Решение № 2775 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2775 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100509074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „ Б.“ ЕООД срещу Решение № 9364/21.05.2025 г. по гр.д. № 6383/2024 г. на СРС, в частта с която е отхвърлен предявеният от „Б.“ ЕООД срещу Я. Е. Е. иск с правно основание чл.284,ал.2 ЗЗД, за горницата над присъдената сума от 7500 лева до пълния му предявен размер от 21 000 лева, представляваща средства, предоставени за целите на изпълнението на действащ между страните в периода 06.02.2019г.-26.03.2021г. договор за поръчка, по силата на който ищецът възложил на ответника да осъществи необходимите действия да снабди дружеството с разрешение от Столичната община или районните ú администрации за ползване на място за извършване на търговия на открито върху терен – общинска собственост съобразно одобрена схема за поставяне на преместваеми обекти, включително да снабди с електричество съответния.

Постъпила е и въззивна жалба от ответника Я. Е. срещу Решение № 9364/21.05.2025 г. по гр.д. № 6383/2024 г. на СРС, в частта с която е уважен предявеният иск за сумата от 7500 лева.

Във въззивната жалба депозирана от „ Б.“ ЕООД се твърди, че процесното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост като се излагат следните съображения: СРС неправилно отказал да кредитира показанията на св.

П., които пряко установявали постигнатите между страните уговорки и извършените плащания в брой от ищеца на ответника. Твърди, че СРС неправилно приел, че е налице противоречие между показанията на свидетелката и твърденията на ищеца, като фактът, че тя е изложила информация за суми извън писмено удостоверените, не разколебавало достоверността на депозираните от нея показания. Посочва, че с оглед на приятелските отношения между страните било обяснимо защо част от сумите са предавани в брой без 1 съставяне на разписки, което е житейски оправдано и не следвало да води до отхвърляне на иска. Твърди се, че СРС неправилно приел, че са доказани плащания само на стойност от 7 500 лв., тъй като от представените платежни нареждания и разписки всъщност се удостоверявали плащания в общ размер на 14 333,53 лв. Поддържа, че неправилно първата инстанция отказала да признае плащанията от февруари и март 2019 г., тъй като от събраните по делото свидетелските показания ставало ясно, че тези преводи към майка на ответника са направени по изрично искане на самия ответник, тъй като той е отсъствал от града. Твърди и че съдът неправилно не е уважил претенцията за плащанията извършени от името на сестрата на управителя ( К.Б.), с оглед на факта, че между нея и ответника липсват други отношения, които да обяснят плащането, освен процесното правоотношение.

Поддържа се, че СРС неправилно се позовал на два документ от 2021 г., с които ответникът връща пари на ищеца, като основание за отхвърляне на част от претенцията, тъй като тези документи били представени единствено като доказателство, че ответникът е признал дълга си и е започнал частичното му връщане, а не като доказателство за размера на първоначално платеното. Навежда се, че ищецът е установил с представените по делото доказателства, че е заплатил сумата от 21 000 лева ( 14 333,53 лева с писмени доказателства), а остатъка посредством свидетелски показания, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи така предявения иск изцяло.

Въззиваемия ответник– Я. Е. е подал в законоустановения срок отговор на въззивна жалба, в който поддържа че процесното решение в обжалваната от въззивника- „Б.“ ЕООД част е правилно и законосъобразно, като излага следните съображения: твърди се, че е снабдил е ищцовото дружество със 7 броя разрешения за преместваеми обекти и е организирал тяхното физическо присъединяване към електропреносната мрежа, а работата била приета от ищеца без възражения относно срока, качеството или размера на разходите. Поддържа се, че получените от ответника суми са били са били предназначени за целия подготвителен етап: наемане на архитект, изготвяне и одобрение на скици от НАГ, КАТ и районните кметове, както и такси към „ЧЕЗ“ за прокарване на кабелни трасета. Счита че по делото липсват доказателства от които да се установява, че е получавал суми от сестрата на управителя на ищцовото дружество или неговата майка да е приемала средства от негово име. Счита, че СРС правилно не е кредитирал показанията на св. П. в частта относно предадените на ответника суми, тъй като показанията й са били неясни и влизат в пряко противоречие с изложените в исковата молба факта. Навежда, че представените от ищеца разписки за получени суми от ответника не представляват „връщане на дълг“ по този спор, а касаели други техни правоотношения. Посочва, че страните не са уговорили възнаграждение за ответника поради приятелските им отношения по това време, а преведените средства били единствено за покриване на преките разходи по преписките. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на СРС в обжалваната част.

Във въззивната жалба депозирана от Я. Е. се твърди, че процесното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост като се излагат следните съображения: твърди се, че противно на изводите на СРС, по делото било безспорно доказано, че той е осигурил точно 7 броя разрешения за търговия на името на ищеца, а от фактурите от „ЧЕЗ Разпределение“ се установявало, че обектите са били реално захранени с електроенергия, което било част от възложената работа. Поддържа се, че СРС неправилно не отчел показанията на св. У., която потвърждавала личното подаване на документи и заплащането на такси за всеки етап от процеса. Оспорват се изводите на СРС, че ответникът не дал сметка за получените средства, тъй като самото предаване на 7-те разрешителни представлявало материализиран отчет, понеже тези документи не можели да бъдат издадени без предварително да са платени всички държавни и общински такси. Сочи, че таксите се плащали в брой на касите на администрациите и квитанциите се прилагали към преписките, поради което предаването на крайния документ (разрешението) доказвало 2 разходването на сумите по предназначение. Поддържа се, че решението на СРС било житейски нелогично, тъй като принуждавало ответника да извърши поръчката и да плати всички такси със собствени средства. Посочва, че ако решението на първата инстанция в обжалваната част бъде потвърдено,ищецът ще се обогати неоснователно, тъй като ще притежава 7 функциониращи обекта, чиито административни разходи са платени от ответника и едновременно с това ще получи обратно парите си. Навежда още, че ищецът приел резултата от поръчката и започнал експлоатация на обектите, без да направи никакви възражения относно качеството, обема или начина на разходване на средствата към момента на приемането, което според жалбоподателя било равнозначно на приемане на отчета за работата. По изложените съображения моли съдът да отмени решението на СРС в обжалваната част.

Въззиваемата страна – „ Б.“ ЕООД е подала в законоустановения срок отговор на въззивна жалба, в който поддържа че процесното решение в обжалваната от въззивника- Я.

Е. част е правилно и законосъобразно, като излага следните съображения: твърди се, че ответникът бил длъжен да даде сметка и да предаде всичко получено и понеже в случая липсвали доказателства за реално направени разходи, той дължал връщане на цялата получена сума. Оспорват се твърденията на ответника, че с предаването на разрешенията бил извършен „отчет“ по смисъла на чл.284,ал.2 от ЗЗД, тъй като даването на сметка изисквало представяне на конкретни доказателства за извършени плащания каквито по делото нямало. Поддържа, че в случая няма да настъпи неоснователно обогатяване в негова полза, тъй като ако ответника действително беше направил разходи, той е щял да представи доказателства за това. Сочи, че всъщност ищцовото дружество заплатило административните такси и разходите за електроенергия и присъединяване. Поддържа, че по ответникът признал задължението си по друго дело- гр. д. № 8325/2023 г., където за идентичен договор за поръчка ответникът изрично признал основателността на претенцията за връщане на главницата. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на СРС в обжалваната част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав 3 препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред първата инстанция са били предявени евентуално съединени искове, с които ищецът е искал от съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл.284,ал.2 ЗЗД, сумата от 21000,00 лева, представляваща предоставени му за целите на изпълнението на сключени в периода 06.02.2019г.-26.03.2021 г. 7 броя договори за поръчка, по силата на които ищецът възложил на ответника да осъществи необходимите действия да снабди дружеството с разрешение от Столичната община или районните ú администрации за ползване на място за извършване на търговия на открито върху терен – общинска собственост съобразно одобрена схема за поставяне на преместваеми обекти, включително да снабди с електричество съответния обект. В исковата молба е било посочено, че в случай, че съдът приеме, че се касае не за няколко, а за един договор за поръчка, сключен на 06.02.2019г., то сумата се претендира във връзка с неизпълнение на задължението за предоставяне на сметка по него. При условията на евентуалност, ако съдът приемел, че въобще липсва установено между страните облигационно отношение, то процесната сума се претендира на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД като дадена без основание.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на ответника са били предадени 7 500 лв. по един, а не седем договора за поръчка. Посочила е че ответникът не е изпълнил законовото си задължение по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да представи отчет за разходването на тези средства чрез квитанции или фактури за платени такси към общината и поради което ответникът дължи връщане на сумата от 7 500 лева. СРС е приел, че искът за горницата до пълно претендирания от 21 000 лева следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на предаването на останалите средства. Настоящият състав на съда намира, че правилно първата инстанция не се е произнесла по предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, доколкото съобразно константната практика на ВКС/ Решение № 434 от 2.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 646/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 210 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5600/2014 г., IV г. о., ГК и множество други/ при частично уважен главен иск, съдът не следва да разгледа евентуалния иск, доколкото е недопустимо съдът да "преизчислява" за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен.

Правилно и първата инстанция не се е произнесла с отделен диспозитив по отношение на първия „главен“ иск, с който ищецът е претендирал същата сума, но на основание 7 отделни договора за поръчка, доколкото обстоятелството дали се касае за един или за седем отделни договора за поръчка е въпрос на правна квалификация и не обуславя обективно съединяване на искове.