Решение № 472 от 16.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Благоевград, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200500997 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. К., ЕГН **********, подадена чрез адв. С. А., срещу Решение № 492 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 275/2023 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт са изцяло отхвърлени искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, предявени от жалбоподателката против В. И.

С., ЕГН **********, и З. Л. Ч., ЕГН **********, за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Л., общ. Б. по КККР одобрени със Заповед № РД-18-168/20.03.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „П.“, целия с площ от 2222 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване друг вид нива, категория на земята 7; номер по предходен план: 052017, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, на основание наследствено правоприемство, реституция и давностно владение и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, вписан в СВ Благоевград, като Акт № *** относно реална част с площ от 929 кв.м. от западната част от този поземлен имот с проектен идентификатор ***, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението на тази реална част от 929 кв.м. от източната част на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2222 кв.м., както и да бъдат осъдени ответниците да прекратят нарушението и неоснователните си действия, като възстановят предишното състояние на нивата и премахнат от процесното място поставените от тях подвижна метална цистерна за събиране на вода, метална конструкция тип „асма“ за отглеждане на лозови насаждения, самите лозови насаждения, 1 бетонови колове и фундаментите им, и мрежа за ограда откъм имота на ищцата, металните тръби поставени под земята на нивата, тъй като й пречат да упражнява правото си на собственост върху целия поземлен имот. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил ищцата да заплати на ответниците сумата от 2250 лв.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, както и че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката счита, че решението противоречи на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС и на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Изразява аргументи за необоснованост на съдебното решение. Жалбоподателката поддържа доводите си, които е навела в писмената защита, представена пред първата инстанция. Оспорва извода на съда, че ответниците са придобили по давност спорната реална част от нейния имот. Счита, че те не са я владяли постоянно, непрекъснато, спокойно и несъмнено в необходимия срок. Навежда, че наследодателите на ответниците приживе не са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и че самите ответници не са се позовали на нея в срок. Посочва, че през 2009 г. наследниците на С. Ч. са извършили доброволна делба, включително и на имот с идентификатор № ***, стар № 052038. Сочи, че през 2009 г. наследодателката на В. С. му е дарила ½ идеални части от този имот, които е била придобила въз основа на доброволната делба. Жалбоподателката поддържа, че ответникът З. Ч. е получил по наследство от неговата майка К. З.

Ч. другата ½ ид. ч. от този имот. Счита, че в показанията си свид. И. Б. е посочила, че след смъртта на К. Ч. и съпругът й имота е изоставен, като това е станало преди над 10 години. Изразява становище, че ответниците не могат да се позоват да придобивна давност, която да е започнала да тече от 1996 г., понеже от доказателствата се установява, че имотът не е поддържан и че владението им е прекъснато. Намира, че поради изгубване на владението давността също е прекъсната. Твърди, че в началото имотът с идентификатор № ***, стар № 052038 е ползван само от родителите на З. Ч., но след тяхната смърт той е изоставен и никой не го е обработвал и поддържал.

Жалбоподателката поддържа, че владението е било прекъснато над 10 години, преди на 08.09.2022 г. да бъде издаден констативния нотариален акт в полза на ответниците. Навежда доводи, че ответниците и техните наследодатели не са упражнявали владение, а държане, понеже не са знаели действителните граници между двата съседни имота. Твърди, че според свид. Х. М. след трасирането на имота на ищцата той е присъствал на среща между нея, съпруга й и В. С. за доброволно уреждане на спора, на която ответникът казал, че вероятно е налице грешка, смятал, че така е бил възстановен неговия имот от поземлената комисия, поискал е да закупи частта на ищцата, която е била отнета, както и да й продаде намиращите се в нея съоръжения.

Жалбоподателят счита, че тези изявления на ответника представляват признание по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, с което е била прекъсната придобивната давност. Оспорва изводите на съда за заинтересоваността на някои свидетели.

Поддържа, че съдът е кредитирал свидетелски показания без да е съобразил взаимоотношенията между свидетелката Г. В. и ответника В. С., като в тази връзка представя препис от справка от СВ Благоевград за този ответник.

Жалбоподателката посочва, че според експертното заключение не й е била отнета реална част с площ 929 кв.м., а в заграденото място попадат 859 кв.м., като останалите 70 кв.м. са извън оградата и представляват черен път, който е 2 част от нейния имот. Навежда доводи за основателност на иска по чл. 109 ЗС.

Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови съдебен акт, с които да се уважат предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от В. И. С. и З. Л.

Ч., чрез адв. С. Б., с който се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се изразява становище за правилност на съдебното решение. Въззиваемите намират за неотносими аргументите на жалбоподателката относно липсата на позоваване на придобивна давност от страна на ответниците и техните наследодатели. Ответниците посочват, че са се позовали изрично на изтеклата в тяхна полза придобивна давност, като са се снабдили с констативен нотариален акт и с подаването на отговора на исковата молба. Посочват, че не са твърдели или претендирали, че наследодателите им са придобили по давност реалната част, а само че са я владяли преди ответниците. Поддържат, че не са я придобили въз основа на наследствено правоприемство. Същевременно ответниците считат, че не са твърдели, че са придобили реалната част чрез присъединяване на владението на техните праводатели. Намират за недоказани твърденията, че са предлагали да закупят спорната част от имота. Възразяват срещу оплакванията, че са изоставили и че не са обработвали техния имот и спорната реална част.

Намират за установено по делото, че още през 1996 г. ответниците са оградили имота, вкл. процесните 929 кв.м., с оградна мрежа с бетонови колове и са започнали да го обработват и облагородяват. Считат, че съгласно СТЕ и вещото лице от сателитни снимки се установява, че към 2009 г. са налице кладенец и цистерната за вода, които ищцата твърди, че са поставени от ответниците. Намират за недоказани твърденията на ищцата, че имотът не е ползван от ответниците, понеже тя го е отдавала под наем. Оспорват доводите на жалбоподателя, че е била прекъсвана придобивната давност. Ответниците считат, че по делото не са налице доказателства, от които да се изведе, че те са били държатели. Намират за неоснователни доводите срещу достоверността на показанията на свид. С.. Считат, че след като въз основа на придобивна давност са придобили правото на собственост над спорната реална част, на осн. чл. 99 ЗС ищцата е загубила правото си на собственост върху нея, поради което са неоснователни предявените от нея искове. Молят да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от А. Д. К. срещу В. И. С. и З. Л. Ч.. С нея ищцата е предявила искове с правна квалификация по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС. Относно ревандикационния иск ищцата е отправила искания: да се признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Л., общ.

Б. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-168/20.03.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „П.“, целия с площ от 2222 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята 7; номер по предходен план: 052017, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, на основание

3 наследствено правоприемство, реституция и давностно владение; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, вписан в СВ Благоевград, като Акт № *** относно реална част с площ от 929 кв.м. от западната част от този поземлен имот с проектен идентификатор ***; ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на тази реална част от 929 кв.м. от източната част на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2222 кв.м.

Във връзка с негаторния иск ищцата е поискала ответниците да бъдат осъдени да прекратят нарушението и техните неоснователни въздействия, като възстановят предишното състояние на нивата и премахнат от процесното място поставените от тях подвижна метална цистерна за събиране на вода, метална конструкция тип „асма“ за отглеждане на лозови насаждения, самите лозови насаждения, бетонови колове и фундаментите им, и мрежа за ограда откъм имота на ищцата, металните тръби поставени под земята на нивата.

Исковата молба е била оставена без движение и районният съд е дал изрични указания на ищцата да индивидуализира и опише вещите, които й пречат да упражнява пълноценно нейното право на собственост и които тя иска да бъдат премахнати (л.58 от гр.д. № 275/2023 г. на РС Благоевград). С молба с вх. № 10833/26.05.2023 г. ищцата е представила допълнително описание на вещите: метална преместваема цистерна за вода от около 8 куб.м., висока около 1,5 м., разположена върху метална рамка на приблизителна височина от 2,20 м. над терена, без да има стоманобетонова основа; ръждясала метална конструкция от Г-образни профили, тип „асма“ за отглеждане на лозови насаждения с обща дължина от 100 м., бетонирани, държаща се на метални колове втора употреба с ширина ф 60 и ф 50 – 53 броя; 5 броя отдавна неподдържани лози; 42 бр. бетонови колове с фундаменти за тях, с височина от 1,30 м., надградени с железни ръждясали, втора употреба квадратни профили от около 1 м. с бетонирани покрай тях метални тръби за напояване с дължина около 82 м.; оградна непоцинкована мрежа /черна/, ръждива с обща дължина от около 94 м., с размери на отворите 4/4 см., като от същата е направена и врата с размери около 1,20 м. на 1,20 м. и с Г-образен и ръждясал винкел.

В исковата молба ищцата е изложила следните обстоятелства, въз основа на които основава своите искове. Тя твърди, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с № по предходен план: 052017, въз основа на основание давностно владение и наследствено правоприемство.

Ищцата твърди, че е владяла имота и че е прибавила към своето владение и владението на нейния праводател Д. Н. В., като наследник на Н. М. В.. Сочи, че с Решение № Р-1 от 22.02.1996 г. на ПК Благоевград на наследниците на Н.