Решение № 18 от 19.02.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Свиленград, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200783 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Дйес 2011” ЕООД с ЕИК 201078776, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.„България” № 16, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 77, етаж 2, област Хасково, чрез адвокат М. Д., представлявано от управителя Ю.

Н. И., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0058347 на ОДМВР Хасково, с който на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ ) и на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 000 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – налице било несъответствие между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, неправилно бил определен субектът на админстративнонаказателната отговорност и липсвали доказателства за местоположението на радара, за техническата му изправност и за датата на 1 издаване на ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, не изпраща представител. С Писмена защита процесуалният представител – адвокат М. Д., излага доводи по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт, тъй като в него липсвали описани елементи от състава на нарушението .

Претендират се разноски по делото. П редставен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 14.08.2023 година в 11.39 часа в град Свиленград, област Хасково, в квартал „Изгрев”, на улица „Сан Стефано” до блок № 7, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещо се в посока към хотел „Сахара” моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”, модел КУ 7 с държавен регистрационен номер **********, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение (видно от Справка от централната база на КАТ при МВР). След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0058347 на дружествотожалбоподател в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справките за собствеността на автомобила преди и след датата на деянието, за това, че няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за текущата 2 година 2023 година, респ. към датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от обстоятелствената част на ЕФ на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.

Фишът е връчен н а дата 04.12.2023 година (, видно от Картона на ЕФ и отметката, направена на ЕФ, приложен към Жалбата).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 14.08.2023 година, когато е установено нарушението , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 14.08.2023 година, времето (09.15 часа до 12.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – град Свиленград, област Хасково, в квартал „Изгрев”, на улица „Сан Стефано” до блок № 7, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения, свързани с превишение на допустимата скорост и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Е Ф е съставен на основание снимков материал, въз основа на направените записи от системата, общо налични с а 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ********** в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол.

От представения Протокол № 7-52-23/10.05.2023 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български я институт по метрология (БИМ), 3 който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

От справката в интернет-страницата на Гаранционния фонд се установява, че за процесното МПС има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на 14.08.2023 година, но валидна от 12.17 часа.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – законният представител на дружеството-нарушител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за разлика от възможността дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН за заплащане на наложената санкция в намален размер – 80%, по отношение на ЕФ по КЗ е налице изрична и специфична уредба в чл. 647, ал. 3, изречение трето, която императивно вменява задължението на собственика за заплащане на санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния размер: „Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6”. Това 4 заплащане, още повече имайки се предвид израза „длъжен”, за разлика от посоченото в чл. 79б от ЗАНН , не съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. По тези съображения настоящият състав на Съда намира, че следва да бъде прието, че за ЕФ по КЗ разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН е неприложима, поради което и евентуалното заплащане на пълния размер на санкцията, наложена със същия, няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на подадената в срок Жалба против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични по съдържание с тези наведени от адвокат Д. в Писмената му защита:

В санкционния акт е посочено, че от правна страна „Дйес 2011” ЕООД е осъществило нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Нормата на чл. 483, ал. 1 от КЗ въвежда задължение за всички лица, притежаващи МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключат за същите Договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ , „когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП). ЕФ се изпраща на собственика на МПС с препоръчано писмо с Обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6. Чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага.”.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , „при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на Глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, 5 на когото е регистрирано ПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на Глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на ЕФ се утвърждава от Министъра на вътрешните работи.”.

В санкционния акт от правна страна осъщественото от „Дйес 2011” ЕООД е квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която норма въвежда задължение за всички лица, притежаващи МПС, регистрирани на територията на Република България и не спрени от движение, да сключат Договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

Според настоящия Въззивен състав в случая не е налице надлежно описание на нарушението по смисъла на цитирания в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , вр.чл. 647, ал. 3 от КЗ .

Това е така тъй като в ЕФ макар да са отразени датата, часа и населеното място, в което е извършено нарушението, както и че същото е заснето с конкретно цитираното в същия АТСС, то словесно не е посочено в изискуемата пълнота в какво точно се изразява конкретното изпълнително деяние. Отразеното, че „с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По никой начин не е изпълнено задължението за надлежно описание на осъщественото от обективна страна. При това положение няма как да е налице яснота за кое точно действие или бездействие е санкциониран въззивният жалбоподател. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, респ. санкции е строго формално и е недопустимо по тълкувателен път да се извежда волята на АНО относно това за какво точно нарушение е било повдигнато административнонаказателно обвинение.