление.

4. По предоставена справка от „Ти Би Ай Банк” ЕАД по Договор за потребителски кредит № ********** от 03.11.2023 година, Р. Н. А. е погасила общо 1 618.04 €, в това число главница - 941.52 €, договорна лихва - 659.16 € и наказателна лихва - 17.34 €.

Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

От правна страна съдът намира следното:

На първо място няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ, като дружеството има правото да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл. 26,ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай кредиторът – Ти Би Ай Банк ЕАД се е ограничил единствено до това да посочи като общ процент в ДПК №******** – 26,79%, а при отпадане на „преференциалните условия” съгласно подписаното Допълнително Споразумение към ДПК №********** – 39,73%, според които се определя този процент без да има конкретни договорни стойности, както няма и реално посочване на отделни параметри и тяхното съотношение при определяне на ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

На второ място, съдът намира, че в настоящия случай, спорните въпроси между страните са дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали тя представлява разход по кредита или е част от главницата и дали сключването на застраховка се явява задължително условие за сключване на договора за кредит.

Ответното дружество е включило дължимата застрахователна премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.3 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Съдът намира, че включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания.

Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 2500 лева.

3

Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 1044,88 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Ако към посочените проценти ГПР бъдат прибавени сумите по застрахователните премии (застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ - 657.24 лв. и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ - 369.64. ), изразени като процент, то реалният ГПР ще бъде в пъти над допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.

Разликата до посоченият размер е сумата от 1044.88лв., която е застрахователната премия за сключване на установените по делото застрахователни договори и тя е предвидена като отделна стойност и е посочена изрично в чл.7.1. от ДПК №**********. Независимо, че ищцата Р. Н. е подписала декларации, една от които е съгласие да се присъедини към застрахователните програми, съда счита, че потребителят е бил длъжен да ги приеме и подпише, за да може договорът да бъде сключен. Застрахователната премия, която се дължи от потребителя в случая ищцата е посочена като размер и основание в договора, но видно от погасителния план, че същата е приета като част от главницата.