Решение № 785 от 29.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20258002101727 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 4812 от 13.08.2024 г. по в.гр.д. № 2927/2023 г. на ГС – София в частта му, с която са уважени предявените частично искове по чл. 200 КТ и е отхвърлен обратния иск срещу Столична Община.

Жалбоподателят „ЗМБГ“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения иск срещу наследниците на починалия в хода на процеса Г. А..

Ответникът - Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците по касационната жалба Н. Г. М. - М., П. И. Г., Е. В. Г., Г. Г. М., действаща чрез законния си представител Е. В. Г., не вземат становище по спора.

Допуснато е касационно обжалване с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт /т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/ в частта му относно уважения иск по чл.200 КТ на починалия Г. А. и обратния иск срещу Л. Л., изхода по който спор е във връзка с иска по чл.200 КТ.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Г. Г. М. иск срещу „ЗМБГ“ АД, предявен на основание 1 чл. 200 КТ за горницата над сумата над сумата 4200 лв. до 45 000 лв., като неоснователен.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Л. К. Л. да заплати на „ЗМБГ“ АД сумата 7 500лева-част от вземания в размер на 30 000 лева по обратни искове с правно основание чл. 54 ЗЗД , при условие че тази сума бъде заплатена от дружеството на Г. А., Г. Г. и П. И. и е отхвърлил иска на „ЗМБГ“ АД срещу Столична за сумата от 5000 лева, представляваща припадащата се част от обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на А. Г. в резултат на трудова злополука по предявения обратен иск, при условие че тази сума бъде заплатена от дружеството на Г. А., Г. Г. или П. И..

Като е потвърдил същото решение останалата му част е осъдил „ЗМБГ“ АД да заплати на Г.

А. М. и П. И. Г. по 45 000 лева, сума представляваща обезщетение за претърпяна смърт от трудова злополука на техен син - А. Г. М. и е отхвърлил иска на Н. Г. М.-М..

Установено е, а и между страните не е спорно, че към датата на процесната злополука – 04.08.2020 год., между ответното дружество и А. Г. М. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, както и че на посочената дата той изпълнявал трудовите си задължения като шофьор на камион, извозващ балиран битов отпадък. Установено е, че при товаренето на камиона с такъв отпадък в [населено място], м.“С.“ пострадалият е бил застанал до задната врата на ремаркето и около 13.00 ч. Л. К. Л. вдигнал с управлявания от него мотокар една бала с битов отпадък, а А. М. се навел под балата и в същото време тя паднала върху него, при което получил съчетана травма на гръдния кош, корема и опорнодвигателния апарат, в резултат на която била причинена смъртта му.

Между страните не се спори, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е констатирано и с разпореждане №29773 от 01.10.2020 год. на НОИ – Териториално поделение – София град по чл. 60, ал. 1 КСО и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката №49 от 21.09.2020 год. на НОИ – Териториално поделение – София град, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал.

6 КСО, в който е констатирано, че работодателят „ЗМБГ“ АД и ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ /което е работодател на третото лице-помагач Л. К. Л./ са допуснали множество нарушения, които се свеждат по следното: 1/ на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, съобразно който не се допуска използването на автомобил с неизправности; 2/ на чл. 164, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при използване на работното оборудване, съобразно който съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти с или без двигател трябва да бъдат използвани само по предназначение и 3/ на чл. 19, т. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, според който не се допуска присъствието на хора и придвижването на подвижно оборудване и транспортни средства в зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения.

2

Съдът е приел, че критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ, са разяснени в установената практика на ВКС – например Решение № 125 от 4.05.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4417/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014 год. на ВКС по гр. дело № 5074/2013 год., IV г. о., ГК, Решение № 291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр. дело № 951/2011 год., IV г. о., ГК, Решение № 45 от 08.04.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1580/2020 год., ІІІ г. о., ГК и др., съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намялаве на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено явно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това те са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. В разглеждания случай е установено, че на 23.03.2020 год. на А. М. бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда, противопожарна охрана и Закона за движение по пътищата, както и инструктаж на работното място, а на 15.06.2020 год. – периодичен инструктаж, като според длъжностната характеристика за длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, която му е била връчена, част от основните задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността, са свързани с осъществяването на първичен преглед на моторното превозно средство преди привеждането му в експлоатация и уведомяване на работодателя за повреди. А. М. е бил запознат и със заповед № 26 от 30.03.2020 год. /на л. 46 от първоинстанционния съд/, с която всички шофьори/водачи на специализирана техника са били задължени да уведомяват незабавно специалист „Логистика“ на ответното дружество за възникнали технически проблеми/повреди/щети по автомобила, възникнали по време на изпълнение на трудовите им задължения. На А. М. бил проведен и инструктаж от ОП „СПТО“ на 24.12.2019 год., като същият бил запознат и с Правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи в ОП „СПТО“.

Установено е, че при изпълнение на тези дейности, както и на тези по използване на работното оборудване, които са обезпечени с отнасящи се до работниците мерки за безопасност, 5 пострадалият съзнателно е пренебрегнал и нарушил предписаната в Наредба № 12 от 30.12.2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи забрана за присъствието на хора в зона на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения – чл. 19, т. 1 /същата забрана фигурира и в утвърдената от „ЗМБГ“ АД инструкция за безопасна работа с автомобил/. Въпреки че вратата на ремаркето, прикачено към камиона, не се затваряла, тъй като едната му ключалка била неизправна, пострадалият е съзнавал, че за да оперира безопасно при товарно-разтоварни работи не трябва да се намира в техния обсег, още по-малко в зоната под повдигнат товар – вдигната от мотокара бала с отпадък, тежаща около 500 кг. Това състояние на вратата на ремаркето, видимо и за свидетеля Г. Т. С., е било допуснато от други работници на „ЗМБГ“ АД, а третото лице-помагач Л. К. Л. е управлявал мотокара, който в случая не е бил 3 използван като подемна машина /каквото предназначение има/, което грубо нарушава правилата за безопасност, но грубо нарушение на тези правила е допуснал и пострадалият.

Освен това последният не е проявил елементарна житейска съобразителност да отчете местоположението си и е пренебрегнал елементарната предпазливост да не рискува живота си – не би могъл да се отмести ако товарът падне. Поведението му представлява груба небрежност и е основание за намаляване на обезщетенията.

С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и баланс между вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия, въззивният съдебен състав е намерил, че каузалният му принос е 30 %, с който процент следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката неимуществени вреди на всеки един от тримата ищци, както обосновано е приел и СРС /виж Решение №202 от 12.12.2014 год. на ВКС по гр.дело № 1298/2014 год., ІІІ г. о., ГК и Решение № 21 от 12.03.2018 год. на ВКС по гр.дело № 1459/2017 год., ІІІ г. о., ГК/.

По отношение на ищцата Г. М. е прието, че тя е загубила баща си в ранна детска възраст – 7 години и е лишена от неговата настояща и бъдеща родителска подкрепа, в период, в който започва изграждането на връзка между баща и дете, което неизбежно причинява травма на всяко дете, доколкото е установено че ищцата и нейния баща са се виждали всяка седмица през почивните дни. За степента на това травмиращо детето преживяване, обаче, въззивният съд отчита липсата на създадена трайна битова и емоционална връзка между дете и баща още преди развода на родителите и след това, при което то не е било така силно травмирано, както ако би загубило родител, с когото е споделяло ежедневно бита и преживяванията си и на чиято подкрепа, грижа и обич е разчитало постоянно – от 2015 год. ищцата е отглеждана първоначално от трети за спора лица, а след м.август 2015 год. от дядо си – първоначалният ищец Г. А. М.. Трябва да бъде отчетена и липсата на данни загубата на бащата да е причинила на детето значително психично разстройство или промяна в начина на живот, което съответно сочи и на липсата на силна емоционална привързаност на детето към бащата. Напротив то е наричало и дядо си „тато“, който впоследствие – след настъпването на трудовата злополука, го е осиновил, заедно със съпругата си. Макар и трудно от човешка гледна точка да може да се определи паричен еквивалент на загубата на родител, съдебната практика е определила приблизителни параметри на паричната компенсация на болки и страдания от малолетно дете като справедлив размер на обезщетението за загуба на родител, при това при изградена силна и трайна емоционална връзка между тях в резултат на съвместно съжителство, както и с оглед възрастта на детето, времето на настъпване на злополуката и конкретните икономически условия, който размер обичайно е около 150 000 лв. – 200 000 лв. Като съобразява всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са установени по делото, включително и променените социално-икономически условия в страната към датата на настъпване на трудовата злополука – 04.08.2020 год., въззивният съд намира, че с определянето на обезщетение в размер на 120 000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените от малолетната ищца вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.