Определение № 695 от 19.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. София, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500645 по описа за 2024 година ээ

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 2 изр.1, във вр. с, ал. 1 т. 2 от ГПК вр.чл.286 ал.3 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на В. П. срещу разпореждане № 1453/18.01.2024г., постановено по гр.д.№ 11450/2022г.. по описа на СГС, IV-Д с-в, с което е върната обратно касационна жалба вх. № 121920/28.12.2023г., подадена от В. В. П., чрез адв.

З. Г., срещу решение № 6204/04.12.2023г. по в.гр.д. № 11450/2022г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав.

Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 30.01.2024г.

Частната жалба е депозирана на 25.01.2024г. и следователно същата е в рамките на предвидения преклузивен срок.

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, тъй като е поискал още пред първата инстанция, а след това и пред Въззивната инстанция да се произнесът относно закононарушенията от страна на ЧСИ Н. П., който по времето на мароториума за Коронавируса наложил запор върху пенсията му в Райфайзенбанк, като е удържана сума (несеквестируема) от 46,84 лв, като до 50 лв е преведена сума, а сумата от 20 лв е останала в полза на банката. Цялата несеквестируема сума преведена на банката е 70 лв. Неправилно във Въззивното Решение на СГС се приема, че искът е с цена само 5000лв; а напротив пропуска 50-те лв преведената несеквестируема сума от Райфайзен банк, като имуществена сума на ЧСИ Н. П.. В този смисъл твърди, че целят ИСК срещу ЧСИ Н. П. е общо 5050лв. т.е. подлежи на касация.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е 1 неоснователна.

Предмет на производството е осъдителен иск с правно основание чл.441 ГПК вр.чл.45 ЗЗД, а въззивното производство пред СГС е образувано по жалба на ищеца В. В. П. срещу решение № 9192/12.08.2022г. постановено по гр.д. № 34447/2021г. по описа на СРС, 164-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника ЧСИ Н. П., с рег № *** в КЧСИ, с район на действие - СГС, иск с правно основание чл.441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, стрес, неспокоен сън, световъртеж, ускорено сърцебиене, влошено аритмично сърдечно усложнение, повишаване нивата на кръвната захар, при наличие на вече установен диабет, тип 2, липса на средства за издръжка и прибягване до търсене на частни заеми от познати, в резултат на незаконосъобразни действия по изпълнението, извършени от ЧСИ Н. П. по и.д. № 20208470400047, с взискател СРС, изразяващи се в налагане на запор върху банкова сметка на В. В. П. по време на мораториума, установен със ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020г. за периода от 10.03.2020г. до 14.05.2020г. и два месеца след отмяната му.

Обжалваното решение №2 9192/12.08.2022г. постановено по гр.д. № 34447/2021г. по описа на СРС, 164-и състав, е потвърдено изцяло с решение № 6204/04.12.2023г. постановено по гр. д. №11450/2022г. по описа на СГС, ГО, IV-Д състав. Присъдени са разноски, като В. В.

П., е осъден да заплати на ЧСИ Н. К. П., сумата 300 лева - разноски по делото, сторени пред СГС.

Срещу решението е подадена касационна жалба вх.№ 121920/28.12.2023г. от ищеца В. В. П., чрез адв. З. Г., срещу решение № 6204/04.12.2023г. по в.гр.д. № 11450/2022г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав.

СГС, като е взел предвид, че цената на предявения от ищеца срещу ЧСИ иск е точно 5000 лева т.е. не надхвърля като стойност границата, над която съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е допустимо касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, е преценил че не подлежи на касационно обжалване, поради което и на основание чл.286, ал.1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба с вх. № 121920/28.12.2023г. следва да бъде върната.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че в хипотезата на подадена касационна жалба срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване именно въззивният съд (какъвто се явява ОС в производството по обжалване на съдебно решение на РС) се явява компетентен да прецени нейната допустимост. Неправилно частния жалбоподател се опитва да стесни приложното поле на чл. 286, ал. 1 ГПК, което намира приложение и в конкретния случай и именно въззивният съд (еднолично) е компетентен да постанови обжалваното разпореждане (т.10 от TP № 1/2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл е трайната практика на ВКС, който изрично приема, че именно чл. 286, ал. 1 ГПК се прилага когато частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на последващ инстанционен контрол. Обжалваното разпореждане, освен, че е постановено от компетентен съд е и правилно по същество, тъй като касационната жалба е недопустима.

2

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Критерият, с оглед на който законодателят е определил допустимостта на касационното обжалване е единствено цената на иска, която по искове за парични вземания е търсената сума - арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая предмет на иска е установяване съществуване на вземане в размер на 5000 лв., т.е. под 5 000 лв. или под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация за граждански дела. Затова касационната жалба срещу въззивното решение правилно е върната обратно.

Ако се твърди, че е налице предмет на делото, по който съдът не се е произнесъл /50 лв./, то първо следва да се поиска допълване на постановеното решение или поправка на ЯФГ допусната в цената на иска /за който се твърди, че не е 5000 лв., а 5050 лв./ т.е. първо да се проведе производство по реда на чл.247 или 250 ГПК в зависимост от порока на решението.

При преглед на исковата молба от 16.06.2021г. съдът констатира, че цената на иска е написана ръковописно от ищеца в размер на 5000 лв. /словом и цифром/, както в титулната й част, така и в петитума на същата. Така е съставен и доклада на първа нстанция от 18.03.2022г. /л.52/ с предмет на иска в размер на 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. В първо о.с.з. /което е и последно/ адв.Г. се е явил лично и не е направил изменение на иска чрез увеличаване размера на същия, нито е поискал изрично поправка на доклада.

В мотивите на въззивното решение е изрично посочено, че релевираните за първи път с въззивната жалба възражения, че ищецът П. търпял вреди и от налагането на запор от ЧСИ Н. П. върху банкова сметка, каквато въззивникът не притежавал, като преклудирани, не се обсъждат от съда.

С оглед горното разпореждането е правилно по същество, и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Определението на апелативния съд не подлежи също на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, тъй като съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: э

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1453/18.01.2024г., постановено по гр.д.№ 11450/2022г.. по описа на СГС, IV-Д с-в, с което е върната обратно касационна жалба вх. № 121920/28.12.2023г., подадена от В. В. П., чрез адв. З. Г., срещу решение № 6204/04.12.2023г. по в.гр.д. № 11450/2022г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4