Решение № 50 от 26.02.2018, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали, 26.02.2018 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЙГЮЛ

ШЕФКИ при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №241 по описа на КАС за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл.

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.

9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба от ЕТ “Пегас-Б.-Д.Б.“, *** срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ***/*** г., издаден от орган по приходите при Община Кърджали, както и срещу Решение №***/*** г. издадено от директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кърджали. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорените актове като необосновани, постановени в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи, че в нарушение на чл.107 ДОПК, в оспорения АУЗД, не е посочен процесуалният ред, по който е протекла и приключила процедурата по издаването му, както и материалноправните разпоредби, въз основа на които е определен размерът на данъчната основа за дължимия данък. Навежда доводи и за липса на мотиви относно размера на задълженията за данък и начислената за тях лихва. Счита, че в размерът на начислените данъци, такси и лихвите за тях, е определен в противоречие с материалноправните норми. В с.з. чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. В писмено становище са изложени допълнителни съображения за липса на доказателства, установяващи предоставянето на услугата по събирането и извозването на битови отпадъци в района, в който се намират недвижимите имоти, посочени в АУЗД. По отношение на недвижим имот - ***, счита, че е налице основание по чл.71, т.2 ЗМДТ, тъй като услугата се осъществява от друго лице, съобразно сключен за това договор.

Ответникът - Директор на Дирекция “Местни приходи”, при Община Кърджали, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспорените актове са законосъобразни, като определеният размер на задълженията е потвърден и от заключението по приетата експертиза. Намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, касаещо имот – Медицински център, тъй като представените договори за превоз на опасни отпадъци, са извън обхвата на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, предоставяни от община Кърджали. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установи се от приетите по делото доказателства /л.37-40/ - Договор №***/*** г. за покупко - продажба по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, НА №***/*** г.; НА № ***/*** г. и НА № ***/*** г., както и от направеното в с.з. изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, че последния е собственик на недвижими имоти, посочени в оспорения АУЗД, съответно с парт.№***; парт.№***; парт.№*** и парт.№***, вкл. и в периода 2014 г.-2016 г., за който са установени задълженията. Въпреки указанията на съда, дадени с разпореждане от 16.10.2017 г.

/л.21/, не са представени доказателства, нито са правени доказателствени искания за установяване на обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на визирания в АУЗД недвижим имот с парт.№ ***.

Няма данни за декларирането на горните имоти по реда на чл.14 ЗМДТ.

Според представените справки от ОДМВР- Кърджали /л.93-96/ и декларации по чл.54, ал.1 ЗМДТ, в процесния период 01.01.2014г.

– 31.12.2016г., жалбоподателят е бил собственик на посочените в АУЗД МПС с рег.№ ***; рег.№ ***; рег.№ ***. По отношение на МПС с рег.№ *** – ***, нов рег.№ ***, от отразеното в справката, приложена на л.95 от делото, се установява, че на 05.04.2007 г. е извършена промяна на собствеността, и превозното средство е регистрирано като собствено на С. Ж. Р. от ***. Последното МПС не е отбелязано и в справката от централна база – КАТ-Кърджали /л.15/, като собствено на Д. Б.

С писмо изх.№***/*** г., подписано от кмета на община Кърджали, жалбоподателят бил поканен да подаде декларация по чл.14 ЗМДТ за нежилищни имоти и предприятия, придобити след 01.01.2010 г., тъй като не бил подал такива декларации. Писмото съдържа и предупреждение за издаване на акт за установяване на задължението и принудително събиране на вземане.

Няма данни това писмо да е било съобщено на адресата.

С Акт за установяване на задължение по декларация №***/*** г., издаден от гл.експерт в дирекция “Местни приходи” при Община Кърджали, на основание чл.9б, вр. с чл.4 от ЗМДТ, Решения №№*** г. и №*** г. на ОбС- Кърджали, общинската наредба по чл.9 ЗМДТ и чл.107, ал.3 ДОПК, по отношение на жалбоподателя са установени следните задължения: за данък недвижими имоти и лихви- *** лв.; за такса битови отпадъци и лихви – *** лв. и за данък върху МПС и лихви- *** лв., за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2016 г. В акта е посочен общ размер на задълженията - *** лв. Според изложените от органа мотиви, в срока по чл.17, ал.2 ЗМДТ - 30.06.2010 г., за имотите не са подавани декларации по чл.14 ЗМДТ, за нежилищни имоти и предприятия. Посочено е, че при определяне на данъчната основа, органът се е възползвал от правомощията си по чл.12, ал.1 ДОПК, а основата е определена съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМДТ- по-високата стойност измежду данъчната оценка и отчетната стойност на имотите. Актът е мотивиран и с обстоятелството, че търговецът, като собственик на недвижими имоти и на регистрирани ППС, не е изпълнил задължението си по чл.11 и чл.64 ЗМДТ, респ.чл.53 ЗМДТ, и не платил в срок дължимите данъци за недвижими имоти и за превозни средства, както и таксата за битови отпадъци, по реда, определен в общинската наредба. Задълженията на жалбоподателя за периода 2014-2016 г., за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци за имоти с парт.№***; парт.№***; парт.№***; парт.№*** и парт.№***, както и данък за ППС с рег.№ ***; рег.№ ***; рег.№ *** и рег.№ ***, в т.ч. и лихвите за просрочие, са изложени в табличен вид в констативната част на акта.

С Решение №***/*** г., постановено по повод на оспорване на горния АУЗД, директорът на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кърджали, потвърдил изцяло оспорения пред него акт.

По делото е приложено и Решение №***/*** г. /л.29/, на ОбС- Кърджали за приемане на план-сметка за дейностите по управление на отпадъците за 2014 г., като с горното решение е определен и размерът на такса битови отпадъци за 2014 г., по видове услуги.

Видно от заповеди

№№***г., №*** г., №*** г., издадени от кмета на община Кърджали, имотите, предмет на оспорения акт /с изключение на имот парт.№ ***, за местонахождението на който липсват доказателства/, се намират в строителните граници на града или попадат в райони, в които се извършват и трите услуги по управление на отпадъците: сметосъбиране, сметоизвозване и депониране.

С договор за заем за послужване, сключен на 08.01.2001 г. между ЕТ „Пегас-Б.-Д.Б.“ и „МЦ „Здраве“ ООД, ***, първата страна, като заемодател, предоставила на другата страна, за безсрочно и безвъзмездно ползване *** етаж на сграда, която не е индивидуализирана като местонахождение. Липсва индивидуализация на сградата и в сключения между страните последващ договор от 29.01.2016 г. за учредяване право на ползване. Липсват и данни за надлежното вписване на последната сделка, поради което същата не може да се противопостави на трети лица, в т.ч. и на община Кърджали, при определяне на задължените, според чл.11 ЗМДТ, лица.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, според която, за периода от 2014-2016 г., задълженията на търговеца за данък недвижими имоти /главница и лихви/, възлизат на *** лв. Според уточнението на вещото лице в с.з., размерът на дължимата такса за битови отпадъци /главница и лихви/ за горния период, е *** лв. Общия размер на задълженията на жалбоподателя /главница и лихви/ за данък върху превозните средства, за визираните в АУЗД превозни средства, в т. ч. и за МПС с рег.№ ***, възлиза на *** лв. Съдът не кредитира заключението, в частта му, с която са определени задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО. В тази си част представеното заключение е напълно необосновано, тъй като не е изяснена нито отчетната стойност, нито данъчната оценка на процесните недвижими имоти, въз основа на които е определен размерът на дължимия данък. Не е ясна и разгъната застроена площ на имотите, въз основа на която е вещото лице е дало заключение за размера на дължимия ТБО. Освен това, обяснителната част на т.2 от експертизата, ведно с уточненията в с.з. по същата точка, касаеща дължимата ТБО, са в пълно несъответствие както с таблицата в констативната част по т.2, така и с т.2 и т. 4.4, т. 4.5 и т. 4.6 от заключителната част, поради което, в тази си част заключението е и неясно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство, предвид съдържанието на жалбата и изявлението на процесуалния представител в с.з., е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация № ***/*** г., издадена от орган по приходите, както и на Решение №***/*** г., издадено от директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кърджали.

Жалбата, насочена срещу Акт за установяване на задължение по декларация № ***/*** г., е допустима като подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна, в рамките на срока, предвиден в чл.156, ал.1 от ДОПК, и след осъществяване на задължителния административен контрол.

Жалбата, в частта й, с която се оспорва Решение №***/*** г. издадено от директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кърджали е недопустима, по аргумент от разпоредбата на чл.156, ал.1 ДОПК, тъй като решението на директора на Дирекция "МП", не е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. По силата на последната разпоредба, на съдебен контрол подлежи единствено издаденият АУЗД, не и потвърдителното решение на горестоящия орган, поради което в тази й част, жалбата следва да се остави без разглеждане.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на Акт за установяване на задължение по декларация, съдът установи, че последният е издаден от надлежен орган по приходите, съгласно заповед №***/*** г. на кмета на общината /л.32/, в рамките на неговата компетентност, съобразно чл. 4, ал. 1-4 от ЗМДТ.

Актът е издаден служебно, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, поради липса на подадени декларации по чл.14 ЗМДТ, от собственика на нежилищни имоти. С последния, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., по отношение на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ, ТБО и ДПС, ведно с лихвите, възлизащи общо на *** лв. Същевременно, в акта са посочени размери на видовете задължения, както следва: за данък недвижими имоти и лихви - *** лв.; за такса битови отпадъци и лихви

– *** лв. и за данък върху МПС и лихви - *** лв., с указани различни кодове на плащане, съобразно вида на задължението. При аритметичен сбор на така установените с акта видове задължения, съдът пресметна сумата в размер на *** лв., която сума не съответства на установения в акта общ размер на задълженията- *** лв. При така констатираното несъответствие, допуснато именно частта, в която са установени задълженията, съдът намира оспорения акт за незаконосъобразен, тъй като последния не е състояние да изпълни основното си предназначение по еднозначно и непротиворечиво установяване на различните видове публични задължения. В крайна сметка, от посоченото в акта не става ясно, какъв е точния размер на задълженията на жалбоподателя за ДНИ, ТБО и ДПС и каква сума да внесе задълженото лице по указаните му кодове за плащане. Това несъответствие не може да бъде отстранено от съда в хода на настоящото производство, нито може да се приеме за несъществено, с оглед изложеното по-горе.

Освен това, съдът констатира и съществено нарушение на процесуалните правила, в частта, касаеща установените в акта ДНИ и ТБО.

Установено е, че по отношение на недвижимите имоти, актът е издаден в хипотезата на чл.107, ал.3 ДОПК - по служебна инициатива на органа, при неподадена декларация по чл.14 ЗМДТ, липса на плащане, както и на извършена ревизия за данъчно облагане. Според мотивите към последния, данъчната основа на недвижимите имоти е определена съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМДТ - по-високата стойност измежду данъчната оценка и отчетната стойност на имотите, като органът се е възползвал от правомощията си по чл.12, ал.1 ДОПК.