Решение № 2330 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2330 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100503550 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 19154 от 24.10.2024 г. СРС, 165 с-в, по гр. д. № 20231110155610 по описа за 2023 година, е признато за установено по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Е. П. П., ЕГН: **********, дължи в полза на ищеца „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, сумата от общо 20,97 /двадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лв., представляваща незаплатена лизингова цена по Договор за лизинг от 19.11.2019г. за мобилен апарат Huawei P30 Lite Dual Midnight Black, с номер: ****, за периода от 05. 11.2019г. до 04.02.2020г., ведно със законната лихва от 18.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №8558/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като е отхвърлен иска за горницата над присъдената сума до пълно предявения размер от 164,66 /сто шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лв., като неоснователен.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК:130460283, срещу Е. П. П., ЕГН: **********, установителни искове за следните суми: сума от общо 87,93 лв., представляваща незаплатени задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.11.2019г., за отчетен период:

05. 10.2019г.- 04.12.2019г., сума от 124,98 лв., представляваща неустойка за неспазен срок на договора, представляваща размера на три месечни такси, сума от 381,42 лв., представляваща начислена разлика между цента на устройства без абонамент и преференциална цена по сключен договор за лизинг/ договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, сума от 67,47 /шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща незаплатени задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 02.04.2019г., за отчетен период: 05. 10.2019г.04.12.2019г., сума от 163,57 лв., представляваща начислена разлика между цента на устройства без абонамент и преференциална цена по сключен договор за лизинг/ договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план и сума от 1 009,58 лв., 1 представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг на мобилно устройство от 02.04.2019г., марка Samsung Galaxy S10 128GB Green, за периода: 05.

10.2019г.- 04.02.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8558/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), в частта, с която се отхвърля предявения от „Йеттел България"' ЕАД иск за установяване на дължимостта на задължения, в размер на 87,93 лева, представляващи незаллатени изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.11.2019 година, за отчетен период 05.10.2019-04.12.2019 година, сумата от 124,98 лева представляваща неустойка за неспазен срок на договор, представляваща размера на три месечни такси и сумата от 381,42 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключен договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. сумата от 67,47 лева представляваща незаплатени изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 02.04.2019 година, за отчетен период 05.10.2019 година 04.12.2019 година, сумата от 163,57 лева представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключен договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, сумата от 143,69 лева. представляващи незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг па мобилно устройство от 19.11.2019 година, марка HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black, за периода: 05.11.2019 година - 04.02.2020 година, сумата от 1 009,58 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг на мобилно устройство от 02.04.2019 година, марка SAMSUNG Galaxy S10 128GB Green, за периода 05.10.2019 година 04.02.2020 година, сумата от 45,14 лева, представляваща незаплатени изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 02.04.2019 година 05.10.2019-04.12.2019 година. Моли съда да отмени решението в обжалваната част в обжалваната част, като неправилно и немотивирано и да се признае съществуването на останалите вземания. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба. От въззиваемата Е. П. чрез адв. Т. е постъпила молба на 17.03.2026 г., в която се моли да бъде даден ход по същество в тяхно отсъствие, да се отхвърли въззивната жалба, да се потвърди първоинстанционното съдебно решение и да се присъдят сторените разноски съгласно инкорпориран списък по чл. 80 ГПК с приложение Договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл. 1, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД. Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. Л. Г. от САК срещу Е. П. П., във връзка с указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 87,93 лв., представляваща незаплатени изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.11.2019г., за отчетен период от 05.10.2019г. до 04.12.2019г., сума от 124,98 лв., представляваща неустойка за неспазен срок на договора, представляваща размера на три месечни такси и сума от 381,42 лв., представляваща разлика между цената на устройства без абонамент и преференциална цена по сключен договор за лизинг/ договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, сума от 45,14 лв., представляваща незаплатени изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 02.04.2019г. за отчетен период от 05. 10.2019г. до 04.12.2019г., сума от 163,57 лв., представляваща разлика между цената на устройства без абонамент и преференциална цена по сключен договор за лизинг/ договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, сума от 164,66 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг на мобилно устройство от 19.11.2019г., марка 2

Huawei P30 Lite Dual Midnight Black, за периода от 05. 11.2019г. до 04.02.2020г., сума от 1 009,58 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг на мобилно устройство от 02.04.2019г., марка Samsung Galaxy S10 128GB Green, за периода от 05.10.2019 г. до 04.02.2020г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8558/2022г. на СРС, 165 състав, поправена с Определение от 10.01.2024г. Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за мобилни услуги за посочените телефонни номера, въз основата на който ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги в процесния период, които не е заплатил. Твърди се и сключен между страните договор за лизинг, по който ответникът не е заплатил лизингови вноски, поради което същият е прекратен и е възникнало задължение за заплащане на неустойка. Претендират се разноски.Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД решението е влязло в сила поради необжалването му.

Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за претендираните суми за предоставени далекосъобщителни услуги и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е бил уведомен за издадената заповед по чл. 410 ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че страните са в облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги от 02.04.2019г., договор за лизинг от 02.04.2019 г., и 3 бр.

Допълнителни споразумения към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилни номера:

****, с мобилен апарат Huawei P30 Lite Dual Midnight Black и договор за лизинг от 19.11.2019г. и за два абонаментни плана: „Тотал +“ и „Тотал Коледа 2017, с предоставено мобилно устройство Huawei P10 Lite Gold. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за погасителна давност.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

От събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са в облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги и договор за лизинг, като размерът на месечните абонаментни такси, съответно лизингови вноски, е определен от страните в самите договори. Не се е установило ответникът да е извършил плащане на претендираните суми.

Поради изложеното съдът счита, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД са основателни в уважената си част.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил, че според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугатапредмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Претендираната от ищеца сума за договорни неустойки по мобилния номер не отговаря на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на електронни съобщителни услуги водят до съществена неравностойност на насрещните задължения по договора. Претендираните суми за начислени разлики между стандартна цена на мобилно устройство и/или абонаментен план и дадената такава преференциална цена при правоотношение с продължително изпълнение представляват своеобразни договорни неустойки за дадена отстъпка от стандартната цена на мобилно устройство и/или от месечна 3 абонаментна такса и не отговарят на изискванията на добрите нрави, поради което не следва да бъде издадена заповед за изпълнение за тях. Начисляването на подобни задължения противоречи на принципа за свободно договаряне в гражданскоправните отношения по чл. 9 ЗЗД, което се констатира на 04.09.2024г. и от КЗП относно нелоялната и агресивна търговска практика по отношение на максималния размер на неустойките при предсрочното прекратяване на договора, прилагана от мобилните оператори. Настоящият съдебен състав многократно е посочвал, че договарянето на неустойка за неспазване крайния срок на дог. правоотношение с потребител е неравноправна клауза, която противоречи на добрите нрави, на осн. чл. 143, ал. 2, т. 2 от ЗЗпотр, тъй като се ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения. По този начин, правилно се посочва, че потребителят се задължава да спази крайния срок на действие на договора, независимо от всичко, под страх от плащането на неустойка от 3- месечна абонаментна такса. По делото прде СРС не са налице доказателства за надлежното прекратяване на сключените договори между страните по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД на горната дата, поради неизпълнение от страна на ответника. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице неравноправни неустоечни клаузи, поети от потребителя на услугата, поради което не следва да бъде уважаван предявения иск за заплащане на договорна неустойка по така съществувалите правоотношения между страните.