Решение № 359 от 04.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. *********, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *********, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630102826 по описа за 2025 година

Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД.

Ищецът „Е***********“ ЕАД /предишно наименование „Ч********** АД/,

ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.************, представлявано от Ге********** и В******* – членове на Управителния съвет твърди в исковата молба, че настоящата искова молба предявява в срок, във връзка със заповедно производство ч.гр.д.№ 246/2025г. на РС - Генерал Тошево.

Твърди и това, че ,,Е***********” ЕАД /ЕРМ ЗАПАД/ е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л135-07 от 13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/. В съответствие с притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на „М**********“ ООД в град *********, ул.

„********* е направена проверка, при която е констатирано неизмерване на потребяваната електроенергия и е издадена фактура № 0003244980/21.10.2019 г.

Твърди, че между страните има приключило влязло в сила съдебно 1

Решение № 260142/15.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 356/2020г. по описа на РС - *********, с предмет фактура № 0003244980/21.10.2019 г. С Решението по горепосоченото дело е отхвърлен изцяло заведеният от „М**********“ ООД срещу „Е******** /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ отрицателен установителен иск за недължимост на допълнително начислените суми по издадената на потребителя корекционна фактура, предмет на настоящото производство.

Решението е обжалвано от длъжника, като с Решение от 30.06.2021 г. по в.гр.д.№ 98/2021 г. по описа на ОС - *********, Решението на РС - ********* е потвърдено изцяло. Поради това сумата от 7 230,47 лева по фактура № 3244980/21.10.2019 г. се явява дължима. Към момента тази сума не е платена от потребителя. Върху нея на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и лихва, която считано от 02.11.2019 г. /датата, следваща датата на падежа на фактурата/ до дата 27.06.2025 г. възлиза на 4 716,87 лв. Твърди, че поради липсата на доброволно изпълнение, има правен интерес да предяви иск срещу „********* С**********“ ООД за заплащане на горепосочените суми, както и лихвата върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „********* С**********“ ООД да заплати на ,,Е**********” ЕАД следните суми: главница в размер на 7 230,47 лв., представляваща задължения на ответника по процесната фактура № 0003244980/21.10.2019 г. , дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 12.03.2019г. до 12.06.2019г.; лихва по горепосочената фактура № 0003244980/21.10.2019 г. в размер на 4 716.87 лева за периода от 02.11.2019 г. до 27.06.2025 г.; лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да му присъди и сторените в исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „********* С**********“ ООД– град ********* е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Подробни доводи и съображения са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни, като му присъди и сторените в производството разноски.

2

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Генерал Тошево е образувано ч.гр.д.№ 246/2025 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е подал възражение

Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че ,,Е************” ЕАД /ЕРМ ЗАПАД/ е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/. В съответствие с притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на „********* С**********“ ООД в град *********, ул.„********* е направена проверка, при която е констатирано неизмерване на потребяваната електроенергия и е издадена фактура № 0003244980/21.10.2019 г..

Безспорно е установено, че между страните има приключило влязло в сила съдебно Решение № 260142/15.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 356/2020г. по описа на Районен съд - *********, с предмет фактура № 0003244980/21.10.2019 година. С решението по горепосоченото дело е отхвърлен изцяло предявеният от „********* С**********“ ООД срещу „Е******** /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ отрицателен установителен иск за недължимост на допълнително начислените суми по издадената на потребителя корекционна фактура, предмет на настоящото производство. Решението е обжалвано от длъжника, като с Решение от 30.06.2021 г. по в.гр.д.№ 98/2021 г. по описа на ОС - *********, Решението на РС - ********* е потвърдено изцяло.

От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. се установява, че въз основа на съставения констативен протокол и на на основание чл.83 3 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.50 ал.2 ПИКЕЕ е преизчислена сметката за доставена ел.енергия за периода от три месеца от 12.03.2019 година до датата на проверката – 12.06.2019 година, като са начислени общо 38659 кWh и издадена фактура № 0003244980/21.10.2019 година. Вещото лице е отразило в заключението си, че с констативния протокол е установено, че е осъществен нерегламентиран достъп, респективно промяна на схемата на свързване на електроизмервателна система, която води до непълно отчитане на потребената ел.енергия. Вещото лице сочи, че изготвената справка за корекция на сметка е извършена, съгласно правилата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, като количеството ел.енергия е изчислено математически точно, съобразно методиката, посочена в ПИКЕЕ. Видно е от заключението, че размерът на сумата по процесната фактура № 0003244980/21.10.2019 г. в размер на 3696,88 евро /7 230,47 лева/, а размерът на мораторната лихва е 2399,27 евро /4 692,56 лева/.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.

Предявените от ищеца искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК са установителни и целят да установят съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответника в настоящото производство.

Безспорно е, че ищецът „Е***********“ ЕАД /предишно наименование ********* АД/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.************, представлявано от Ге********** и В******* – членове на Управителния съвет е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/. В съответствие с притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на „М**********“ ООД в град *********, ул.„********* е направена проверка, при която е констатирано неизмерване на потребяваната електроенергия и е издадена фактура № 0003244980/21.10.2019 г. Безспорно е и това, че между страните има приключило влязло в сила съдебно Решение № 260142/15.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 356/2020г. по описа на РС - 4

*********, с предмет фактура № 0003244980/21.10.2019 г. С Решението по горепосоченото дело е отхвърлен изцяло заведеният от „М**********“ ООД срещу „Е******** /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ отрицателен установителен иск за недължимост на допълнително начислените суми по издадената на потребителя корекционна фактура, предмет на настоящото производство. Решението е обжалвано от длъжника, като с Решение от 30.06.2021 г. по в.гр.д.№ 98/2021 г. по описа на ОС - *********, Решението на РС - ********* е потвърдено изцяло. Поради това сумата от 7 230,47 лева по фактура № 3244980/21.10.2019 г. се явява дължима.

Безспорно е установено, че с цитираните по горе решения е установено, че е налице нерегламентиран достъп, респективно промяна на схемата на свързване на електроизмервателна система, която е довела до непълно отчитане на потребената ел.енергия. В резултат на това е изготвена справка за корекция на сметката, която е извършена, съгласно правилата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, като количеството ел.енергия е изчислено математически точно, съобразно методиката, посочена в ПИКЕЕ

По делото не се установи, някой друг да е извършил промяна на схемата на свързване на електроизмервателна система, която е довела до непълно отчитане на потребената ел.енергия в процесния обект на ответника, поради което се е стигнало до спиране на образуваното ДП, което е станало с постановление на РП-********* от 26.10.2020 година.

От приетото по делото заключение на вещото лице К. И., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че дължимата от ответника сума по процесната фактура

№

0003244980/21.10.2019 г. в размер на 3696,88 евро /7 230,47 лева/, е дължима от ответната страна. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва върху горната главница в размер на 2399,27 евро /4 692,56 лева/. Няма данни за извършено плащане на тези суми. В тежест на ответника бе да установи плащане, ако е извършил такова. Именно поради неизпълнение на задължението си от страна на ответника да заплати на ищеца посочените суми, последният е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Предпоставките по чл.410 ГПК са налице, именно затова и заповедният съд е издал заповедта за изпълнение.

5

Ето защо, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани – главният иск в размер на сумата от 3696,88 евро /7 230,47 лева/, а мораторната лихва върху горната главница - в размер на 2 399,27 евро /4 692,56 лева/ и като такива следва да бъдат уважени в посочените размери.

За разликата над уважения размер от 2 399,27 евро /4 692,56 лева/ да заявения размер от 2 411,70 евро /4716,87 лева/, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноските в заповедното производство, а именно сумата от 147,44 евро /288,36 лева/ и разноски в настоящото производство от 323,28 евро.

Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 0,25 евро – разноски по делото.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от Ищецът „Е***********“ ЕАД /предишно наименование „Ч********** АД/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.************, представлявано от Ге********** и В******* – членове на Управителния съвет към „********* С**********“ ООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление град *********, ул.”************, възлизащо на сумата от 3696,88 евро /7 230,47 лева/ - главница, представляваща задължения на ответника по фактура № 0003244980/21.10.2019 г. , дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 12.03.2019г. до 12.06.2019г.; сумата от 2 399,27 евро /4 692,56 лева/ - лихва по горепосочената фактура № 0003244980/21.10.2019 г. за периода от 02.11.2019г. до 27.06.2025г.; лихва от 01.07.2025 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 246/2025 година по описа на Районен съд – Генерал Тошево, като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 2 399,27 евро /4 692,56 лева/ до заявения размер от 2 411,70 евро /4716,87 лева/, като неоснователен.