Решение № 4735 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4735 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20255330109891 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“***“, № ***, представлявана от пълномощника адв.С. Н., против „Вива Кредит“, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.С., **************************, представлявано от управителя К. И. К..

В исковата молба се твърди, че на **** г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за паричен заем № *****, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 600,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите - 49,32%. и който тя изплатила изцяло. В този договор било предвидено, че кредитополучателката дължала такса експресно разглеждане на документи за паричен заем в размер на 377.40 лева. Излага се, че на ****г. Х. сключила с ответника и договор за паричен заем № **** за сумата в размер на 700 лева, чрез който тя погасявала изцяло задълженията си по процесния договор за паричен заем № ****/****г. на ответното дружество „Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548. Според ищеца били изплатени от него изцяло задълженията по договор за паричен заем №****/****г., включително и сумата в размер на 377.40 лева по процесната такса за т.нар. „експресно разглеждане на документи" , но не дължала плащания за същата. Излагат се доводи, че въпросната такса заобикаляла закона и накърнявала правата на другата страна по облигационното отношение. Релевира се, че ако не се сключи договора с клаузата с оспорвана клауза, се подавала обикновена заявка, по която заемодателеят взимал становище в срок от 10 дни. Ищецът счита, че нямало еквивалентност между уговорената такса за експресно разглеждане на документи и извършената услуга от заемодателя, а отделно от това нейният размер не бил посочен в предложението за сключване на договора. Сочи се, че ищецът бил потребител на финансови услуги, оспорената клауза имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, същата представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Отделно от това, невключването на таксата за експресно разглеждане в ГПР, имал за последица 1 несъответствие на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрит добавък на неустойка. Несъответствието на посочения в договора ГПР с действително прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика и обуславяло неравноправен характер на договорните клаузи. Излага се, че нищожността на неравнопраната клауза и непосочването на действителния лихвен процент по кредита, прилаган между страните, имал за последица недействителност на кредитната сделка. Съответно потребителят дължал само чистата стойност по договора за заем, но не и лихвите и другите разходи по него. Отправя се искане да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 377,40 лева, представляваща платена без основание, съгласно клаузата на чл.1, ал.3 от сключен договор за паричен заем № ******/***** г., предвиждаща заплащане на допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 377,40 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендират се сторените в производството разноски.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но е постъпила молба, с която се отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД, чрез пълномощника юриск.М. М. - С., е подал отговор на исковата молба, с който не се оспорва, че страните са сключили договор за паричен заем Standard *** № **** от **** г., задълженията по който били погасени с последващ договор за паричен заем Standard *** № **** от **** г., но се оспорват всички останали твърдения на ищеца. Ответникът счита, че доводите за неравноправност на оспорената клауза, обстоятелството, че не била уговорена индивидуално и била нищожна, били бланкетни. Не се споделя становището на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената такса за експресно разглеждане не влизала в противоречие с въведеното ограничение на ГПР. Ответникът твърди, че бил посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен бил срок на договора, както и условия за прилагането му, поради което не било нарушено правилото на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. Счита, че нямало нарушение и на императивната норма, обективирана на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тя била неприемлива, неоснователна и лишена от правна логика, поради което изложената от ищцата теза остава несподелена, като в тази връзка излага подробни съображения във връзка с методиката за изчисление на ГПР. Заявява се, че не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция. Релевират се подробни съображения във връзка с претенцията за адвокатско възнаграждение на ищеца. Претендират се разноски.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем Standart *** № **** от ****г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 600 лева, при следните условия: брой вноски – 30, дата на първо плащане – ****г., дата на последно плащане ****г., срок на заема – 60 седмици, размер на вноската – 32,74 лева, ГПР 49,32%, годишен лихвен процент 40,32%, лихвен процента на ден 0,11%. В чл.1, ал.3 е предвидено кредитополучателят да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 377,40 лева. Общият размер на всички плащания с включената такса за експресно разглеждане била в размер на 1132 лева. В чл.2, ал.1 от Договор за паричен заем Standart *** № ****** от ******г. страните са постигнали съгласие, че с въпросния договор се 2 рефинанстират задълженията по Договора за паричен заем № **** от ****г., което към датата на подписване на договора било в размер на 621,69 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявени е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и извън рамките на своята професионална или търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид това в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимата такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно като сума в евро е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че 3 за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Така уговорената клауза за заплащане на допълнителна услуга експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал.2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Клаузата за допълнителна услуга за експерсно разглеждане на документи вменява в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна възнаградителна лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.