Решение № 3610 от 19.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3610 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502964 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11668/25.10.2022 г. на СРС, 167 с-в, по гр. д. № 40945/2021 г. са отхвърлени предявените от Т. Е. Б.-Й., ЕГН **********, срещу И. Б. Ц., ЕГН **********, и А. П. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане да предоставят на Т. Е. Б.-Й. ключ за достъп до водещата до ул. „Цветна градина“ входна врата на сграда, находяща се в гр. София, ул. „****" № 9А, както и да преустановят действията си, препятстващи достъпа до тази входна врата. Ищцата е осъдена за разноски по делото.

Срещу решението, е постъпила въззивна жалба от ищцата Т. Е. Б. - Й., чрез представителя й. В жалбата ищцата поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че по делото е установено, че е суперфициарен собственик на недвижим имот в жилищна сграда с два входа – на ул. „Цветна градина“ и на ул. „****“, построена върху чужд недвижим имот. Съдът не преценил правилно събраните по делото доказателства, за да направи извод дали е била възпрепятствана да ползва необезпокоявано недвижимият си имот по предназначение. Поддържа, че по делото са установени предпоставките по чл. 109 ЗС - неоснователни действия на ответниците и създаване пречки на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Сочи, че се ползва с правата по чл.

64 ЗС като суперфициарен собственик и излага доводи, че собственикът на земята следва да търпи действията й, доколкото са необходими за ползване на постройката по предназначение. Счита, че ответниците, които са собственици на земята, следва да осигурят на етажните собственици ползването на земята в степента, която е необходима за ползването на сградата по предназначение, както и на общите части.

1

Поддържа, че следва да й бъде предоставен ключ и за двата входа на сградата, които представляват общи части. Счита, че неоснователното въздействие от страна на ответниците я лишава от достъп до сградата, в която се намира имота й. Според ищцата след като в доклада по делото СРС не е обсъдил посочените факти и не е указал тежестта на доказване по тях, той е допуснал съществено процесуално нарушение. Поддържа също, че съдът не е съобразил показанията на свидетелката Й. и не е съобразил доводите, че ползването на входа от към ул. „Цветна градина“ би улеснило воденето на детето й на училище, докато при преминаване през входа на ул.

„****“ значително се удължава този път. Счита, че ответниците са препятствали и възможността й да осъществи достъп до сградата от този вход за извършване на строително – монтажни работи. Сочи, че следва да се обезпечи и авариен изход от сградата в случай на извънредни ситуации. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете. Претендира разноски.

От въззиваемите страни ответниците И. Б. Ц. и А. П. Ц. е постъпил отговора, в срока по чл. 263 ГПК, в който се оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Ищецът не е доказал, че ответниците му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем с извършени от тях неоснователни действия.

Поддържат, че сградата, в която се намира имота на ищцата, няма изход от към ул.

„Цветна градина“. Вратата в сградата не е изход и не извежда на улица, а в дворното място, в което се намира самата сграда, което не е обща част на последната, а е индивидуална собственост на ответниците. Заключвайки вратата към тяхната собственост ответниците не действат неоснователно и не препятстват упражняването в пълен обем на правата на собственост на ищцата върху притежавания от нея ап. 9, находящ се на пети и шести етаж в сградата, а реализират собственото си право на собственост, включително чрез ограничаване достъпа до двора на третите лица.

Излагат доводи, че не са създали пречки на собствениците на обекти в сградата да ползват мястото, когато това е необходимо за поддръжката на сградата. Сочат, че наличието на аварийни изходи не е било въведено като предмет на спора пред СРС и е недопустимо да се въвежда за първи път пред въззивната инстанция. Сомат, че не се установява ответниците да смущават упражняването на правото на собственост на ищцата или да създават затруднения по-големи от обичайните. Молят да се потвърди решението. Претендират разноски съгласно списък.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.

Понеже СРС е обсъдил представените и приети пред него писмени и гласни доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, въззивният състав не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към спора във въззивното производство.

Като съобрази доводите по законосъобразността на решението, изложени от страните в настоящото производство, в допълнение към изложеното от СРС въззивният състав намира по съществото на спора следното :

2

Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение.

Според т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС , по иска по чл.109 ЗС двете задължителни условия за уважаване на иска са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Приема се още, че „ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотеза на чл. 109 ЗС.

Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само , че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.“

В обобщение съдът намира, че искът по чл. 109 ЗС дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.

Целта на иска е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

Предвид изложеното следва, че искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр. В практиката последователно се приема, че право на такъв иск има и етажния собственик, който твърди, че е лишен или ограничен във възможността да ползва общите части на сградата съобразно тяхното предназначение.

Следва да се посочи също, че претенцията по чл. 109 ЗС не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие на ответника неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца абсолютно вещно право. Поради това в тежест на ищцата е било да докаже, пълно и главно, че ответниците са осъществявали посочените в исковата молба неоснователни действия, ч р е з които са й пречили да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху притежавания от нея имот или върху обща част от сградата, в която се намира. Освен това се изисква да се установи, че между поведението на ответниците и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на ищцата, има пряка причинна връзка.

В случая претенцията е за осъждане на ответниците да предоставят на ищцата ключ за достъп до водеща до ул. „Цветна градина" входна врата на сграда, находяща се в гр. София, ул. „****" № 9 А, както и да преустановят действията си, препятстващи достъпа до тази входна врата.

По делото с определението по чл. 140 ГПК от 10.05.2022 г. е прието за безспорно и от доказателствата обсъдени от СРС се установява, че ищцата Т. Е. Б.-Й. и Стоян Димитров Йонев са собственици на недвижим имот, находящ се в жилищна 3 сграда в гр. София, ул. „****" № 9 А, ет. 5 и 6, заедно с избено помещение № 5 и 18, 45 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, целият с площ от 310 кв.м. и представляващ парцел XVI - 35 от квартал 231 по плана на гр.

София, местността „Лозенец".

За безспорно е прието, че ответниците И. Б. Ц. и А. П. Ц. също са съсобственици на недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „****" № ****.

Установява се също така, че с нотариален акт № 58, том XXXI, дело № 6012 от 07.04.1995 г., ответниците са учредили право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на апартаменти и са съсобственици на дворното място, находящо се в гр. София, ул. „****, цялото с площ от 310 кв. м., съставляващо парцел XVI-35 от квартал 231 по плана на гр. София, местност „Лозенец“.

Като съобрази доказателствата, в това число обсъдените от СРС гласни доказателства на свидетелите на двете страни – К.-В.С. Й., дъщеря на ищцата и П.Б.Ц., който има апартамент на адреса, съдът приема, че от събраните по делото доказателства по делото в цялост не се установява, пълно и главно, че двамата ответници са осъществявали някакви неоснователни действия или бездействия, с които да пречат на ищцата да упражнява правата си на собственик на апартамент в сградата свободно, безпрепятствено и в пълен обем.

От доказателствата, в това число свидетелските показания, е установено, че сградата, в която ищцата е съсобственик на самостоятелен обект, има вход/изход откъм ул. „Цветна градина", който не води до улицата, а излиза в двор с няколко храста, стълби, площадка и ограда, след преминаването през които се достига до ул.

„Цветна градина". Установява се и не е спорно, че този двор е собственост на ответниците, които са учредили право на строеж върху имота си за построяване на сградата. Не е спорно също така и се установява, че входът/изходът на сградата и административният й адрес е на ул. „****" № 9А, от която страна влизат и излизат всички живущи в сградата, които имат безпрепятствен достъп, като там се намират и пощенските кутии.

При така установените обстоятелства следва да се приеме за обоснован извода на СРС, че по делото не е доказано дворното място, в което е построена сградата, да е обща част на същата, т. е., че към момента на възникване на етажната собственост дворът е придобит от етажните собственици заедно със самостоятелните обекти.

Напротив, от твърденията на самата ищца е видно, че тя е суперфициарен собственик на имот в сградата и не притежава идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е построена. Съобразен с материалния закон е извода на СРС, че след като всички собственици на самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост не притежават идеални части от дворното място, то незастроената част на дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. По тази причина възраженията в жалбата, че ответниците препятстват достъпа на ищцата до обща част на сградата са изцяло неоснователни.

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ec291ac-3e09-423d-85a6-1f686c696384