Решение № 4924 от 15.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4924 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110166612 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

И щ е ц а „***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 4267 от 02.02.2024 г. по ч.гр. д. № 3392 по описа за 2024 г., като поради подадени възражения от страна на ответниците счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответниците П. Г. Х. с ЕГН **********, Г. К. Д. с ЕГН **********, и С. К. Д. с ЕГН **********, всички чрез адв. Н. К. от САК, със съдебен адрес *********, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са подали писмени отговори, в които изцяло оспорват предявените по делото искове и молят същите да бъдат отхвърлени.

Третото лице-помагач *******, със седалище и адрес на управление ******, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 3392 по описа за 2024 г. на СРС, на 18.01.2024 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 02.02.2024 г., по ч.гр. д. № 3392 по описа за 202 4 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжниците. Така издадената заповед била връчена на длъжниците, като същите в срока по чл. 414 от ГПК, депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3392 по описа за 202 4 г. на СРС. Спорно между страните, че през процесния период ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, относно процесния имот, находящ се в ****

Видно от събраните по делото писмени доказателства Нотариален акт за покупко-продажба от 02.04.2019г., №***, том *****, рег. №******, на нотариус ***, с район на действие СРС, се установява че ответниците са придобили в съсобственост при равни квоти - по 1/3 ид. ч., собствеността върху процесния недвижим имот, поради което същите се явяват потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, някои от ответниците е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

2

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответниците остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.

Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач *****. С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, съобразно с квотите си от правото на собственост върху имота. От представеното и прието по делото заключение на вещото лице по ССчЕ, което съдът изцяло 3 кредитира, се установява, че за исковия период стойността на доставената топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер на 1 140, 98 лева, от които 1 026, 78 лева главница, и 114, 11 лева лихва.

По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение: По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № ****. Поради изложеното предявените претенции за стойността на консумираната топлинна енергия и таксата за дялово разпределение се явяват основателни в пълния им предявен размер. Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за 4 неоснователно по следните съображения: Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 18.01.2024 г., и доколкото най – старата главница – тази за м. 05.2021 г. изтича по давност доста време след датата на подаване на заявлението – през м.07.2024 г., вземанията на ищцовото дружество за нито една от претендираните главници не са погасени по давност, поради което и исковете следва да бъдат изцяло уважени. Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2022 г. – 04.01.2024 г., и не е в периода на давността, поради което следва да бъде уважен изцяло. Иска за главница за дялово разпределение мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., и не е в периода на давността, поради което следва да бъде уважен изцяло. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.

2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.

С оглед този изход от спора право на разноски имат както ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и всеки от ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

А. Разноски, сторени от ищеца:

5

По заповедното производство по ч.гр. дело № 3392 по описа за 202 4 г. на СРС ищеца е направил разноски срещу всеки от ответниците П. Г. Х. и Г. К.

Д . в размер на 25 лева, от които 8, 33 лева държавна такса и 16, 67 лева юрисконсултско възнаграждение, и срещу ответницата С. К. Д. в размер на 25 лева, от които 8, 34 лева държавна такса и 16, 66 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 176 лева, от които 575 лева държавна такса, 201 лева юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП в размер, близък до минималния/, и 400 лева депозити за ССчЕ, като от това следва, че срещу всеки от тримата ответници по исковото производство са сторени разноски в размер на 392 лева.