Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262428 от 18.07.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13415/2020
Вид
Решение № 262428
Подписан
18.07.2022
В сила
16.11.2023
Състав
БОГДАНА НИКОЛОВА ЖЕЛЯВСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

С., 18.07.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13415/2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от К.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Ж.Й., съд. адрес: ***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, С., бул.

”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването му по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда за сумите, както следва: - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 35 000 лв. от образуваното и водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда, от които: 30 000 лв. – обезщетение за претърпени вреди от образуваното и водено срещу него в продължение на четири години наказателно производство, и 5 000 лв. - обезщетение за претърпени вреди във връзка с 24 задържане на ищеца от органите на МВР, както и - обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща мораторна лихва върху наложената в наказателното производство мярка за неотклонение „парична гаранция от 1 000 лв.“, в размер 406,66 лв. за периода 27.07.2013 г. – 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него – 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил обвинен от СРП, че на 22.07.2013 г., около 12:00 ч., до входа на стадион „Българска армия”, С., в парка „Борисова градина”, се е заканил за убийство против личността на С.Д.М., за което му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. По обвинението било образувано ДП № 2677/2013 г. по описа на 01 РУ-СДВР и пр.пр. № 26601/2013 г. по описа на СРП.

При задържането на ищеца му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 24 часа със Заповед за задържане на лице от 22.07.2013 г. на ст.полицай от 01

РПУ-СДВР, като в последствие мярката е била удължена със Постановление на СРП от 23.07.2013 г. на 72 часа.

Със Решение от 30.07.2013 г. на СРС, на ищеца е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 1 000 лв., която е била внесена веднага.

След приключване на досъдебното производство срещу К.С., му било предявено обвинение по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК и срещу него е внесен обвинители акт в СРС, въз основа на който било образувано НОХД № 8189/2015 г., 112 с-в, по описа на СРС.

С присъда от 10.03.2017 г. на СРС, НО, 112-ти с-в по НОХД № 8189/2015 г., ищецът бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 НК и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

СРП е подала във законния срок протест срещу така постановената присъда и в СГС било образувано ВНОХД № 1696/2017 г., на НО, 3-ти въззивен с-в, по което с решение от 05.06.2017 г. присъдата била потвърдена.

Вследствие задържането на ищеца от Органите на МВР, налагането му на мярка за неотклонение „задържане по стража“ за 72 часа, и в последствие повдигане и поддържане на обвинение от орган на Ответника /СРП/ по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 НК, което предвижда налагане на наказание до 6 години затвор квалифициращо се като тежко умишлено престъпление, у ищеца възникнал основателен страх и притеснение , относно перспективата да бъде осъден ефективно, лишен от свобода и да изтърпява наложено наказание в затворническа институция. През целия 4 годишен период на воденото наказателно производство срещу него, от момента на задържането му до оправдаването по повдигнатото обвинение, ищецът твърди, че е изпитвал постоянно притеснение, стрес и безпокойство с оглед висящото наказателно производство и последващото съдебно производство срещу него в качеството му на обвиняем. Фактът, че към момента на задържането му ищецът е заемал обществена административна длъжност във Футболен клуб ЦСКА, както и разпространението чрез медиите и публично отразяване на задържането му и следствието срещу него, допълнително е създало постоянно депресивно и угнетяващо състояние във него.

В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми, ведно с лихви и разноски.

От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива, както и прилагане на НОХД № 8189/2015 г., 112 с-в, по описа на СРС и съединеното към него ВНОХД № 1696/2017 г., 3-ти въззивен с-в по описа на СГС В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.

Възразява срещу размера на исковата претенция за обезщетение от 35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, като заявява, че същият не е в съответствие с чл. 52 ЗЗД.

Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдяното 24 - часово и 72 - часово задържане, а, освен това, за задържането по реда на 3MMЛ, Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност.

Счита, че наложената мярка „Парична гаранция“ от 1 000 лв. не е ограничила в голяма степен права на ищеца.

Заявява, че липсват доказателства за датата, на която ищецът е бил привлечен като обвиняем, която е от значение за началния момент на търпене на вредите и определяне срока на продължителността на наказателната репресия.

На следващо място заявява, че ищецът не е ангажирал доказателства твърдените неимуществени вреди да са пряк резултат от процесното обвинение.

Счита, че не са налице представени доказателства от страна на ищеца за внесената от него „Парична гаранция“ в размер 1 000 лв. на твърдяната дата - 27.07.2013 г.

Противопоставя се на направеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с поставена от ищеца задача, тъй като за определяне на размера на законната лихва върху посочената сума и период, не са необходими специални знания.

Прави възражение за изтекла 3 - годишна давност на акцесорните претенции и заявява, че те са неоснователни за периода 05.06.2017 г. - 07.12.2017 г. и 30.07.2017 г. - 07.12.2017 г.

Също е поискал прилагане на наказателните дела.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност моли съда да присъди обезщетение в по – нисък размер. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на повереника на ищцовата страна.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на настоящото производство по делото бяха изискани и приложени НОХД № 8189/2015 г., 112 с-в, по описа на СРС и съединеното към него ВНОХД № 1696/2017 г. на СГС, НО, 3-ти въззивен с-в.

От събраните по делото доказателства се установява, че с Постановление за привличане от 23.07.2013 г. на разследващ полицай при Първо РУП на СДВР по ДП № 2677/2013 г. по описа на 01 РУ-СДВР и пр.пр. № 26601/2013 г. по описа на СРП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во, вр. ал. 1 НК за това,, че на 22.07.2013 г., около 12:00 ч., до входа на стадион „Българска армия”, С., в парка „Борисова градина”, се е заканил за убийство против личността на С.Д.М..

По внесен от СГП обвинителен акт срещу него в съда на

22.05.2015 г. е било образувано НОХД № 8189/2015 г., 112 с-в, по описа на СРС за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во, вр. ал. 1 НК.

С присъда от 10.03.2017 г. по посоченото дело К.С. бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

Присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена по образуваното по протеста на СРП ВНОХД № 1696/2017 г., на СГС, НО, 3-ти въззивен с-в с решение от 05.06.2017 г. присъдата била потвърдена и влязла в сила.

По искане на ищеца съдът допусна и разпита свидетелката С. Й.Б.-С., негова съпруга.

В показанията си тя заяви, че С. е бил задържан в края на м. юли 2013 г.

Свидетелката разбрала от неговия адвокат и отишла до Първо РПУ на МВР, където бил задържан. Още пред управлението видяла там множество журналисти и от тях разбрала, че е задържан във връзка с известния треньор С.М.. Този ден й отказали свиждане. Първоначално бил задържан за 24 часа, после го удължили – общо за 72 часа. Свидетелката го видяла, когато го закарали в СРС за определяне на мярка за неотклонение и, след определянето й, се прибрал вкъщи. Бил унил, притеснен, депресиран, тъй като, по неговите думи и по думите на адвоката му, това било тежко обвинение. Страхувал се, че е подсъдим и може да бъде осъден.

Наказателното дело продължило повече от три – четири години и приключило с оправдателна присъда. През целия този период съпругът й бил изнервен, имал паник атаки, пиел успокоителни и антидепресанти, посещавал е психиатър.

Притеснявал се е, защото пред дома им идвали журналисти да му искат интервюта, да го снимат, по телевизията и в пресата го давали с белезници. Първата му съпруга е испанка, има едно дете, което живее в Испания и не говори български.

По същото време синът му бил при тях, но, след задържането му, свидетелката се принудила да се свърже с майка му и да й обясни станалото. Заради това следващата година тя не го пуснала да дойде в България и да посети баща си. В резултат на повдигнатото обвинение и наказателното производство срещу него ищецът се затворил в себе си, станал асоциален, срещал се с много ограничен кръг хора, спрял да ходи на стадиона, на мачове. Преживял много тежки моменти.

Притеснявал се, защото по това време бил обвързан с ФК ЦСКА, първо бил шеф на Стадион Българска армия и отговарял за сигурността, после, когато продали клуба, отговарял за трансферите, общувал с различни мениджъри. Имал много проекти, които отпаднали, хората започнали да странят от него, защото бил подсъдим. Семейството не можело да прави никакви планове, защото ищецът изпитвал страх, че ще бъде осъден. Това негово депресивно състояние се отразило и на съпругата му.

В хода на делото от ищцовата страна бяха представени, а от ответника не бяха оспорени статии – публикации от 22.07.2013 г., 23.07.2013 г. и 26.07.2013 г. от интернет сайта БТВ новините, 24 часа, Дневник и gol.lb във връзка с повдигнатото обвинение, задържането за 24 часа, впоследствие за 72 часа – като доказателството за разпространението чрез медиите и публичното отразяване на задържането му и следствието срещу него.

Други релевантни доказателства по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, съответно: - неимуществени вреди в размер 35 000 лв. и имуществени такива – 406,66 лв., - мораторна лихва върху наложената в наказателното производство мярка за неотклонение „парична гаранция от 1 000 лв.“ за периода 27.07.2013 г. – 24.07.2017 г.,, ведно със законната лихва, считано от влизане на присъдата в сила и сторените разноски.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца като обвиняема през 2013 г. за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во, вр. ал. 1 НК, така и протеклото срещу него наказателно производство – досъдебна и съдебна фаза, което през 2017 г. е приключило с окончателното му оправдаване за посоченото престъпление.

Следователно, за един период от четири години – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му приключване по отношение на нея, той е бил обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.