Решение № 937 от 16.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Плевен, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430107654 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от изпълнителния директор *****, срещу И. П. И. ЕГН ********** с адрес в ****, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 582,60 лева за консумирана топлинна енергия, от които 509,58 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2023 г. до 30.04.2025 г., както и 73,02 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.02.2024 г. до 02.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване 1 в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ 203,43 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 252,33 лева; сума за услуга дялово разпределение в размер на 53,82 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани три ИРУ. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да му присъди мораторна лихва в размер на 8,54 евро, законната лихва и разноските.

В рамките на предоставения им срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Приобщени по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

Установява се от представения по делото нотариален акт за недвижим имот, строен от ЖСК върху държавна земя ******* с рег. №**** на НК София с район на действие ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.

2

Видно е от приложения по делото Споразумителен протокол №***** г., че абонатната станция, находяща се в ***** и Топлофикация Плевен ЕАД са се споразумели фактурирането на използваната топлинна енергия да се извършва от ищеца на база на представени данни за разпределението на отчетената от топломера в абонатната станция ТЕ от Техем Сървисис ЕООД.

От приложения по делото Протокол от 23.04.2015 г., изготвен от Техем сървивс ЕООД се установява, че фирмата е представила в Топлофикация Плевен ЕАД Протокол от ОС за избор на фирма за дялово разпределение на ТЕ на адрес в *****, като топлинното счетоводство е възможно да се извършва от 01.05.2015 г.

От представения по делото Договор п№****** г. се установява, че собствениците на имоти в сграда етажна – собственост, находяща се в *****, са възложили на „Техем“ ЕООД, като изпълнител да преоборудва и извършва услугата дялово разпределение на потребената от възложителите ТЕ в сградата ЕС.

Видно е от представения по делото Протокол от ОС на ЕС, находяща се в **** от 10.04.2015 г., че е взето решение да бъде избарн „Техем сървисис“ ЕООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и извършване на разпределение на ТЕ.

Установява се от представените от ищеца доказателства, че след образуване на настоящето производство ответникът е направил плащане към ищеца в размер на 300 евро или 586,75 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в *****

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Ответникът има качеството на потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право /наследник на такъв в настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

3

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в действаща към момента нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение както вече беше посочено възниква по силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Въз основа на изложеното настоящият състав на съда приема, че притежаваното от ответника право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия, поради което и направеното от страна на ответната страна възражение за липса на договорно правоотношение е неоснователно. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.

По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна енергия, отдавана на топлоснабдения имот, посредством щранг лира, сума за сградна инсталация и за дялово разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот има монтирани ИРУ. Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми. Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че до имота на ответника е доставяна ТЕ, отдадена от щранг – лирата в размерите 4 претендирани от ищеца. Поради изложеното съдът приема, че в процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия, посредством монтираната щранг лира за притежавания от него обект в количествата, сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на същата.

С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че щранг-лирата в банята, въпреки че по своето естество представлява отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение.

Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява, само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.