Решение № 3398 от 03.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3398 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100514047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20060958/07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 37079/20 г. по описа на СРС, 57 състав, „Алфа Пак“ ЕООД е осъдено да заплати на „Йоспед“ ООД на основание чл. 372, ал. 1 ТЗ сумата от 2750 евро, представляваща неплатено възнаграждение по договор за международен превоз на стоки, за който са издадени товарителница № ТF 497/31.05.2019 г., фактура № 0000006972/31.05.2019 г., товарителница № TF 496/31.05.2019 г. и фактура № 0000006973/31.05.2019 г., ведно със законната лихва от 12.08.2020 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 612,55 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2750 евро за периода от 30.06.2019 г. до 12.08.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата над 612,55 лв. до пълния предявен размер от 711,06 лв. С решението „Алфа Пак“ ЕООД е осъдено да заплати на „Йоспед“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в размер на 1632,73 лв., а „Йоспед“ ООД е осъдено да заплати на „Алфа Пак“ ЕООД на основание чл.

78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски в размер на 19,41 лв.

1

С решение № 20101154/23.08.2023 г., постановено по гр. д. № 37079/20 г. по описа на СРС, 57 състав, е отхвърлена молбата, обективирана във въззивна жалба с вх. № 25074917/18.11.2022 г., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20060958/07.10.2022 г., постановено по гр. д.

№ 37079/20 г. по описа на СРС, 57 състав, както и молбата, обективирана във въззивна жалба с вх. № 25074917/18.11.2022 г., за изменение в частта относно разноските на решение № 20060958/07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 37079/20 г. по описа на СРС, 57 състав.

Подадена е въззивна жалба от „Алфа Пак“ ЕООД срещу решение № 20060958/07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 37079/20 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение по 2 бр. договори за международен превоз на стоки, както и че превозите са осъществени от ищеца. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел представената от ищеца в първото открито съдебно заседание електронна кореспонденция между страните, тъй като представянето й е било преклудирано, като същевременно не е предоставил срок на ответника за изразяване на становище по новопредставените доказателства, въпреки направеното изрично искане за това, и по този начин е било нарушено правото му на защита. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и направените от ответника възражения във връзка с изслушването и приемането на заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е приел като доказателство по делото след изтичане на преклузивния срок за това - карнет TIR № XC 81974712. Tвърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което изводите му са необосновани. Посочва, че в решението не е обсъдено възражението на ответното дружество, че превозът не е извършен от ищеца, а от трето лице – „Винсенто“ ООД. Твърди, че по делото не е доказано, че ответното дружество е изпаднало в забава в погасяването на процесните суми за главница. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и 2 вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „Йоспед“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че договорът за превоз е неформален и извършването му се доказва от представените по делото товарителници. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е приел представените в о. с. з. на 22.02.2022 г. писмени доказателства, тъй като същите са представени във връзка с оспорванията, направени с отговора на исковата молба от ответника за липса на договорно правоотношение между страните. Поддържа, че съдът не е длъжен да предоставя срок за становище по представените от другата страна доказателства, като в този случай становището на другата страна следва да се вземе в самото съдебно заседание.

Твърди, че представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответника и това е видно от протокола от о. с. з. от 22.02.2022 г. Поддържа, че възникването на договорно правоотношение между страните, заявяването и извършването на превоза са потвърдени от Лиляна Зортева, в качеството й на адвокат на „Алфа Пак“ ЕООД, на 22.08.2019 г., както и в качеството й на търговски директор на „Алфа Пак“ ЕООД на 19.07.2019 г. Посочва, че това се установява от представените в о. с. з. на 22.02.2022 г. писмени доказателства, които не са оспорени от ответника, както и че не е оспорена и представителната власт на Лиляна Зортева. Оспорва като неоснователни и доводите на въззивника относно допуснати процесуални нарушения във връзка с изготвянето на съдебно – счетоводната експертиза и приемането на карнета TIR, както и че заключението на съдебно – техническата експертиза е неясно и че от него не се установява, че в периода 2017 – 2019 г. домейнът се е ползвал от ответното дружество.Посочва, че възлагането на превоза на трето лице /“Винсенто“ ЕООД/ е изрично описано в исковата молба, тъй като „Йоспед“ ЕООД е действало като спедитор, което е било известно на ответното дружество. Твърди, че евентуалната липса на съгласие за това от възложителя не е относима към наличието на договорно правоотношение между „Алфа Пак“ ЕООД и „Йоспед“ ЕООД, а единствено към отговорността на „Йоспед“ ЕООД като първоначален превозвач при евентуална загуба или щета на товара. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът не е доказал, че се касае за „фикс сделка“. Моли за потвърждаване 3 на решението в обжалваните части. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Подадена е и въззивна жалба от „Алфа Пак“ ЕООД срещу решение № 20101154/23.08.2023 г., постановено по гр. д. № 37079/20 г. по описа на СРС, 57 състав, с което са отхвърлени молбите по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.

Твърди, че решението от 23.08.2023 г. в частта, в която е отхвърлена молбата по чл. 247 ГПК, е неправилно. Поддържа, че е налице противоречие между мотивите на решението от 07.10.2022 г. и диспозитива му относно фактури № 6972/31.05.2019 г. и № 6973/31.05.2019 г., които касаят отношенията между „Йобестел България“ ООД и „Винсенто“ ЕООД. Посочва също така, че в мотивите на решението съдът е начислил лихва за забава само върху задължението по фактура № 4311/31.05.2019 г., считано от 30.06.2019 г., докато в диспозитива е присъдил лихва за забава върху сумите по двете фактури. Твърди, че решението от 23.08.2023 г. в частта, в която е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК /с характер на определение по чл. 248 ГПК в тази част/, също е неправилно. Поддържа, че са налице неточности при изчисляването на разноските, както и че първоинстанционният съд неправилно е осъдил ответното дружество да заплати надвнесената част от държавната такса. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по делото. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението от 23.08.2023 г. в частта, в която е отхвърлена молбата по чл. 247 ГПК, както и в частта, в която е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК, и вместо това да постанови друго, с което да уважи молбата по чл. 247 ГПК, както и молбата по чл. 248 ГПК. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Йоспед“ ЕООД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Йоспед“ ЕООД твърди, че по заявка за превоз № 4

0003/21.05.2019 г. на ответното дружество „Алфа Пак“ ЕООД са били извършени два международни превоза с аналогични параметри. Двата превоза били за превоз на хартия, на роли, от товарен адрес в гр. Анкара, Турция, до разтоварен адрес в гр. Сливница, България, с договорено навло за всеки от тях – 2689,27 лв. с ДДС /левова равностойност на 1375,00 евро/.

Твърди, че първият превоз бил осъществен от ищеца, в качеството на спедитор, чрез ангажирането на последващ превозвач: „Винсенто“ ЕООД, чрез заявка за превоз № JO – 1865424/22.05.2019 г., като превозът е бил извършен чрез автокомпозиция с рег. № ****/****. Посочва, че извършването на превоза е установено с международна C M R товарителница № ТF 497/31.05.2019 г., в чиято графа 24 получаването на товара е удостоверено с подписи и печати на товародателя, положени върху разтоварването и получаването на товара. Твърди, че „Винсенто“ ЕООД е издал срещу ищеца фактура № 0000006972/31.05.2019 г., която е надлежно заплатена от ищеца на 08.07.2019 г., а от своя страна ищецът е издал срещу ответника фактура № 0000004311/31.05.2019 г. за сумата на договореното навло в размер на 2 689,27 лв. Поддържа, че срокът за заплащане на фактурата е 30 дни, считано от издаването й, т. е. с изтичането му ответното дружество е изпаднало в забава в погасяването й.

Твърди, че вторият превоз бил осъществен от ищеца, в качеството на спедитор, чрез ангажирането на последващ превозвач: „Винсенто“ ЕООД, чрез заявка за превоз № JO – 18654247/22.05.2019 г., като превозът е бил извършен чрез автокомпозиция с рег. № ****/****. Посочва, че извършването на превоза е установено с международна C M R товарителница № ТF 496/31.05.2019 г., в чиято графа 24 получаването на товара е удостоверено с подписи и печати на товародателя, положени върху разтоварването и получаването на товара. Твърди, че „Винсенто“ ЕООД е издал срещу ищеца фактура № 0000006973/31.05.2019 г., която е надлежно заплатена от ищеца на 09.07.2019 г., а от своя страна ищецът е издал срещу ответника фактура № 0000004312/31.05.2019 г. за сумата на договореното навло в размер на 2 689,27 лв. Поддържа, че срокът за заплащане на фактурата е 30 дни, считано от издаването й, т. е. с изтичането му ответното дружество е изпаднало в забава в погасяването й. Твърди, че процесните суми не са погасени от ответното дружество. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 5378,54 лв. – 5 главница, формирана от сумата от 2689,27 лв. по фактура № 4311/31.05.2019 г. и от сумата от 2689,27 лв. по фактура № 4312/31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 12.08.2020 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в общ размер от 711,06 лв., формирана от мораторна лихва в размер на 305,53 лв., начислена върху сумата от 2689,27 лв. по фактура №

4311/31.05.2019 г., за периода от деня, следващ падежа на задължението по фактурата до 12.08.2020 г., както и мораторна лихва в размер на 305,53 лв., начислена върху сумата от 2689,27 лв. по фактура № 4312/31.05.2019 г., за периода от деня, следващ падежа на задължението по фактурата до 12.08.2020 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „Алфа Пак“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни.

Разпечатката съдържа 30 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ec0b6e9-86fe-4596-a9c0-28c6aa9c7666