Решение № 127 от 13.12.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Враца, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело № 20211400500487 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЮЛ. ХР. Т. от гр. Враца, с ЕГН **********, чрез особения представител адв. Ц.М. от ВрАК, срещу Решение № 260430 от 20.09.2021 г., постановено по гр. д. № 250/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е уважен предявеният против въззивника иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно и необосновано.

Твърди се, че не се установява по безспорен начин, че за процесния период ищецът е предоставил ВиК услуги в претендираното количество и размер. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявените искове.

Противната страна оспорва въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна, и процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда, подлежащ на 1 обжалване по смисъла на чл. 258, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд въззиваемият „В и К“ ООД – гр. Враца, е предявил против въззивника иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ал. 1 ЗВ.

В исковата молба се поддържа, че въззивникът ЮЛ. ХР. Т. е абонат на дружеството и потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4/2004 на МРРБ и Общите условия на „В и К“ ООД – гр. Враца за имот, находящ се в гр. Враца на посочения в исковата молба адрес, и, че за периода от 06.08.2018 г. до 01.10.2019 г. на потребителя са издадени 21 бр. фактури за плащане на сумата от общо 581,86 лева - главница и за начислена лихва върху тях, които не са заплатени от абоната, като мораторната лихва не е била предмет на исковото производство. Претендира се законната лихва за забава върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Излага се, че до потребителя била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата сума, но длъжникът не бил открит на адреса за връчване. Ищецът-въззиваем твърди, че за защита на интересите си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което в РС - Враца било образувано ч. гр д. № 1767/2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Тъй като издадената от съда заповед била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът обосновава интереса си от водене на настоящото производство, след дадени от съда указания.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззивника, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, като същата се оспорва по основание и размер. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ответникът-въззивник е титуляр на партида в ищцовото дружество, че последният действително е живял там и че е ползвал лично или посредством други лица услугите на дружеството. Оспорва се и обстоятелството, че на ответника е била връчена покана за доброволно изпълнение на претендираните в настоящото производство суми. С отговора се оспорва и верността на отразените в карнетната книга данни, както и положените подписи за абоната. Оспорват се представените с исковата молба счетоводни справки от 05.06.2020 г. и 16.07.2020 г. с доводи, че същите не съдържат необходимите реквизити – името, длъжността и качеството на съставителя им, което е основание за съмнение във верността на отразените в тях обстоятелства. Поддържа се, че доколкото горепосочените справки са издадени въз основа на данните от партидната книга, които също се оспорват, то размерът на дължимите суми и по двете справки е изчислен неправилно.

По делото са събирани писмени доказателства. Назначена е и изслушана съдебносчетоводна експертиза.

Установено е от приложеното ч. гр. д. № 1767/2020 г. по описа на РС – Враца, че по 2 заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 905/03.08.2020 г., с която е разпоредено длъжникът ЮЛ. ХР. Т. да заплати на заявителя сумата от 581,86 лв. – представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 06.08.2018 г. до 01.10.2020 г., сумата от 54,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.07.2020 г. до изплащането на вземането, както и разноски по делото, от които сумата от 25,00 лв. за държавна такса и 75,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника – настоящ въззивник при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 264477/17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 1767/2020 г. по описа на ВрРС, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

По делото е приложен заверен препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до процесния имот, водена на името на ЮЛ. ХР. Т., от който е видно, че през процесния период е извършвано както реално отчитане, така и служебно начисляване на изразходваната вода.

Представена е справка – извлечение № 39180 за дължимите суми към „В и К“ ООД – гр. Враца към дата 16.07.2020 г. по партида с абонатни № 2361051 и 2361052, на името на ЮЛ. ХР. Т. с адрес: гр. Враца, бл. ***, в която е отразено, че ищецът /въззиваем/ е издал 21 броя фактури за отчетен период 06.08.2018 г. – 01.10.2019 г., като е начислил сумата от общо 581,86 лева – главница и сумата от общо 54,20 лева – лихва. Справката е подписана от изготвилото я лице и от главния счетоводител на ищцовото дружество.

По делото е представена и покана за доброволно изпълнение № 103336 с изх. № 1928/05.06.2020 г. до ЮЛ. ХР. Т., в която е отразено, че получателят не е открит. Към поканата е приложена счетоводна справка № 103336/05.06.2020 г., подписана от служител на ищцовото дружество.

Представени са и Общите условия за получаване на услугите на ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г.

Изслушано е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, прието е от съда като обективно и компетентно, възприема се и от настоящата инстанция. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка във „Водоснабдяване и канализация“ ООД е дало заключение, че по партидата на имот, находящ се гр. Враца, ул. бл. ***, с титуляр ЮЛ. ХР. Т. са отчетени показания на два броя водомера – един за топла и един студена вода, и са издадени общо 21 броя фактури, за отчетен период 06.08.2018 г. – 01.10.2019 г., обективирани в табличен вид, като дължимата сума за главница е в размер на 581,86 лева, а за лихви – в размер на 53,92 лева. В заключението си вещото лице е посочило, че не са извършвани плащания по издадените фактури и не са открити подавани писмени възражения по извършени отчети на водомери в имота и издадените 3 фактури за ВиК услуги за същия период. В стойността на дължимите суми по отделните фактури е включена и стойност на разпределяната вода от общия водомер.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, първоинстанционният съд е приел предявения иск за основателен и доказан, и го е уважил, излагайки подробни съображение и мотиви, към които на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция се присъединява и препраща. За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер - да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника за предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на обл.

Враца, и, че през процесния период и за конкретния имот са предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.

Неоснователен е доводът на въззивника, че за процесния период не се установява, че Ю.Т. реално е живяла на адреса, че е потребител на услугите на ищеца, както и че е ползвала – лично, или посредством други лица имота. Това твърдение е неподкрепено от никакви доказателства. Безспорно по делото е установено, че ответницата има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в гр. Враца, на който е регистриран настоящ адрес на ответницата, видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. От представения по делото карнет е видно, че в имота на ответницата е поставен водомер, т. е. имотът е водоснабден, и за времето от 06.08.2018 г. до 01.10.2019 г. имотът е посещаван за отчитане на водомера. Доколкото съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета, то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата.

По категоричен начин е установено, че въззивникът се явява потребител на ВиК услуги за процесния имот на посочения по-горе адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване към В и К, и чл. 2, ал. 1 от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца, потребители на ВиК услуги на дружеството са собствениците или ползвателите на водоснабдени обекти. Предоставянето на услугите ВиК, при липса на сключен индивидуален договор между страните, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Безспорно е по делото, че въззиваемото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198о ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане на територията на гр. Враца. Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г., и са публикувани 4 във в. „Новинар“ в броя му от 20.06.2006 г. и във в. „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г., както и че са поместени на интернет страницата на дружеството.

Предвид изложеното се налага изводът, и настоящият състав приема, че по делото е безспорно, че въззивникът ЮЛ. ХР. Т. е имала качеството на „потребител“ на услугите на въззиваемото дружество за посочения в исковата молба период, за процесното жилище с адрес: гр. Враца, ул. ***, който адрес е регистриран като настоящ на ЮЛ. ХР. Т., на чието име и на който адрес е открита и партида на потребителя. Установява се от писмените доказателства по делото и заключението на счетоводната експертиза, че въззивникът не е изпълнил облигационното си задължение да заплати ползваната за исковия период вода и други услуги. Предявеният иск за заплащане стойността им се явява основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.