Определение № 102 от 04.05.2020, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 235/2020
- Вид
- Определение № 102
- Подписан
- 04.05.2020
- В сила
- 13.07.2020
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ШЕЙТАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.6 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
Година
2020
Град
Асеновград
Асеновградският районен съд
Трети наказателен състав
На
Четвърти май
Година
2020
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
И.
Шейтанов като разгледа докладваното от
Съдията
Частно наказателно дело номер
235 по описа за
2020 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Съдът, след като се запозна с материалите приложени по делото и постановлението на РП Асеновград от 20.03.2020г. установи следното:
Досъдебно производство по ДП № 387/2019г. по описа на РУ на МВР Асеновград е започнало на 21.05.2019г., като се е водило с оглед извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно, затова, че през месец март 2019г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, с цел да набави за себе си имотна облага, е било възбудено и подържано у Е.С.Б. заблуждение и с това му е била причинена имотна вреда в размер на 3600 лева.
След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с повдигане на обвинение и разпит на И.В.М. в качество на обвиняем, разпит на свидетели, събиране на писмени и веществени доказателства, разследващия орган е изпратил материалите по ДП № 387/2019г., с мнение за предаване на съд.
С постановление от
20.03.2020г. на прокурор при РП Асеновград, на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.
В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка:
Обв. И.М. живее на семейни начала със св. Ц.Д. на адрес в гр. Асеновград ул. „***“ № 5. Двамата решили да закупят лек автомобил марка „БМВ“ модел „118Д“, който не бил регистриран в Република България. За тази цел имали събрани сумата от около 4800 лв. Двамата закупили автомобила и изповядали сделката по закупуване пред нотариус с район на действие Районен съд гр. Хасково. За автомобила били издадени временни транзитни регистрационни табели и талони за собственост на името на св. Ц.Д., със срок на действие един месец. Италианските документи на автомобила останали у обв. М., като копие от тях останали в служба „ПП КАТ“.
Транзитните регистрационни табели били поставени на автомобила. Впоследствие обв. И.М. изпаднал във финансови затруднения и помолил свой познат - св. Р.С. да го свърже със св. Е.Б. във връзка с даването на пари на заем, с оглед това, че последният притежава заложна къща. Двамата се срещнали няколко пъти, като първоначално обв. М. помолил св. Б. да му заеме сумата от 500 лв., като обещал в залог да предостави лек автомобил марка „Пежо“ модел 206. Същия бил продаден на 18.02.2018 г. от св. Николай Николов на св. Ц.Д.. Относно това бил съставен изискуемият от закона писмен договор с нотариална заверка на подписите. Св. Б. се съгласил и предоставил сумата от 500 лв. на обв. М., а той от своя страна оставил в залог лек автомобил марка „Пежо 206“, с уговорка да върне заетата сума в рамките на няколко дни. По указания на св. Б., автомобилът бил откаран лично от обв. М. на паркинг находящ се в индустриална зона „Изток“ в гр. Асеновград.
Междувременно обвиняемият бил заложил лекия автомобил марка „***“, като го оставил срещу заем на св. Л.Р.Р.. Обв. М. и св. Л. Р. се познавали от години.
Един ден в началото на месец Февруари 2019 г. обвиняемият се свързал със св. Р. и го помолил да му заеме сумата от 1000 лв., като обвиняемият сам предложил да остави като залог автомобил марка БМВ. Обвиняемият убедил св. Р., че за автомобила има потенциални клиенти и след около 10 дни щял да върне заетите пари. След няколко дни обвиняемият се свързал със св. Р. с молба да му даде още пари, като след тяхното получаване, общата дължима сума станала в размер на 2100 лв. Междувременно срокът за възстановяване на сумата от 2100 лв. на св. Р. изтекъл и последният потърсил обвиняемият с желание да получи обратно парите си. Обв. М. отишъл до св. Б. с молба за нов заем за сумата от 3600 лв., като му се представил за собственик на лекия автомобил марка БМВ и заявил, че вече има потенциални купувачи на автомобила, които ще заплатят покупната му цена и по този начин обвиняемият би следвало да изплати дълга си спрямо св. Б.. След като св. Р. се свързал с обвиняемият, последният го завел при св. Б.. Там обвиняемият поискал св. Б. да предаде на св. Р. сумата от 2100 лв., да остави за себе си сумата от 500 лв., като тя възстановявала дълга му срещу лекия автомобил „Пежо“, и останалите 1000 лв. щял да остави за себе си. По този начин обвиняемият изплатил първоначалния си дълг към св. Е.Б., както и му бил обещал и по-рано, но реално взел нов заем в размер на 3600 лв. Намеренията на обвиняемия в този момент били отново да върне парите възможно най-рано, както сторил това предходния път. След като получил парите св. Р. предал лекия автомобил „БМВ“ на обвиняемият и си тръгнал. Преди да се съгласи да приеме в залог лекия автомобил марка БМВ, св. Б. се свързал със св. Р.С. относно предоставените от обв. М. документи. Последният се занимава с покупко-продажба на автомобили, като имал опит в тази област. Изпратил му снимка и го попитал дали всички документи са изрядни, като пропуснал да изпрати снимка и на номерата на автомобила, тъй като последните били временни и при евентуално знание от страна на св. Стойчев за това обстоятелство, последният би предупредил св. Б., че автомобилът следва да има още документи, по-конкретно талон за собственост, които следва да се предоставят при евентуално прехвърляне на автомобила.
Въпреки това, че не знаел, чия собственост е автомобилът и не сключил договор нито за заем, нито за залог, с който евентуално да се докаже предаването на парите св.
Б. се съгласил да заеме сумата от 3600 лв. на обв. М.. Въведената практика на св.
Б. била такава, че при евентуално залагане на автомобил, същият следва да закара от собственика му до гореописания паркинг с постоянна охрана, която проверяла, като след връщане на сумата автомобилът се освобождавал и собственикът свободно можел да го вземе. В този случай св. Б. постъпил по точно същият начин, а именно помолил обв. М. да закара автомобила на паркинга, след което му дал парите. Няколко дни по-късно обв. М. се свързал със св. Б. и му върнал всичките пари - сумата от 3600 лв., а от своя страна св. Б. му върнал автомобила. След няколко дена, обв. М. отново изпаднал във финансово затруднение и отново помолил св. Б. за същата услуга, при същите условия. Св. Б. знаел, че обв. М. злоупотребява с хазартните игри и това е причината, поради която отново моли за услуга. С оглед предходните случаи, в които обв. М. бил коректен спрямо него и връщал парите дори преди падежната дата св. Б. решил да му заеме отново пари в размер на 3600 лв. С оглед това, че обв. М. връщал заетите суми в рамките на няколко дни св. Б. решил да не съставя документи относно извършените от тях действия. Този път обаче обв. М. изпаднат в крайно и трайно финансово затруднение и не успял да върне парите на св. Е.Б.. След това обв. М. съобщил на св. Ц.Д., че автомобилът бил взет от св. Б., като в отговор на тези негови действия св. Д. депозирала заявление в РП гр. Асеновград. В хода на проверката, по което автомобилът бил върнат на св. Ц.Д.. По този начин обвиняемият М. останал да дължи на св. Е.Б. сумата от 3600 лв., която не била обезпечена със залог.
Предвид изложеното прокурора приема, че в случая не се касае за осъществен от обв. М. състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, по който текст му е повдигнато обвинение, поради което същият не следва да носи наказателна отговорност. Това е така, тъй като в хода на разследването не е установено категорично, че у същият не е било налице първоначално намерение да не бъдат изпълнени поетите към св. Б. задължения. С всички свои действия преди това обв. М. е демонстрирал, че изпълнява своите задължения, дори преди да са настъпили падежните дати. В тази насока на първо място е обстоятелството, че на два пъти е бил коректен към св. Б., връщайки му суми в размер съответно на 500 лв. и 3600 лв. Освен това е изпълнил задължението си и към св. Л. Р.. Не е изпълнил задължението си към св. И. А., но е подписал в тази връзка запис на заповед, с която се е задължил да изплати дълга си, т.е. признава същия, а св. А. се е удовлетворил. В конкретния случай не е имал намерение да не изпълни и това свое задължение и когато го е поел е имал обективната възможност да го стори, но впоследствие финансовите трудности са му попречили. Относно собствеността на автомобила следва да се отбележи, че въпреки, че обвиняемият не е собственик на автомобила, то такава се явява неговата съжителка. Последната споделя, че не притежава СУМПС и автомобилът се управлява от обвиняемият. Последният е разчитал,че действително при невъзможност да заплати дълга си, която той изначално не е допускал да настъпи, би могъл да прехвърли собствеността, като убеди за това жената с която живее на съпружески начала от дълги години. Това според прокурора води до извода за липса на елемент от субективна страна от състава на посоченото престъпление. Не е без значение обстоятелството, че в момента на залагането автомобилът е бил с транзитни номера. Ако св. Р.С. е бил запознат с този факт до сделка е нямало да се стигне. Тук се касае за пропуск на св. Б.. Последният освен това се е занимавал със заложна дейност по занаят, това не е първият случай, в който при него се залагат автомобили и той следва да е наясно с процедурата и по-конкретно с факта, че автомобилът вече има собственик в България. По делото липсват данни и за други извършени престъпления от общ характер, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено.
Претенциите си относно възстановяване на останалата част от сумата св. Б. според прокурора може да се реализират по друг ред.
По делото, против постановлението на РП Асеновград, на 03.04.2020г. е постъпила жалба от адв.Г.К., като повереник на Е.С.Б.. Видно от приложеното известие за доставяне, препис от обжалваното постановление е било връчено на Е.С.Б. и това е станало на 26.03.2020г.
Клеймото на пощенския плик с който е постъпила жалбата е от 02.04.2020г. От това обстоятелство може да се направи извода, че жалбата е подадена в 7-дневния предвиден срок за обжалване на постановлението. По смисъла на чл.243, ал.4 от НПК Е.С.Б. има качество на пострадал по делото, поради което има право, а още повече и правен интерес да обжалва постановлението на РП Асеновград. В този смисъл жалбата подадена от повереника на Е.С.Б. е процесуално допустима.
Видно от съдържанието на жалбата, в нея повереника на тъжителя изразява своето неудовлетворение от Постановлението на РП Асеновград, като счита, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. По същество се иска неговата отмяна и връщането на делото прокурора за продължаване на разследването.
Аргументите за тези искания на страната са следните:
На първо място, според повереника, в атакуваното постановление Районна прокуратура - гр.
Асеновград приема, че деянието е несъставомерно, тъй като не е установено категорично, че у обвиняемият М. е било налице първоначално намерение да не бъдат изпълнени поетите към пострадалия Е.Б. задължения, тъй като преди това обвиняемият е бил коректен както към него, така и към свидетелите Р. и А.. В настоящия, той счита, че тези изводи на наблюдаващия прокурор са необосновани и незаконосъобразни и не почиват на всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност. Тези съждения са едностранчиви и влизат в противоречие със събрания доказателствен материал като цяло. Според жалбата, това е така, тъй като в контекста обвинението, което е повдигнато на обвиняемия М., следва извода, че в конкретния случай заблудата, която е част от състава на престъплението, се изразява не в това, че сумата, която му е дадена, няма да бъде върната, а че залогът, тоест автомобилът, е собственост на обв.М.. Според повереника, обвиняемият още първоначално, чрез активни действия, когато е взет първият заем от 3600лв., е създал невярна представа у пострадалия Е.Б., че е собственик на въпросния автомобил. А в последствие, чрез поддържане на това вече създадено заблуждение е взел и втория заем от 3600лв. И точно в това се състои създаването на неверните представи у пострадалия - че автомобилът е собственост на обвиняемия и че при евентуално неизпълнение на задълженията от страна на обв. М., пострадалият Б. ще може да се удовлетвори от заложената вещ.