Решение № 15965 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15965 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110104404 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от З. Р. Д., С ЕГН : ********** против „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Париж, Франция, рег. № ....., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България, с която са предявени два главни кумулативно съединени иска за нищожност на Договора за кредит и иск за връщане на платена сума по недействителен договор за кредит, като в условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на „такса ангажимент“ по договор за потребителски паричен кредит PLUS17252235 и иск за връщане на платена сума по „такса ангажимент“ по договор за потребителски паричен кредит PLUS-17252235, или :

Да се приеме за установено, че договор за потребителски паричен кредит № PLUS16458680 от 17.10.2018г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.9, т.10, т.11, т.12 от ЗПК, а в условията на евентуалност да се приеме от съда , че клаузата „такса ангажимент“ по договор за потребителски паричен кредит PLUS17252235 е нищожна , на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , вр.с чл. 10а, чл. 19 ал.4 и чл. 21 от ЗПК , както и на основание чл. 143 от ЗПК , и обективно съединения осъдителен иск Да се осъди на основание чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД ответника да заплати сумата в размер на 600 лева , представляваща дадена без правно основание по един недействителен договор за потребителски паричен кредит PLUS-16458680 от 17.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да се осъди на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, „БНП Париба 1

Пърсънъл Файненс С.А., клон България, да заплати на ищцата сумата в размер на 47 лева, представляваща дадена без правно основание „такса ангажимент“ по договор за потребителски паричен кредит PLUS-16458680 от 17.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на сумата.

Претендират се сторени разноски в хода на производството.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 17.10.2018г., съгласно който ищцата трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 5793.60 лева, при сума на получаване в размер на 4200.00 лева, при ГПР 28.76%, годишен лихвен процент21.80% при срок на кредита 24 вноски.Наред c това, съгласно ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 17.10.2018г, ищцата следвало да заплати, сумата в размер на 147 лева - такса ангажимент и застрахователна премия в размер на 564.48 лева, и по този начин общата месечна погасителна вноска е в размер 241.40 лева.Твърди се, че по този договор от 17.10.2018г, ищцата заплатила сумата в размер на 4800 лева, след което ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 17.10.2018г, е погасен чрез рефинанс с договор за потребителски паричен кредит PLUS-17252235 от 02.09.2019г.

Твърди се , че сключения договор за потребителски паричен кредит № PLUS16458680 от 17.10.2018г. е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК .

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В случая в договор за потребителски паричен кредит PLUS-16458680 от 17.10.2018г. е посочен годишен лихвен процент 21.80 %. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Съгласно чл. 22 от ЗПК във р.с.чл. 11 ал.1, т.10 от ЗПК , договрът за потребителски кредит е недействителен , ако в същия не е посочен ГПР и общата сума , дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дейстително в договор за потребителски паричен кредит PLUS- 16458680 от 17.10.2018г. е посочено, че ГПР е в размер на 28.76%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент.Посоченият лихвен процент от 21.80% не е ясно какво точно съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР, като се твърди, че по този начин ищцата не би могла да разбере какъв е процента на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Или кредитополучателя е поставен в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Твърди се, 2 че застрахователната премия от 564.48 лв и такса ангажимент от 147 лева е следвало да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19. ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с ПМС.В тази връзка се твърди , е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за застрахователна премия предвидена в Договор за потребителски кредит се нарушава изискването П1Р да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Поради невключване на уговорката за застрахователна премия и такса ангажимент в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се , в настоящия случай , че съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, г. 11 от ЗПК, погасителния план към договора не отговаря на в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор за потребителски паричен кредит PLUS- 16458680 от 17.10.2018г. е предвидена дължимостга на договорна лихва, такса, както и застрахователна премия, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не е сторено то кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договор за потребителски паричен кредит PLUS16458680 от 17.10.2018г., както и не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакьв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай, в договор за потребителски паричен кредит PLUS16458680 от 17.10.2018г. е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия. При това положение приложените Сертификат и Общи условия за застраховката съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което намира, че същите съставлява елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по малък от 12 и практически е нечетлив.При тези съображения, от една страна е налице нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елемент на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия 3 задължение за заплащане на застрахователна премия.

Твърди се, че, в договора за потребителски паричен кредит PLUS-26458680 от 17.10.2018г. и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. Именно въз основа на това е налице недействителност на договора на основание чл. 10 ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал.1, т.12 ЗПК. Твърди се, че така уговорената „такса ангажимент“ в договор за потребителски паричен кредит PLUS-16458680 от 17.10.2018г. е нищожна на основание чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна., поради това, че се стига и до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, като същата не е включена и в процента на ГПР.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да отговори на въпросите:

-Каква е сумата заплатена от ищцата по договор за потребителски паричен кредит PLUS16458680 от 17.10.2018г., по пера: главница, лихва, застрахователна премия, такса ангажимент и др.?

-Ако в процента на ГПР, посочен в договор за потребителски паричен кредит PLUS16458680 от 17.10.2018г., бъде включено възнаграждението за застрахователна премия и такса ангажимент, то какъв би бил действителния размер на ГПР по договор за потребителски паричен кредит PLUS-16458680 от 17.10.2018г.?Какъв е размерът на ГПР изчислен съобразно разпоредбите на ЗПК ?

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на процесния договор за кредит, съдържанието на който е съобразено с императивните изисквания на ЗПК. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, депозира такъв от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в който са изложени твърдения, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България, по силата на което приобретателят „Юробанк България“ се явява правоприемник на клона, което обстоятелство е надлежно вписано в Търговския регистър на 06.06.2023 г. по партидата на отчуждителя и правоприемника. Направено е искане извършеното 4 прехвърляне да бъде съобразено от съда. При съобразяване на изложеното на основание чл.

227 ГПК „Юробанк България“ АД следва да бъде конституиран в процесуалните права на ответника.чрез процесуалния си представител. Оспорва допустимост на предявените четири обективно съединени иска като счита същите за процесуално недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация за ответното дружество в качеството му на частен правоприемник на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, доколкото всички вземания, както и принадлежности по процесното кредитно правоотношение, като част от рефинансиращия Договор за кредит № PLUS17252235 от 02.09.2019 г. са били прехвърлени на друг, нов кредитор - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 12.12.2022 г. към Рамков Договор от 15.02.2022 г. за продажба и прехвърляне на вземания, наличието на която легитимация е една от основните абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск. Отсъствието на надлежна пасивна процесуалноправна легитимация за ответното дружество, която е от категорията на абсолютните предпоставки за допустимост на иска, препятства както надлежното упражняване правото на иск за ищеца, така и възможността за законосъобразно развитие на съдебното производство по настоящия правен спор. Твърди, че всички вземания на ответното дружество към ищцата са предмет на сключения между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ Рамков договор за цесия, тъй като са надлежно индивидуализирани, доколкото в Приложение № 1, което се счита за неразделна част от рамковия договор за цесия на основание nap. 1, т. 4 от договора, като е посочен техният размер, основанието, от което произтичат, както и трите имена и ЕГН на задълженото лице. В случай че ищцата оспори факта на прехвърляне на вземанията по процесния Договор за кредит № PLUS16458680 от 17.10.2018 г., като част от рефинансиращия Договор за кредит № PLUS17252235 от 02.09.2019 г. от цедента и първоначален кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ на цесионера и актуален титуляр на субективните права на кредитор по това кредитно правоотношение „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, то изразяват становище ищцата да се счита уведомена за цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с получаване на препис от настоящия отговор на искова молба.