Решение № 959 от 09.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 959

Хасково, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700166 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М. И. Я. – [държава], с посочен по делото настоящ адрес: Транзитен център – [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. А. Г., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение №УПП-6/27.01.2026г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че не били налице фактическите и правни основания за неговото постановяване. Прието било, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила, а мотивите в тази насока били несъстоятелни. Оспорващият сочи, че е гражданин на Република Турция, от кюрдски произход и в страната си бил възприеман от властите като поддръжник на прокюрдски политически идеи, тъй като бил член и симпатизант на политическата партия HDP. Ясно и точно съобщил пред интервюиращия орган, включително и чрез подадената от него писмена молба за предоставяне на международна закрила, че заради политическата си принадлежност и * си произход бил подлаган непрекъснато на тормоз, нечовешко отношение от страна на полицията и на три пъти бил бит. Не му било позволявано спокойно да упражнява правото си на глас. През 2021г. бил арестуван и несправедливо осъден с несъразмерно наказание именно заради кюрдския си произход и политическата си принадлежност. Заради симпатиите си и членството към посочената прокюрдска политическа партия участвал в много митинги и шествия на партията, но в Република Турция подобни действия системно се квалифицирали от властите като „терористична пропаганда“ или „подпомагане на терористична организация“, дори когато ставало въпрос за мирна политическа дейност. За всички тези обстоятелства оспорващият изложил подробности и конкретика. Интервюиращият орган обаче направил неправилна оценка на ситуацията в Турция, като не съобразил общоизвестното и широко документирано и подкрепено с информация отношение на турските власти спрямо кюрдски активисти и симпатизанти, а именно ноторно известните факти за масови арести и задържания по обвинения за „терористична пропаганда“, наказателно преследване за участие в мирни протести, гонене и създаване на спънки в развитието на лица, свързани с прокюрдски партии. Тези обстоятелства били подробно отразени в доклади на редица правозащитни организации като Human Rights Watch, Amnesty International, Freedom House, както и в съдебната практика на ЕСПЧ. Поради горното, неправилни били констатациите на интервюиращия орган, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ. Можело да се направи извод, че за жалбоподателя бил налице основателен страх от преследване, основан на политическо мнение и етническа принадлежност (кюрд). Това преследване не било хипотетично, а реално и предвидимо, като се извършвало от държавни органи, срещу които нямало ефективна вътрешна защита. От друга страна, интервюиращият орган неправилно достигнал и до извода за липса на предпоставките и на чл. 9 от ЗУБ, като не бил анализиран риска от тежки посегателства като произволно задържане, нечовешко и унизително отнасяне и несправедлив наказателен процес. Поради това съществувала реална и лична опасност при завръщането на жалбоподателя в Турция да бъде задържан под стража, подложен на несправедливо наказателно преследване без справедлив съдебен процес и да бъде третиран като заплаха за националната сигурност единствено поради етническия си произход и политически убеждения. Твърди се, че решението било постановено в нарушение на принципа non-refoulement, като се сочи, че връщането на жалбоподателя в Турция ще представлява реално нарушение на чл. 33 от Женевската конвенция и чл. 3 от ЕКПЧ, тъй като ще го изложи на сериозен риск от третиране, несъвместимо с международното право. Оспорващият счита, че в условията на ускорено производство не били събрани достатъчно доказателства, които да послужат за постановяване на едно правилно решение. Жалбоподателят разполагал с писмени документи за твърдените от него факти, но заради краткото време на ускореното производство не могъл да организира представянето им. Твърди, че в хода на административното производство били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по-конкретно на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като актът бил издаден без да се изяснят всички релевантни за случая обстоятелства и без да се съберат всички необходими доказателства.

По изложените съображения оспорващият моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне след събиране на обстойни доказателства, като официални запитвания до политическата партия. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Интервюиращ орган в ТЦ-Пъстрогор при Държавната агенция за бежанците към МС (Д. З.), в представен чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ 453600-27/08.01.2026г. на ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово, ГДГП-МВР и молба вх. №4/09.01.2026г. в ТЦ-[населено място], заведени с рег. №УП-18046/09.01.2026г. на ДАБ при МС, жалбоподателят поискал от властите в Република България предоставяне на международна закрила.

Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-18046/09.01.2026г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. И. Я., [държава], роден на [дата]. в *, *, *, *.

На 09.01.2026г. лицето е регистрирано в ДАБ, като в Регистрационен лист рег. № УП-18046/09.01.2026г. са посочени имената М. И. Я., роден на [дата]. в Турция, Патнос, обл. Аръ, със същия постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия – *, образование – *, *, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите и братът на търсещия закрила, всички с местонахождение Истанбул.

На 09.01.2026г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-18046/09.01.2026г. В хода на интервюто жалбоподателят е потвърдил личните си данни, предоставени по време на регистрацията, като е посочил, че се казва М. И. Я., роден е на *. в [населено място], *, *, гражданство – *, * положение: */*. Посочил е също, че баща му се казва Я. Я., на 58г., а майка му се казва Х. Я., на 50г., като и двамата се намират в Турция. Имал разпечатка на документ извлечение от граждански регистър и документ за адрес. Нямал документи за самоличност. Посочил, че е роден в [населено място], но живее със семейството си в Истанбул. Заявил, че е *-*. Посочил също, че е *. Ходил на училище до десети клас, имал средно образование. Работил като *. Не бил [семейно положение], но имал * в *. Нямал роднини в България, нито в други страни от ЕС (също и в Швейцария и Норвегия). Имал роднини в родната си страна – * и *, които живеели в *. Осъществил контакт с тях, след като напуснал страната си – свързал се с брат си по телефон. Последно се чули, когато чужденецът бил задържан. Разказал, че напуснал Турция на 06.01.2026г., нелегално, скрит в автобус. Пътувал сам. Не използвал документи при пътуването. На 07.01.2026г. прекосил границата с България, през Капитан Андреево, укрит в автобус. Нямал документи, когато влизал в България. Не се сблъскал със сериозни проблеми по време на пътуването си. В България подал молба за закрила, в друга страна не е подавал. Относно причините да напусне страната си разказал, че напуснал Турция, защото е кюрд, започнал работа и там използвал няколко кюрдски думи и заради това не можел да работи там, понеже клиентите реагирали. Имало и друг случай, когато се хранил в ресторант и говорил с баща си по телефона и използвал няколко кюрдски думи, заради което му донесли сметката и трябвало да напусне ресторанта. Тогава бил с годеницата си и му станало мъчно, че всичко това се случило пред нея. В Турция постоянно се сблъсквал с такива ситуации, в които, когато ползвал кюрдски език го гонели. Бил проверяван и от полиция и когато чули кюрдска музика в колата му разбили уредбата. Другата причина била, че правосъдната система там била много несправедлива и заради това напуснал Турция. Бил симпатизант в партия ХДП-ДЕМ (Кюрдска демократична партия). Заради това, че били симпатизанти на тази партия, като отивал да гласува полицаите го гледали лошо. Това била главната причина за напускането на Турция. Искал да се установи в България и да работи. На въпроса дали е участвал активно в дейността на партията отговорил, че от дете е симпатизант, имал направена татуировка, заради която го били три пъти. Към момента членувал в партията, като излязъл от затвора пак ходил в партията. На въпроса имало ли е конкретна страна, към която се е насочил, отговорил, че целта му била да дойде в България, да работи и да научи езика. На въпроса дали има и други причини, поради които напуснал страната си, заявил, че в Турция полицията се отнасяла нечовешки към тях. Счита, че ако се върне в страната си, ще го вкарат в затвора, заради това, че е напуснал Турция. Имал проблеми заради етническата си принадлежност в страната си – тези, които вече разказал. Нямал проблеми заради религията си. Посочил, че е осъждан – на 17,5 години, а бил в затвора 5 години, понеже един човек искал да стреля по него с пистолет и чужденецът му отнел пистолета и стрелял по него. Като дошла полицията го арестувала. Това се случило през 2021г., присъдата му приключила предсрочно през 2025г. Не бил арестуван в родната си страна или в друга държава. Имал копие на документ за това, че е осъден. Заявил, че иска да се устрои в България, без да извършва престъпления и да работи.

Видно от Приемно-предавателен протокол рег. №УП-18046/09.01.2026г., на 09.01.2026г. от М. И. Я. са представени следните документи: копие на извлечение от граждански регистър, копие на документ за адрес и копие на съдебен документ. От представеното копие на съдебен документ (с приложен превод) се установява, че се касае за разрешително, издадено от Дирекция на пенитенциарното заведение с открит режим „Мармара“ към Министерство на правосъдието, Република Турция, с което е разрешен отпуск от общо 11 дни на осъдения в Пенитенциарното заведение с открит режим „Мармара“ М. И. Я..

С писмо с рег.№УП-18046/12.01.2026г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – [населено място] е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

С Решение №УПП-6/27.01.2026г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет молбата за предоставяне на международна закрила на М. И. Я. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.01.2026г., а жалбата против него е подадена на 03.02.2026г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.