Определение № 2660 от 25.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2660 гр. София, 21.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20231100605201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на СРП срещу определение от 02.07.2023 г. по НЧД № 8588/2023 г. на СРС, НО, 14 състав, с което е отменено постановление на прокурор от СРП от 11.04.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 87/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 49008/21 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 143, ал.1 от НК.

С протеста се изразява недоволство от определението на съда като се навеждат доводи за мотивираност на постановения прокурорски акт. Твърди се, че в него е изложена възприетата от държавното обвинение фактическа обстановка в цялост, поради което и не се налага детайлен анализ на събраните по досъдебното производство доказателства. По тези съображения се отправя искане за отмяна на протестираното определение, с което е отменено постановлението на СРП за прекратяване на наказателното поризводство.

След като обсъди протеста и се запозна с материалите по делото въззивният съд намери, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради следните съображения:

С горепосоченото постановление на прокурор от СРП е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК. Недоволна от него е останала Н.

Х. С.. С определението - предмет на настоящата проверка, първостепенният съд е приел за допустима жалбата и я е разгледал по същество.

Въззивният съд намира, че СРС е разгледал недопустима жалба, която е следвало да остави без разглеждане поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК лимитативно изброява лицата, които разполагат с право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното 1 производство, като ги ограничава до две групи - обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице.

Процесуалната недопустимост на жалбата, поставена за разглеждане в настоящото производство, съдът обосновава с подаването й от лице, което не попада в изброените две категории. Касае се за ненадлежна страна, която няма подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяната на атакувания акт. Съображенията на въззивната инстанция са следните.

Наказателното производство е образувано за това, че на 06.12.2016 г. М.Н. е била принудена да извърши нещо противно на волята й – да подпише пълномощно за разпореждане с недвижил имот, като за това е била употребена физическа сила и заплаха.

Жалбоподателката Н. Х. С. – племенница и наследница на М.Н. (починала на 26.11.2020 г.), не разполага с активна процесуална легитимация да оспорва постановленията на прокурора, с които е прекратено наказателното производство за евентуално извършеното спрямо Нешева престъпление по чл. 143, ал. 1 НК.

Систематичното място на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК е в Глава ІІ, Раздел V от Особената част на НК - „Принуда“ и предоставя наказателноправна защита на правото на свободното формиране на човешката воля. Престъплението по чл. 143, ал. 1 НК е срещу личността, а не против собствеността на отделните гражданите. Съгласно легалната дефиниция (чл. 74 НПК) пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Престъплението по чл. 143, ал. 1 НК поначало изключва възможността за претърпяване на имуществени вреди като пряка последица от деянието, защото същото е насочено срещу личността на правния субект. Неимуществените вреди, с оглед посочената дефиниция са единствено възможните, които биха могли да бъдат в пряка причинна връзка с престъплението и е възможно да настъпят реално. Обратно, имуществените вреди не са последица от самото престъпно деяние, за което се води настоящето наказателно производство, такива може да са настъпили във връзка с него, но те биха били пряка последица от друга причина.

Пострадал от това престъпление е принуденото да извърши нещо противно на волята си лице. В конкретния случай това е била М.Н.. Същата е починала на 26.11.2020 г., преди образуване на наказателното производство (с Постановление на прокурор при СРП от 06.04.2022 г.), ето защо следва да бъдат внесени някои разяснения за правата на подалото жалбата лице.

Вярно е, че наследниците на пострадалия могат да упражнят правата на техния наследодател, когато той е претърпял преки и непосредствени вреди от престъплението.

Това е така, защото процесуалният закон ясно и недвусмислено посочва, че върху тях преминават правата на починалия пострадал. Следователно обемът на правата на пострадалия предопределя правата на неговите наследници. Преценката на пострадалия за това дали ще упражни правото си по чл. 74-76 НПК обаче е индивидуална. Ето защо и призованите да наследяват могат да встъпят в правата на техните наследодатели, само когато преди смъртта си те в качеството си на пострадали са направили такова искане. В 2 този случай въпросът за личния характер на правото не може да се поставя, защото единствено носителят му може да изрази желание дали да го упражни преживе. Поради това обсъждането на възможността за участието на наследниците на пострадалата като частни обвинители е безпредметно, защото за тях е невъзможно да наследят право, каквото техният наследодател не е упражнил. Или, претенцията на жалбоподателката да притежава защитим правен интерес да упражни правата на пострадалата от престъплението по чл. 143, ал. 1 НК е незащитима, доколкото тя не може да упражни чуждо право, което Нешева не просто не е упражнила, но не е и притежавала, доколкото наказателното производство не е било образувано към датата на смъртта й.

По различен начин би стоял въпросът за наследимостта на правата на пострадалия в случай, че от инкриминираното деяние бяха настъпили и съставомерни имуществени вреди. Тогава наследниците безспорно биха притежавали защитим от закона интерес, тъй като претенцията за обезвреда не е обвързана от волята на техния праводател. Конкретният случай, обаче не е такъв.

Ето защо доколкото от конкретното престъпно деяние евентуално са били причинени единствено неимуществени вреди, допустимостта на искането на наследниците, съответно – наличието на правен интерес у тях, зависи от обстоятелството дали приживе пострадалият е заявил претенцията си за обезщетение (напълно възможно е да е сторил това пред гражданския съд). Ако обаче е бездействал (какъвто е настоящият случай) искането за упражняване на правата му от неговите наследници, включително правото на жалба срещу постановленията на прокурора по реда на чл. 243 НПК, следва да бъде оставено без разглеждане, поради ненаследимостта на правата, чието упражняване зависи от личната преценка на техния носител.

В заключение, жалбата срещу постановлението на прокурора се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице без право на жалба. В случая не са налице предпоставки за извършване на контролна дейност от страна на съда, защото жалбоподателката С. няма качеството пострадал от престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК (такова качество би имала починалата М.Н.), съставомерните вреди от това престъпление имат изцяло неимуществен характер, обезщетение за тях не е било претендирано от пострадалата Нешева, поради което и това право не може да бъде наследено.

Въззивният съд следва да укаже на жалбоподателката възможността да обжалва постановлението на прокурора пред по-горния прокурор (в рамките на вътрешноинституционалния контрол) с оглед твърденията в сезиращата първия съд жалба за извършено престъпление по чл. 209 НК. Въззивният съд отбелязва единствено, че изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, срещу кого и за какво престъпление. Поради това, съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да образува наказателно производство и за какво конкретно извършено престъпление.

Мотивиран от изложените съображения, СГС, НО, ХІІ въззивен състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 02.07.2023 г. по НЧД № 8588/2023 г. на СРС, НО, 14 състав, с което е отменено постановление на прокурор от СРП от 11.04.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 87/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 49008/21 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 143, ал.1 от НК и вместо това:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Х. С. срещу постановление на прокурор от СРП от 11.04.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 87/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 49008/21 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 143, ал.1 от НК.

Указва на Н. Х. С., че разполага с възможност да обжалва постановлението на прокурора пред по-горестоящия прокурор (от СГП).

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4