Решение № 148 от 06.05.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Нови пазар, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20253620101189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. с § 19, от ЗИД АПК (ДВ, бр. 102 от 2023г.) по обжалване на индивидуален административен акт по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му.

Подадената жалба е на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА.

Процесната жалба е срещу Заповед № ***. на Кмета на Община К., съгласно която е наредено да се извърши изземване на недвижим имот, находящ се в землището на с. К., общ.

К., с идентификатор № ***.***, НТП: за селскостопански, горски, ведомствен път, с площ на ползване от 0,*** дка. В т.1 от диспозитивната част на атакуваната заповед е посочено, че имотът се полза без правно основание от ЗП Т. Й. Т., ЕИК ***, гр. К., ул. ***.

Жалбоподателят не спори, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, твърди обаче, че издадената заповед страда от пороци, които се изразяват в следното:

В заповедта не било посочено, че е издадена на основание чл. 34, ал.4 от ЗСПЗЗ, което било изискуемо правно основание по чл. 65 от Закона за общинската собственост, поради което посоченото правно основание било непълно и неточно.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на заповедта била нарушена целта на закона поради това, че Кметът на община К., област Ш. бил приел, че срокът по чл.37в, ал.16, изречение трето от ЗСПЗЗ, и т.4 от Заповед № ***г. е преклузивен, т.е след тази дата 03.02.2025г. според Кмета на Община К. договори за предоставяне на полски пътища със земеделски производители не следва да бъдат сключвани и имотите следва да бъдат иззети с адм.акт. по чл.34, от ЗСПЗЗ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на оспореният адм.акт Кметът на община К., е действал субективно, избирателно и тенденциозно спрямо него и при пълна липса на равнопоставимост със останалите земеделски стопани от Община К. за които земеделски 1 стопани преклузията по чл.37в, ал.16, изр. трето от ЗСПЗЗ, и т.4 от Заповед № ***г. не важи.

Твърди се, че след дата 03.02.2025г. Кметът на община К., в нарушение на мотивите на Заповед № ***., е сключил избирателно договори със други земеделски стопани - ЗП от Община К. със просрочени плащания извън срока по чл.37в, ал.16, изр. трето от ЗСПЗЗ, и т.4 от негова Заповед № ***г., посочени в самата заповед. Жалбоподателят твърди, че действията на амд. орган били политически мотивирани, което само по себе си било отменително основание.

Жалбоподателят твърди, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно: 1) Нарушение на закона, поради неспазване на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради това, че не била изискана информация от Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър и не било приложено правното основание по чл. 65 ЗОбС; 2) Нарушена била процедурата по издаване на административния акт, т.като адм.орган не бил провел разследване за установяване на фактите по случая, не назначил комисия за извършване на проверки на място и не са изискани становища и обяснения от заинтересуваните страни, включително и от самия жалбоподател, доколкото това се изисквало съгласно чл. 35 от АПК; 3) Жалбоподателят сочи, че Община К. не разполага с АОбС за процесният имот и статута на имотите е спорен и неизяснен. 4 ) Сочи се и като нарушение, че в заповедта не било посочено за коя стопанска година се ползва имота неправомерно.

На последно място, жалбоподателят сочи, че е налице противоречие с материалният закон, поради неспазване на материалната разпордба на чл. 65 ЗОбС, което било задължително условие при формирането на правните основания по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е посочените правни основания в оспореният адм.акт са непълни и ирелевантни.

Предвид горното, жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение за отмяна на процесната Заповед № ***г., като незаконосъобразна постановена в несъответствие с целта на закона, както и в нарушение на адм. производствените правила при издаването на адм. актове.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.

Като ответник по делото е конституиран органът, издал административния акт – Кметът на Община К.. От името на ответника не е постъпил писмен отговор по жалбата, в срока по 163 АПК.

В съдебно заседание, ответникът моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното:

От приложената административна преписка се установява следното:

Страните по делото не спорят, че жалбоподателят е земеделски производител (ЗП), регистриран с № ***, с адрес гр. К., ул. ***, който обработва земеделски земи в землището на с. К., общ. К., обл. Ш..

От съдържанието на Заповед № ***г. на Кмета на Община К. се установява, че жалбоподателят е подал заявление с вх. № 13-***/10.10.2024 г. до Председателят на Комисията по чл. 37, ал. 1 ЗСПЗЗ за предоставяне за ползване при условията на чл. 37в, ал.

16 ЗСПЗЗ и чл. 75б ППЗСПЗЗ на имот, находящ се в землището на с. К., с идентификатор № ***.***, НТП: „За селскостопански, горски, ведомствен път“, с площ на ползване от *** дка.

С административната преписка е представено искане от директора на областна служба „Земеделие“ Ш. до Общински съвет при община К., от което се установява, че е инициирана 2 процедурата по чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ за стопанската 2024г. – 2025г. С Решение № *** по Протокол № *** г. на ОбС К. са определени цените на наем на земите за стопанската 2024г. – 2025г., вкл. и за землището на с. К..

Със Заповед № *** г. на Кмета на Община К. са предоставени за ползване под наем полски пътища, общинска собственост, включени в масивите за ползване на земеделските земи, съгласно сключените споразумения по чл. 37в ЗСПЗЗ, за стопанската 2024г. – 2025г., вкл. и за землището на с. К.. Заповедта е публикувана на сайта на Община К. на 03.01.2025 г., съгласно извлечение от официалната страница на Общината.

За дължимите от жалбоподателя плащания за ползване на посочените в заповедта земи е била съставена фактура № ***г. за сума на обща стойност от *** лева, включваща плащане за земи от общо четири землища К., М., П. и К..

Плащането е било направено на едва на 03.06.2025г., съгласно приложено по делото копие от платежно нареждане, с което е платена на Община К. сумата от *** лева.

С Писмо с изх. *** г.на Община К., жалбоподателят е уведомен, че поради липса на извършено от него плащане в едномесечен срок от издаване на заповедта, той няма правно основание да сключи договор за ползване на земите, по-конкретно за имот ПИ с идентификатор № ***, НТП: за селскостопански, горски, ведомствен път, с площ на ползване от *** дка.

Със същото писмо жалбоподателят бил уведомен, че Община К. е започнала процедура за изземване на ПИ с идентификатор № ***, НТП: за селскостопански, горски, ведомствен път, с площ на ползване от *** дка, който същият ползва без правно основание.

До жалбоподателя е изпратено Уведомление за започната процедура за изземване на земите, с Изх. *** г., което му е връчено, на 26.06.2025 г., съгласно Протокол на л. 21 от делото.

Заповед № ***. е връчена на жалбоподателя на ***г., видно от Протокол от същата дата. Заповедта е била обжалвана, заедно с всички други издадени срещу жалбоподателя заповеди, с жалба от *** г., приложена в оригинал по гр.д. № ***г. на НПРС. Предвид горното, подадената жалба е допустима, подадена от заинтересовано лице, притежаващо правен интерес и следва да бъде разгледана по същество.

В обстоятелствената част на атакуваната Заповед № ***. са описани хронологично всички действия, съгласно представените по преписката книжа. Добавено е, че съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 16, изр. 2 от ЗСПЗЗ жалбоподателят бил задължен да плати в едномесечен срок от издаване на Заповед № ***г. , определената сума, за плазване на полски пътища и да скл. договор с кмета на общината. Тъй като плащане постъпило едва на 03.06.2025г. – след изтичане на срока по чл. 37в, ал. 16, изр. 2 от ЗСПЗЗ, Община К. няма правно основание да сключи договор. В 7-дневния срок от получаване на Уведомление за започната процедура за изземване на земите, с Изх. ***г., връчено, на 26.06.2025г. – от страна на жалбоподателя не били представени становище, възражение или документи, които да доказват право на ползване.

С оглед изложеното – атакуваната заповед е издадена, на основание чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА.

В диспозитивната част на заповедта се разпореждат следните правни и фактически действия:

1. Да се извърши изземване на имот с идентификатор № ***, НТП: за селскостопански, горски, ведомствен път, с площ на ползване от *** дка, находящ се в землището на с.

К., който жалбоподателят ползва без правно основание.

2. Посочено е, че ползвателят на имота може в 7 дневен срок от връчване на заповедта, да внесе по посочената банкова сметка обезщетение в размер на ***лв., 3 представляващо трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата, определени с Решение № *** по Протокол № *** г. на ОС К. за временно неправомерно ползване.

Съгласно приложена по делото Справка от Регистър на земеделските земи, гори и земи от ГФ, се установява, че за имот с идентификатор № ***, НТП: за селскостопански, горски, ведомствен път, с площ от *** дка., относно собствеността му е посочено: Общинска публична, придобита по смисъла на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. По делото е приложена и скица за поземления имот, в която също е отбелязано, че е собственост на Община К..

Към доказателствения материал са приети и Заповед № *** от ***г. за одобряване на споразумение за масиви за ползване на земеделски земи, изготвени на осн. чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ от 1***г. и Уведомление от ДФ „Земеделие“ с изх. № *** от ***г., които засягат действия, извършени преди издаване на атакуваната заповед.

От изготвената и приета експертиза се установява, че действителната площ на ползване от ПИ с идентификатор *** е *** дка. Посочено е още, че тази площ от имота е обработена по идентичен начин, на този по който са обработени и пряко граничещите с него съседни имоти, включени в масив 124-2.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на производството:

Жалбопоадтелят е пряко засегнат от оспорваната заповед, която касае ползвана от него част от недвижим земеделски имот, и засяга пряко негови права, доколкото със заповедта се иззема ползвания до тогава имот. В този смисъл за жалбоподателя е лице, притежаващо правен интерес от обжалване на посочената заповед на кмета на общината. Заповедта е връчена на жалбоподателя с Протокол от ***г. и е обжалвана в законния срок за целта, на ***г.

Предвид горното, подадената жалба е допустима, подадена от заинтересовано лице, притежаващо правен интерес и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата и при цялостната съдебната проверка на оспорения акт, съдът съобрази следното:

Съдът е разпределил и доказателствената тежест на основание чл. 170, ал. 3 от АПК, по следния начин: жалбоподателят е следвало да докаже: наличие на правно основание, на което ползва/обработва процесния имот, а ответната страна – наличие на фактическите основания към момента на издаване на оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаване на същия; качеството си на собственик или на ползвател на правно основание – за процесния имот; начина на установяване на неправомерното ползване и обработване на процесния имот от жалбоподателя, преди издаването на Заповедта.

Обжалваната Заповед № *** г. на Кмета на община К., отговаря на изискванията за индивидуален административен акт, съгласно чл. 21 АПК, доколкото в нея се съдържа изрично волеизявление на административния орган, с което се създават права и задължения, както и непосредствено се засягат права и законни интереси на посочените в нея граждани или организации.