Решение № 253 от 24.11.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 253 24.11.2020г. град Кюстендил

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският административен съд на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

2.НИКОЛЕТА

КАРАМФИЛОВА с участието на секретаря Антоанета

Масларска и в присъствието на прокурор Марияна

Сиракова от КОП като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова касационно административнонаказателно дело № 238 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

Адв.К.С.

*** като пълномощник на Д.М.Д.,*** със съдебен адрес:***, офис 12 обжалва решението по а.н.д. №795/2020г. на РС - Кюстендил. Релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Същественото нарушение на процесуалните правила свързва с липса на мотиви по наведените от жалбоподателя възражения, като изложените такива са бланкетни. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на Схема на организацията за движение на пътния участък във връзка с мястото на ПЗ Д11 и Д12 и разстоянието им от мястото за контрол, липса на ПЗ В26 и зоната на неговото действие, липса на идентичност между географските координати на АТСС и координатите на мястото на нарушението и липса на данни кой служител е заснел нарушението. Моли за отмяна на решението и отмяна на електронния фиш, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира деловодни разноски.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната

ОДМВР – Кюстендил с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №1969479, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на Д.М.Д. на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 21.01.2018г. посредством посоченото във фиша стационарно АТС на ВП II-62 при км.4+730 в посока към гр.Дупница е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег.№РК1996АХ от 81км/ч при ограничение за населено място от 50км/ч. Съгласно справката от КАТ автомобилът е собственост на нарушителя. Средството за измерване на скоростта е преминало съответния метрологичен преглед /последваща проверка/ на 12.10.2017г.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна наличие на реквизитите на фиша по чл.189, ал.4 от ЗДвП, спазване на изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г., доказано противоправно деяние и законосъобразно наложено административно наказание. Във връзка с доводите в жалбата съдът е посочил, че наказуемата скорост е резултат от приспадане на допустимата грешка от 3км/ч от установеното превишаване. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Противно на твърдението на касаторът, решението на районния съд има съдържанието по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В мотивите на съдебният акт се съдържа пълно описание на установената от съда фактическа обстановка досежно процесното деяние. Съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е формирал извода си по съществото на спора. По част от възраженията в жалбата съдът е изложил конкретни съображения, а становището му по останалите се съдържа имплицитно в мотивите по съществото на спора.

По делото съдът е събрал необходимите и достатъчни доказателства за разрешаване на спора. Съдът не е дължал приобщаване на Схема на организацията за движение на пътния участък, т.к. приложената снимка от паметта на АТСС в качеството на веществено доказателствено средство установява релевантните факти относно заснемането на скоростта на движение на автомобила в рамките на населеното място. Нито във фиша, нито в друг писмен документ се твърди за ограничение, въведено с ПЗ 26. Ограничението на скоростта е нормативно въведеното такова от 50км/ч за населено място. Мястото на нарушението е установено и доказано със снимковия материал и няма основание за съмнение в достоверността на засечените със средството географски координати и тяхното съответствие с посочения в снимката път и пътни километри. Снимковият материал не е оспорен от жалбоподателя и същият се ползва с предвидената материална доказателствена сила като изготвен от длъжностно лице по предвидения за това процесуален ред и в този смисъл служи като доказателство за посочените в него фактически обстоятелства.

Тези обстоятелства субсумират в себе си всички елементи от обективната страна на противоправното деяние. АТСС е стационарно такова, поради което работи самостоятелно без намесата на контролен орган при заснемане на нарушението, поради което е недопустимо събирането на данни за това кой служител е извършил заснемането.

Възраженията на касатора за обратното са неоснователни.

Правилен е извода на съда за доказано противоправно деяние.

Превишаването на скоростта е установено и заснето със стационарно техническо средство, което е одобрен тип и преминало проверка за съответствие с изискванията за точност и достоверност. Изготвената с техническото средство снимка съдържа релевантните данни относно регистрационния номер на МПС, часа на нарушението, населеното място на измерената скорост с неговите координати, стойността на скоростта, въведеното ограничение и наказуемата такава. В този си вид снимката е годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което правилно е кредитирана от съда като носител на съставомерните за отговорността факти от обективна страна. Фишът е издаден спрямо собственика на лекия автомобил по см. на чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Доказаното превишаване на скоростта на движение в населеното място по санкционния състав на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП води до налагане на посоченото във фиша административно наказание в абсолютен размер от 100лв.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №247/27.07.2020г. по а.н.д. №795/2020г. на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.