Решение № 56 от 05.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002617 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 2 ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба от 11.12.2020 г. на молителя „Трипълпро България“ ООД срещу решението от 4.12.2020 г. по т. д. № 1626/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав, в частта, с която на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.12.2016 г

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2016 г. Сочи се, че не било съобразено, че дружеството е осъществявало дейност и след 31.12.2016 г., а през 2018 г. дори и реализирало положителен финансов резултат от 16 000 лв. Твърди се, че и след 31.12.2016 г. дружеството е извършвало плащания към свои доставчици. Не било съобразено, че дружеството осъществявало дейност в сферата на рекламата и маркетинга, а и било стартиращо, като било нормално в началото да изпитва затруднения в създаването на клиентела.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да определи по-късна начална дата на неплатежоспособността и свръхзадълженост.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е единствено началната дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на молителя, доколкото в останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Съобразно чл. 630, ал. 3 ТЗ влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение с действие спрямо всички е обявило в неплатежоспособност и свръхзадължеността на молителя и е открило производство по несъстоятелност, поради което е установило по общообвързващ начин наличието на предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ, които не могат да бъдат пререшавани в настоящото въззивно производство. Що се отнася до спорния въпрос за началната дата, въззивният съд намира следното:

В молбата по чл. 625 ТЗ е налице позоваване и на двете основания за откриване по чл. 607а ТЗ при условията на кумулативност , което е процесуално допустимо – неплатежоспособност и свръхзадълженост. Доколкото основанията са самостоятелни , то те могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност, като е възможно откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната им дата, а ако не съвпада – следва да бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението[1].

Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността или свръхзадължеността.

За неплатежоспособността тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл.

608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника [2] – трайната невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

За установяване на финансовото състояние на ответното дружество в първоинстанционното производство е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е изследвала периода 2015 – 2020 г. От същото се установява, че по счетоводни данни от ГФО единствено за 2015 г. стойността на краткотрайните активи е надвишавала размера на краткосрочните задължения – 8 хил. лв. срещу 7 хил. лв. През всички следващи години стойността на краткотрайните активи е била по-малка от размера на краткосрочните задължения: 1) към 31.12.2016 г. – 22 хил. лв./76 хил. лв., 2) към 31.12.2017 г. – 12 хил. лв./134 хил. лв., 3) към 31.12.2018 г. – 83 хил. лв./181 хил. лв., 4) към 31.12.2019 г. – 78 хил. лв./253 хил. лв., и 5) към 2

30.09.2020 г. – 44 хил. лв./291 хил. лв. Ирелевантни при преценката за платежоспособността са дълготрайните активи на дружеството, в който смисъл е и трайната съдебна практика /те са релевантни при преценката на другото основание – свръхзадължеността/. Същевременно, за този период /2016 – 2020 г./ коефициентите за ликвидност са под приетите за оптимални стойности, което означава, че от 2016 г. и до момента краткотрайните активи на ответното дружество не са достатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения. От обстоятелството, че коефициентът за финансова автономност за същия период също е под нормативите, както и от отрицателните стойности на коефициента за задлъжнялост, следва да се заключи, че е налице декапитализация на дружеството със засилваща се тенденция и пълна зависимост от кредиторите. При тези данни затрудненията на молителя не могат да се определят като временни по смисъла на чл. 631 ТЗ, а имат траен характер. Ето защо установеното състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.

608, ал. 1 ТЗ е с началната дата 31.12.2016 г., както правилно е приел СГС.

Предвид така установеното от тази дата състояние на неплатежоспособност е необходимо да се изследва наличието и на другото кумулативно заявено основание на молбата по чл. 625 ТЗ – свръхзадълженост.

Според чл. 742 ТЗ т ърговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността се съпоставят всички задължения на длъжника /вкл. неизискуемите/ със стойността на всичките му активи /вкл. дълготрайните/. От заключението на ССЕ се установява, че за същия изследван период счетоводната стойност на всички активи на дружеството е надвишавала стойността на всичките му задължения единствено към 31.12.2015 г. – активи за 8 хил. лв. срещу задължения за 7 хил. лв. За следващите периоди самият молителя е отразил в счетоводството си, че стойността на активите му е под размера на задълженията: 1) към 31.12.2016 г. – 60 хил. лв., 2) към 31.12.2017 г. – 47 хил. лв., 3) към 31.12.2018 г. – 111 лв., 4) към 31.12.2019 г. – 95 хил. лв., и 5) към 30.09.2020 г. – 49 хил. лв. Ето защо налице е и доказано състояние на свръхзадълженост.

Началната дата на това състояние отново е 31.12.2016 г. , за която е установено от ССЕ, че е найранната дата, на която стойността на всички задължения е надхвърлила стойността на всички активи на молителя.

Следователно, спрямо молителя е налице установено състояние както на неплатежоспособност, така и на свръхзадълженост с една и съща начална дата – 31.12.2016 г. Без значение за този извод са твърдените от молителя обстоятелства, че и след тази дата е извършвал плащания към свои доставчици, както и, че през 2018 г. е реализирал положителен финансов резултат от 16 хил. лв., доколкото това не е довело нито да излизането му от предходно наличните неплатежоспособност и свръхзадълженост, нито до преодоляване на финансовите му затруднения, които в крайна сметка са довели и до окончателно преустановяване на търговската му дейност. Същевременно, неплатежоспособността не е равнозначна на спиране на плащанията, а тя обикновено предхожда това спиране. Спирането на плащанията е външната проява на неплатежоспособност, което презюмира последната /чл. 608, ал. 3 ТЗ/, но тя е налице дори и ако длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори /изр. 2 на ал. 3 на чл. 608/. Ето защо правилно в обжалваното решение началната дата е определена на 31.12.2016 г.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд 3 въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено в обжалваната му част за началната дата.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,

[1] така решение № 201/11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. на ВКС, І т.о.

[2] така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 4.12.2020 г. по т. д. № 1626/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав, в обжалваната част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4