Определение № 406 от 03.05.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. Перник, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500233 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Г. С. и С. М. С., чрез адв. Б. против Определение № 137 от 21.02.2023 г. по гр. д.№ 114/2023 г. по описа на РС - Радомир , с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130, изр.1-во ГПК. В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно н необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводственнте правила като се иска неговата отмяна и връщане на делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи, че РС неправилно е приел, че срокът по чл. 33 ал. 2 ЗС е бил изтекъл, като освен това съдът се е занимал служебно с въпроса за срока, без да е налице възражение от страна на ответниците за пропуснат срок, както и без да вземе предвид, че в съда преди тази искова молба има подадени други две, образувани гражд. дела и прекратени поради неспазени указания.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима.

Производството по гр. д.№ 114/2023 г. на РС - Радомир е образувано по подадена от М. Г. С. и С. М. С. искова молба, с която срещу И. Б. В., Г. Д. Г. и К. С. Я. е предявен иск с пр. осн. чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/2 идеална част от ПИ в гр. ***, община ***, представляващ ПИ с ид.*** по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-75 от 10.11.2015 г. на Изп. директор на АГКК, ведно с попадащия в този така описан поземлен имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***,1.4., намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1 /едно/, с площ по документ от 73.49 1 квадратни метра, който самостоятелен обект по нотариален акт е описан като: 1/2 /една втора/ идеална част /югоизточната част/ от построената в този имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /КЪЩА БЛИЗНАК/ с обща застроена площ от 123 квадратни метра, като в дарената част от къщата се включват следните помещения: в СУТЕРЕНА- две мазета, коридор /мазе/, и на ПЪРВИЯ ЕТАЖ- стая, кухня, коридор, хол и тераса. С разпореждане от 10.02.2023 г. РС е оставил исковата молба без движение за конкретизиране на датата, на която ищците са узнали за изповядване на сделката. С конкретизираща молба от 20.02.2023 г. ищците са уточнили, че са узнали за сделката на 30.09.2022 г., и веднага са подали искова молба за разваляне, а именно на 04.10.2022 година и е образувано гр.д.№ 945/2022 г. С обжалваното определение РС е прекратил производството по делото, като е обосновал извода си за недопустимост на иска с това, че в исковата молба се твърди, че ищците са узнали за изповядване на сделката на 04.10.2022 г., а исковата молба е депозирана пред съда на 07.02.2023 г., т.е.- след изтичане на преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, който е изтекъл на 04.12.2022 г.

Пернишкият окръжен съд съобразява, че по въпроса дали неспазването на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС води до недопустимост или до неоснователност на предявения иск, практиката на ВКС, обективирана в решение № 38 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2357/2020 г., II г. о., ГК , определение № 300/07.07.2010 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, второ г. о., решение № 121 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о., ГК , решение № 219/04.10.2013 г. по гр. д. № 2294/2013 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, второ г. о. е последователна, че съдът се произнася с решение независимо дали искът е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, тъй като изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл. 33 ЗС, а преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен искът, е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение. Следователно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, т. е. изводите дали е спазен срокът или не във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост. В същата практика се подчертава, че тъй като става дума за въпрос по съществото на спора съдът дължи произнасяне с решение, а не с определение.

Настоящият въззивен състав намира, че противоречи на горепосочената практика на ВКС изводът на РС в обжалваното определение, че е недопустим искът по чл. 33 ЗС, предявяван извън рамките на законоустановения двумесечен срок. Обстоятелството дали искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявяван в рамките на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС е част от спорния предмет, подлежи на доказване в хода на исковото производство , прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните. Относно преценката з а наличието на предпоставките дали ищецът е носител на претендираното материално право по чл. 33, ал. 2 ЗС включително и дали искът е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС съдът следва да се произнесе в решението, разрешавайки спора по същество.

Не влияе на крайния горен извод на ПОС, но във връзка с в ъзраженията в жалбата, че съдът се е занимал служебно с въпроса за срока, без да е налице възражение от страна на ответниците за пропуснат срок, както и без да вземе предвид, че в съда преди тази искова молба има подадени други две, образувани гражд. дела и прекратени поради неспазени указания, трябва да се посочи следното: В разпоредбата на чл. 129 ал. 5 ГПК е уредена фикция, според която само поправената исковата молба се смята за редовна от деня на подаването й, т.е. отстраняването на нередовностите в срок действа с обратна сила. Ето защо следва принципният извод, че не може да се счете, че срокът по чл. 33 ал. 2 ЗС е спазен 2 само защото са били подадени две нередовни искови молби в миналото. Същевременно в практиката на ВКС се приема, че двумесечният срок за предявяването на иска по чл. 33, ал.

2 ЗС е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му. След като съдът следи служебно за спазването на срока, то фактът на узнаване на продажбата и спазването на срока подлежи на доказване. Следователно съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства и доводи на страните, включително и въпросът за срока по чл. 33 ал. 2 ЗС, тъй като същият представлява предпоставка за съществуването на самото материално субективно право.

Предвид всичко гореизложено, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на същия състав на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат по същество на делото.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 137 от 21.02.2023 г. по гр. д.№ 114/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове съгласно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3