Определение № 12094 от 02.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12094 гр. С., 02.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20241100500354 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 32а ПВп.

Образувано е по частна жалба на „С. МЛ“ ЕООД срещу определение № 1541/19.12.2023г. на съдия по вписвания при СРС, с което на основание чл.

32а, ал. 1 ПВп, е отказано вписване на представения с молба вх. № 94243/19.13.2023г. акт.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания акт, поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че с представено в оригинал удостоверение от АВп е установено настъпилото прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот в патримониума му, чрез непарична вноска в капитала, поради което са били направени проверките относно правото на собственост на праводателя „П.“ ООД, предпоставките по чл. 264 ДОПК, както и пазарната стойност на имота.

Излага доводи, че по делото е представено постановление за възлагане в заверено копие, удостоверяване правото на собственост на прехвърлителя, като оригиналът на документа се съхранява в архива на същата служба по вписвания и съдията може да извърши проверка по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Твърди, че изискванията на чл. 264 ДОПК са спазени, като е представена надлежно заверена декларация за липса на изискуеми подлежащи на изпълнение публични задължения. Сочи, че данъчната оценка и скицата на имота са представени в разпечатка като електронно издадени документи, а представянето на удостоверение за актуално състояние на дружеството не е предвидено в ПВп. Поради изложеното поддържа, че не е налице законово основание за постановяване на обжалвания отказ за вписване. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови исканото вписване.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по заявление за вписване вх. № 1

94243/19.12.2023г. на „С. МЛ“ ЕООД за вписване на акт за извършен апорт на непарична вноска в капитала на дружеството – заявител от едноличния собственик на капитала – „П.“ ООД.

С обжалваното определение от 19.12.2023г. на съдия по вписвания при СРС е отказано исканото вписване, по съображения, че съгласно представеното по делото копие на данъчна оценка на апортирания имот, са налице данъчни задължения за имота в размер на сумата 6517. 19 лв., поради което и предвид предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за съдията по вписвания, не са налице предпоставките на чл. 264 ДОПК за исканото вписване. Отделно са изложени съображения, че представените данъчна оценка, скица и оценка от вещи лица не са надлежно заверени, както и че не е представено актуално състояние на дружеството – прехвърлител „П.“ ООД.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна като краен резултат.

Съгласно задължителните указания в т. 6 от ТР 7/25.04.2013г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГТК, ВКС, съдията по вписванията може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи. Съгласно т. 5 от същото ТР, такова изключение е предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ. С цитираната норма законодателят е възложил на съдията по вписвания да извършва проверка на правата на вносителя на непарична вноска в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот. Съгласно цитираното ТР № 7/2013г., т. 6, може да бъде отказано вписване, ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица – копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВп и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК.

Ето защо наличието на предпоставките на чл. 264, ал. 1 ДОПК в случая се обхваща от проверката на съдията по вписвания. Съгласно цитираната норма, приложима ред. ДВ, бр. 98/2018г., прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлещажи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява с данъчната оценка. При тълкуване на цитираната императивна норма се налага извод, че липсата на непогасени и изискуеми данъчни задължения за апортирания имот се доказва само чрез представяне на данъчна оценка за него, в която този факт е изрично удостоверен /чл. 264, ал.1, изр. 2 ДОПК/, а липсата на непогасени изискуеми 2 задължения за друг вид данъци, мита и задължителни осигурителни вноски на прехвърлителя, се установява чрез изходяща от него писмена декларация – чл.

264, ал.1, изр. 1 ДОПК.

В случая съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка по чл.

264, ал.1 ДОПК, е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение на прехвърлителя „П.“ ООД в размер на сумата общо 6517. 91 лв. за апортирания имот с идентификатор ***.

Към преписката е представена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от управителя на „П.“ ООД за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както и удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадено по молба на „П.“ ООД с цел да послужи за подписване на договор с трето за спора лице, съгласно което дружеството има общо данъчни задължения в размер на сумата 6546. 43 лв. – данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. В удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК е налице отбелязване, че задълженията „не са изискуеми, в процес на административно производство“.

При така изложеното, въззивният съд намира, че в образуваното охранително производство не е установено спазването на предпоставките на императивното правило на чл. 264, ал.1, изр. 2 ДОПК и постановеният отказ за вписване е правилен само на това основание. При наличие на непогасено, подлежащо на принудително изпълнение данъчно задължение на прехвърлителя за имота, изрично удостоверено в данъчната оценка, с оглед предвидената в чл. 265 ДОПК имуществена отговорност на съдията по вписвания за тяхното изпълнение, е налице основание за постановяване на отказ – в същия смисъл определение № 96/02.02.2018г. по ч.т.д. № 2804/2017г. на ВКС, ТК.

Не се налага различен извод от отбелязването в удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК, че други данъчни задължения на прехвърлителя не са изискуеми, с оглед изложеното по-горе разграничение в нормата на чл. 264, ал.1, изр. 1 и изр. 2 ДОПК. Установяването на въведеното с чл. 264, ал.1, изр. 2 ДОПК изискване за вписване на апорт на недвижим имот става само по изрично предвидения в нормата начин – чрез данъчна оценка, в която е удостоверена липсата на данъчни задължения за имота. Ето защо само на това основание постановеният отказ за вписване е правилен.

За пълнота следва да се отбележи, че представеното удостоверение за данъчна оценка не е в изискуемата форма, макар и по различни от изложените от съдията по вписвания съображения. Няма нормативно изискване за представяне на същото в нотариално заверена форма, тъй като в чл. 73, ал. 5 ТЗ е посочена тази форма само за извлечението от дружествения договор. Независимо от изложеното, представеният електронно издаден документ не е надлежно официално заверен чрез КЕП на страната, в съответствие с чл. 540 ГПК вр. чл. 183, ал. 2 ГПК и това също е основание за постановяване на обжалвания отказ.

3

Проверката в настоящото охранително производство е строго формална и липсата на посочените по-горе императивни изисквания на закона правилно е послужила като основание за постановяване на обжалвания отказ, като е безпредметно да се обсъждат останалите.

По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „С. МЛ“ ЕООД срещу определение № 1541/19.12.2023г. на съдия по вписвания при СРС, с което на основание чл. 32а, ал. 1 ПВп, е отказано вписване на представения с молба вх.

№ 94243/19.13.2023г. акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1 – седмичен срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4