Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1455 от 19.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2481/2021
Вид
Решение № 1455
Подписан
19.12.2022
В сила
31.03.2023
Състав
Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20211100902481 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание § 13 ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Търговския закон (ПЗРЗИТЗ).

Производството е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за прекратяване на „Икономическа група П. “ АД. В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по § 13 от ПЗР на ТЗ (ДВ бр. 88 от 2018 г., в сила от 28.10.2018 г. и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени. Иска се дружеството да бъде прекратено.

Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не изразява становище по исковата молба.

В съдебно заседание представителят на ищеца – прокурор С., поддържа исковата молба.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище и по съществото на спора.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства по партидата на „Икономическа група П.“ АД капиталът на дружеството е разпределен на 100 броя акции на приносител.

От служебно достъпното на съда съдържание на регистърното дело на „Икономическа група П. “ АД се установява, че със заявление 20200311153402 е поискано вписване на решение на общото събрание от 06.03.2020 г. за промяна във вида на акциите – 1 на поименни. По заявлението е постановен отказ на 12.03.2020 г. със съображения, относими към изследваното в случая обстоятелство, че от представената книга на акционерите не се установява издадените временни удостоверения да са били анулирани.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно § 11 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Търговския закон (обн. - ДВ, бр. 88 от 2018 г.) акциите на приносител, и здадени до влизане на изменението в сила - , в сила от 23.10.2018 г., подлежат на замяна с поименни акции.

Видно от мотивите към законопроекта промяната се налага за управление на идентифицирани рискове с Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма посредством оповестяване на притежателите на акции. Предвидено е това да стане чрез задължение към дружествата, издали акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения в 9-месечен срок от влизане в сила на правилото, изискващо промяната, 1) да изменят уставите си, като предвидят, че акциите им са поименни, 2 ) заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни акции, 3) започват да водят книги за акционерите, 4 ) заявяват за вписване промените и 5 ) представят за обявяване изменените устави в търговския регистър ведно със заверено актуално извлечение от книгата за акционерите. Нормата на § 13 ал. 1 ПЗРЗИТЗ свързва неизпълнението на тези задължения с прекратяване на дружеството по съдебен ред.

В случая се установява, че изискуемата промяна е заявена макар и след предписания от закона срок. Обстоятелството, че регистърното производство по заявление 20200311153402 е приключило с постановен отказ не омаловажава изпълнението на предписани от правната норма задължения – приложеният към заявлението протокол сочи на взето решение за изменение на устава досежно вида на акциите. Представени са предхождащо изменението в закона издадени временни удостоверения за акции на приносител с указание да са анулирани на основание промяна в закона и са издадени нови временни удостоверения, заместващи поименни акции. Промяната е заявена за вписване ведно със актуализиран устав, отразяващ промяната и със заверена книгата за акционерите, от чието съдържание се установява и вписани промени във вида на акциите. Съдържанието на приложения документ удовлетворява и изискването за водене на книга на акционерите.

При тези обстоятелства съдът приема вменените от § 11 ПЗРЗИТЗ задължения на дружеството за изпълнени.

Нито буквата, нито смисълът на закона придава правно значение на вписването на заявена промяна. Нормата на § 13 ПЗРЗИТЗ свързва прекратяване на дружеството единствено с бездействието му да въведе и огласи по предвидения ред нормативно утвърдената промяна. В тази връзка именно визира висящото производство по вписване на промяната като необходимо, но и достатъчно, за да изключи придадената на бездействието последица – прекратяване на дейността на дружеството. С оглед конституционно 2 утвърдената свобода на стопанска инициатива намесата на държавата, в това число и чрез принудителното прекратяване на стопански субект е допустимо само при наличие на еднозначно дефинирана и предварително огласена легитимна цел. Това препятства възможността за разширително тълкуване на нормата на § 13 ПЗРЗИТЗ.

Дефинираната в случая цел еднозначно произтича от мотивите към законопроекта, достъпни на електронен адрес: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77880. Предвид и служебно достъпната информация огласяването на акционерите постига преследваната с вмененото задължение общественозначима информация – идентифициране действителния собственик на капитала. Следователно идентифицираният обществен интерес е осигурен.

Липсващото отразяване на извършената промяна в общия статус на акционерното дружество не е основание за прекратяването му, обуславящо и неоснователност на предявения иск.

По разноските

Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. При все това с оглед изхода от спора ответникът не се явява отговорен за разноски, а това е пречка в негова тежест да бъде възложена и принципно дължимата държавна такса.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА срещу иск с правно основание § 13 ал. 1 ПЗРЗИТЗ (ДВ, бр. 88 от 2018 г.) срещу „Икономическа група П.“ АД , ЕИК ****.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3