Решение № 1496 от 14.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. София , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева

Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502121 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№146151/26.11.2019 г., подадена от Е. Б. К., чрез адв. Й. М., против Решение №6374/05.09.2019 г., по гр.д.№7377/2016 г. на СГС-20 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката против „Барокко М102“ЕООД, иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК, във вр. чл.67 ЗС- за признаване за установено по отношение на ответника „Барокко М102“ЕООД, че правото му да построи сграда с обслужващо предназначение със застроена площ от 153,00 кв.м. и РЗП от 460 кв.м., в северозападната част на ПИ №2492, находящ се в кл. Кв. 101,102, м.

„***“, кв.15, по регулационния план на гр. ***, ***, бивша местност „***“, с площ от 1499 кв.м., не съществува, тъй като е погасено, поради неупражняването му в петгодишен срок, и е осъдена ищцата да заплати на ответника разноски по делото.

Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно съдът е приел, че са били налице обективни пречки за реализирането на правото на строеж, поради което срокът по чл.67 от ЗС не е текъл от момента на учредяването му на 06.02.2004 г. до настоящия момент, а именно – издадена Заповед на Кмета на Столична община № РД-09-427/21.02.2008 г., а впоследствие Решение №466/22.07.2010 г. по протокол №70, т.80 на СОС – до уреждане на сметките по регулация със Столична община, а след това – до влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри за имота. Неправилно съдът е приел, че не следва да обсъжда възражението за нищожност на учреденото право на строеж, поради несвоевременното му релевиране едва с писмените бележки. Изложени са подробни съображения по съществото на спора и аргументи за опровергаване правилността на правните изводи на съда.

1

Настоява се за отмяна на постановеното решение със законните последици, и присъждане на направените от жалбоподателката разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбата отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „Барокко М102“ЕООД, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК същата не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С обжалваното Решение №6374/05.09.2019 г., по гр.д.№7377/2016 г. на СГС-20 състав, е била върната исковата молба на жалбоподателката в частта й, с която ищцата е предявила против ответниците В. В. К., М. Х. С., С. Т. С., Т. С. К., Т. Н. Д., Д. Д. Д., И. Т. П., Н. К. И., О. Ч. Й., Р. Д. С., и Д. Д. С., същия иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК, във вр. чл.67 ЗС- за признаване за установено, че правото на ответниците да построят сграда с обслужващо предназначение със застроена площ от 153,00 кв.м. и РЗП от 460 кв.м., в северозападната част на ПИ №2492, находящ се в кл.

Кв. 101,102, м. „***“, кв.15, по регулационния план на гр. ***, ***, бивша местност „***“, с площ от 1499 кв.м., не съществува, тъй като е погасено по давност, и в тази част производството по делото е било прекратено. До изтичане на срока за обжалване не е била депозирана частна жалба, поради което в тази част решението /с характер на определение/ е влязло в сила, като необжалвано.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентния съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни и правосубектни страни.

Във връзка с допустимостта на производството, съдът намира следното:

В исковата молба се твърди, а и между страните не се спори, че по силата на договор за дарение от 21.09.2000 г., сключен с Нотариален акт №81, т.II, рег.№8043, дело №560/2000 г. на Нотариус с рег.№274 на НК, вписан като Акт №95, том LXXX, дело №20103, вх.рег.№23264 на СВп – София /приет като доказателство на л.6 от гр.д.

№65735/2015 г. на СРС/, ищцата е придобила собствеността върху ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1499 кв.м., съставляващо Поземлен имот /ПИ/ №2492, от кадастрален лист №599 по кадастралния план на гр. *** от 2000 г., находящо се в гр.

***, ***, южна градска територия, I I I част, бивша местност „***“, при съседи, посочени в Решение №2568/116 от 03.05.1999 г. на ПК“Студентска“ – гр. ***, влязло в 2 сила на 18.05.1999 г. Впоследствие, с Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №39, т.I, рег.№1773, дело №31/2003 г. на Нотариус №400 на НК, вписан в СВп.-София като Акт №113, том XXVII, нот.д.№6434/2003 г., ищцата продала 462/1499 идеални части от поземления имот №2492, на физическите лица В. В. К., И.

Т. П., Н. К. И., М. Х. С., С. Т. С., Т. С. К., О. Ч. Й., Т. Н. Д., Д. Д. Д., Р. Д. С., и Д. Д. С., при което останала собственик на 1037/1499 идеални части от имота. С Нотариален акт от 06.02.2004 г. - Акт №11, том IX, дело №2098/2004 г. на СВ- София /на л.8 от делото на СРС/, ищцата учредила възмездно на съсобствениците си В. В. К. и съпругата му Т. С. К., на Т. Н. Д. и съпруга Д. Д. Д., на М. Х. С. и съпруга С. Т. С., на И. Т. П. и съпруга

Н. К. И., на Р. Д. С. и съпругата му Д. Д. С., и на О. Ч. Й., ПРАВО НА СТРОЕЖ за предвидена за застрояване в северозападната част на дворното място СГРАДА С ОБСЛУЖВАЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ с РЗП от 460 кв.м., състояща се на ниво сутерен от: козметичен център, сауна, съблекалня, баня, коридор, приемна с магазин за козметика, тоалетни, стълбище, солариум, кабинет за консултации, два английски двора, със застроена площ от 153 кв.м.; на първия етаж от: аптека, склад, тоалетна, стълбище, кафене, със застроена площ от 153 кв.м.; и на втория етаж от: стълбище, три офиса, коридор, баня с тоалетна и една тераса със застроена площ от 154 кв.м., съгласно виза за проучване и проектиране от 29.10.2003 г., издадена на основание чл.50, т.2, б.“в“ и чл.51, ал.2 от ЗУТ, и съгласуван идеен проект от 06.01.2004 г. на Гл. архитект на район „***“ – ***. Със същия нотариален акт ищцата дала на съсобсттвениците си в дворното място, и приобретатели на правото на строеж, съгласието си на осн. чл.66 от ЗС да продават на когото намерят за добре описаната сграда с обслужващо предназначение, включително в незавършен вид /съответно – правото на строеж за нея/. С Договор за продажба от 30.12.2005 г., сключен с Нотариален акт №40, т.II, рег.№8628, дело 212/2005 г. на Нотариус №400 на НК, вписан като Акт №18, том LLLLXXXII, дело №57214, вх.рег.№ 76989/30.12.2005 г. на СВп-София /на л.11 от делото на СРС/, съсобствениците на продадените от ищцата 462/1499 ид.ч. от ПИ №2492, и приобретатели на така учреденото от ищцата право на строеж, продали на „Санита Франчайзинг“АД собствените си 462/1499 ид.ч. от ПИ №2492, без учредено им от ищцата право на строеж за сградата с обслужващо предназначение с РЗП от 460 кв.м. Впоследствие, с Договор за покупко-продажба от 09.06.2014 г., сключен с Нотариален акт №88, том IV, рег.№5345, нот. дело №577/2014 г., вписан като Акт №88, том LXV, дело №20793, вх.рег.№27622/09.06.2014 г. на СВпСофия /на л.14 от делото на СРС/, приобретателите на правото на строеж за сградата с обслужващо предназначение с РЗП от 460 кв.м., продали правата си на строеж за тази сграда на ответника „Барокко М102“ЕООД. Скоро след това – на 03.07.2014 г., по силата на Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт №84, том I, рег.№4165, дело №71/2014 г., вписан като Акт №157, том LXXIX, дело №25080, вх.рег.№32894/03.07.2014 г. на СВп-София /на л.18 от делото на СРС/, ответникът 3

„Барокко М102“ЕООД придобил от „Санита Франчайзинг“АД придобитите от това дружество по договора от 30.12.005 г. 462/1499 идеални части от правото на собственост върху ПИ №2492.

Твърди се от ищеца, и не се спори между страните, че предвидената за застрояване в северозападната част на ПИ №2492, Сграда с обслужващо предназначение с РЗП 460 кв.м., съгласно виза за проучване и проектиране от 29.10.2003 г., издадена на основание чл.50, т.2, б.“в“ и чл.51, ал.2 от ЗУТ, и съгласуван идеен проект от 06.01.2004 г. на Гл. архитект на район „***“ – ***, за която ищцата е учредила право на строеж, впоследствие придобито от ответника чрез описаните транслативни сделки, не е реализирана и до настоящия момент.

С Искова молба вх.№21026/29.10.2015 г., вписана в СВп-София като акт №229, т . XV, вх.рег.№273593/01.12.2016 г., по която е било образувано настоящото производство /първоначално пред СРС като гр.д.№65735/2015 г., впоследствие изпратено по подсъдност на СГС, и образувано там като гр.д.№7377/2016 г./, ищцата Е.

Б. К. е предявила установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.67 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника „Барокко М102“ЕООД, че правото на строеж, учредено от нея с Нотариален акт от 06.02.2004 г., вписан като Акт №11, том IX, дело №2098/2004 г. на СВ- София, и впоследствие по описания начин придобито от ответника „Барокко М102“ЕООД по Договор за покупко-продажба от 09.06.2014 г., сключен с Нотариален акт №88, том LXV, дело №20793, вх.рег.№27622/09.06.2014 г. на СВп-София, не съществува, поради погасяването му по давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Барокко М102“ЕООД, е релевирал следните възражения:

- процесуално възражение за недопустимост на иска, поради наличието на съсобственост между него и ищцата в поземлен имот №2492, върху който е учредено процесното право на строеж;

- възражение за неприложимост на разпоредбата на чл.67 от ЗС, тъй като за учреденото право на строеж е приложима разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, и липсва препращане към разпоредбата на чл.67 от ЗС – с характер на правно съображение по тълкуване на материалния закон;

- материалноправно правоизключващо възражение за наличие на обективна правна невъзможност по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД, за реализиране на правото на строеж, в периода от 21.02.2008 г. до датата на депозиране на отговора, поради невлизане в сила на разработвания по реда на чл.16 от ЗУТ Подробен устройствен 4 план, и невъзможност за издаване на строителни книжа;

- материалноправно правоизключващо възражение за наличие на обективна невъзможност за фактическо започване на строителството, считано от датата на учредяването на правото на строеж на 06.02.2004 г. до 15.10.2013 г., поради наличие в този период на постройка на трети лица, която не е била премахната – за отстраняването на тази пречка ищцата и праводателите на ответника са провели успешно иск с правно основание чл.109 от ЗС срещу собствениците на постройката, по който е било образувано гр.д.№15909/2011 г. по описа на СГС, I ГО – 14 състав, приключило с Решение №7060/30.10.2012 г., което е било потвърдено с въззивно Решение №1472/12.07.2013 г., постановено по в.гр.д.№527/2013 г. на САС, ГО, 4-ти състав, и влязло в сила на 15.10.2013 г.

При така установеното, съдът намира релевираното от ответника възражение за недопустимост на иска за неоснователно.

Процесуалната легитимация на страните произтича от наведените от ищеца твърдения в исковата молба. Активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл.67 от ЗС е всеки, който твърди да е собственик /респективно съсобственик/, учредил право на строеж върху собствения си имот, а процесуално легитимиран ответник по иска е лицето, в чиято полза е било надлежно учредено /или прехвърлено/ право на строеж, което не е било реализирано. Обикновените съсобственици на поземления имот, учредили право на строеж върху него, в хипотезата на чл.67 от ЗС могат да упражняват поотделно правата си, породени от погасяването на учреденото право на строеж по давност. Те не са задължителни другари в производството по този иск. Още повече, че давността не се прилага служебно, а по възражение на правоимащия, което собственикът на терена не е длъжен да упражни, и няма пречка някои от съсобвствениците на терена да решат да упражнят правото си, а други – да не го упражняват. Ето защо, няма пречка искът да бъде предявен само от част от съсобствениците на терена, включително и в хипотеза като настоящата, в която правото на строеж принадлежи само на единият от съсобствениците на терена /в т.см.Решение №96/09.05.2013 г. по гр.д.№878/2012 г. на ВКС/. Всеки съсобственик може да упражни правото си да релевира възражение по чл.67 от ЗС за погасяване по давност на правото на строеж, обременяващо имота му. Същевременно, нормата на чл.67 от ЗС касае учредено право на строеж върху чужд имот. Правото на собственост включва в правомощията на собственика и правото да застрои имота си и да стане собственик на построеното, като това правомощие на собственика е безсрочно и не се погасява по давност. Ето защо, в хипотезата, в която съсобствениците на имота взаимно са си учредили права на строеж върху съсобствения имот, нормата на чл.67 от ЗС е неприложима. Това е така и в хипотезата, когато суперфициарят е придобил 5 впоследствие правото на собственост върху поземления имот, върху който е учредено правото на строеж. В хипотеза като настоящата обаче, когато приобретателят на правото на строеж, учредено от един от съсобствениците на терена, впоследствие е придобил идеалните части на останалите съсобственици от правото на собственост върху терена, придобитото от него право на строеж няма да се превърне в безсрочно, тъй като правото на строеж, учредено върху идеалните части на съсобственика, учредил суперфицията, продължава да тежи върху чужд имот, и за нея продължава да е приложима разпоредбата на чл.67 от ЗС. Ето защо, предявеният иск е допустим.