Решение № 306 от 09.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103360 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Х. М. Ц. срещу „Кредисимо“ ЕАД и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, с която се иска осъждането на първия ответник за сумата от 30.00 лева, както и на втория ответник за сумата от 160.00 лева.

Ищецът твърди, че на *** г. между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е получил сумата от 2 000.00 лева, както и че на същата дата между него и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен и договор за поръчителство, целящ обезпечение на задълженията му по договора за кредит. Счита, че договорът за кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като излага подробни аргументи в тази насока – че договорът не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че същият заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, а същото е елемент от общия разход по кредита. Заявява, че при справка в Търговския регистър се установява, че ответниците са свързани лица и че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ ЕАД кредиторът плаща сам на себе си, поради което поръчителството цели единствено оскъпяване на кредита. Счита, че договорът за поръчителство също е нищожен, като накърняващ добрите нрави. Твърди, че по договора за кредит е заплатил сумата от 2 030.00 лева , а по договора за поръчителство – сумата от 160.00 лева, като счита, че не е дължал разликата над 2 000.00 лева, която разлика е платена без основание.

1

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове. Оспорва твърдението за нищожност на договора за кредит и счита, че същият има необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, но не оспорва, че при изчисляване на ГПР не включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. В тази връзка сочи, че въпросното възнаграждение не е общ разход по кредита и че същото не му е било известно при сключването на договора за кредит, а самото сключване на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаването на кредита. Заявява, че дори да се възприемат твърденията на ищеца за свързаност на двете дружества и за обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, то това не влече недействителност на двата договора, а единствено на клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Признава плащането на сумата от 30.00 лева, твърдейки че същата е отнесена за погасяване на дължимата възнаградителна лихва.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва предявените искове. Заявява, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, т.е. към момент, в който основните параметри по кредита вече са договорени между страните по него. Сочи, че впоследствие на кредитора действително се предоставят данни относно размера на възнаграждението за поръчителство и относно начина, по който същото е разсрочено, но това се прави единствено с цел улесняване на плащането от страна на потребителя. Обръща внимание, че предоставянето на обезпечение, включително предоставянето на поръчител, е само възможност но не и задължение за кредитополучателя. В тази връзка сочи, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР по договора за кредит, тъй като същото не отговаря на дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Счита, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. Заявява, че поради предсрочното погасяване на кредита ищецът не му е заплатил договореното възнаграждение в пълен размер, но признава плащането от 160.00 лева.

В проведеното открито заседание страните не изпращат представители, като с писмени молби поддържат заетите от тях становища.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на *** г. между Х. М. Ц. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 2 000.00 лева, която последният се е задължил да върне на 18 месечни вноски в срок до *** г. при фиксирана лихва в размер от 39.52 % и годишен процент на разходите в размер от 47.53 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от 2 договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните /чл. 4, ал. 2/. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.

Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Не се спори също, а и от представените писмени доказателства е видно, че на *** г. между ищеца Х. М. Ц. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 2 197.54 лева, платимо на 18 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на Х. М. Ц. сумата от 2 000.00 лева.

Сключеният между Х. М. Ц. и „Кредисимо“ ЕАД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договори отговарят изцяло на 3 изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47.53 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като този размер не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договора.

На следващо място, с цел осигуряване на ефективни средства за защита на потребителите, когато се изследва въпросът за няколко договора, сключени със свързани лица и между свързани лица, е необходимо съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност.

Следователно при множество правоотношения, когато същите са със свързани лица или между такива лица, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на 4 императивните правила на закона и добрите нрави. В случая от извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

По-насетне, от клаузите в договора за потребителски кредит /чл. 4, ал. 1-3/ е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото обезпечение обаче, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че случаят касае отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице поръчител. Гореизложеното води и до извод, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.