Определение № 1389 от 10.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 564/2024
- Вид
- Определение № 1389
- Подписан
- 10.04.2024
- Състав
- Диляна Господинова
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95а · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95б · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 96 · Закон за авторското право и сродните му права
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1389 гр. София, 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20241100900564 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Сдружение „М.“ срещу Фондация „Н. в б.“, с която се предявяват искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца в качеството му на организацията за колективно управление на авторски права сума в размер на 1 362, 64 лв., представляваща авторско възнаграждение, дължимо за използване на неуточнени музикални произведения по договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други събития, сключен на 12.07.2023 г., както и сума в размер на 1 362, 64 лв., представляваща неустойка, дължима за забавено изпълнение на задължението за заплащане на авторско възнаграждение, съгласно уговореното в договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерт, сключен на 12.07.2023 г. Въпреки че към момента исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил ясно всички правопораждащи предявените вземания факти, това не е пречка да се направи обоснована преценка за това кой съд е родово компетентен да разгледа исковете като първа инстанция. Това е така, защото от изложените в исковата молба факти и заявения петитум е ясно какъв характер имат вземанията, които са предмет на двата иска, както и какъв е размерът, до който се сочи, че те са възникнали и се претендират.
Доколкото предмет на предявените в процеса искове са парични вземания, то тяхната цена се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и е в размер на търсената сума, която в случая възлиза на 1 362, 64 лв. и по двата иска, т.е. тя е под 25 000 лв. Ето защо и предвид разпоредбите на чл. 103 ГПК и чл. 104, т. 4 ГПК всеки от исковете, за разглеждане на които е образувано настоящото дело, е подсъден на районен съд като първа инстанция.
Трябва да се посочи, че по отношение на предявените искове приложение не намира нормата на чл. 96 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, който урежда специална родова подсъдност за определена категория искове, които е предвидено да се разглеждат като първа инстанция от окръжен съд, независимо от тяхната цена. В чл. 96 ЗАПСП е регламентирано, че споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища.
При тълкуване на тази разпоредба, съобразявайки и систематичното място, което е в глава 12 от ЗАПСП, уреждаща специалната гражданскоправна защита на авторското право и 1 сродните му права, се налага изводът, че тя се отнася само за тези искове, които са изрично уредени като процесуално средство за защита в тази глава на ЗАПСП. Това са искове, които имат за предмет защитата на едно нарушено авторско право, като страни по тях са носителят на това право и лицето, което се сочи, че го е нарушило и те са изчерпателно посочени като видове в глава 12 от ЗАПСП - исковете за обезщетение при нарушено авторско право или сродно на него право /чл. 95 и чл. 95а ЗАПСП/ и специалните установителни и конститутивни искове по чл. 95б ЗАПСП. Тази подсъдност не се отнася за които и да е други искове, различни от специално уредените такива в ЗАПСП, дори когато страна по тях основава предявеното материално право на притежавано от конкретно физическо лице авторско право. В тази насока е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 10/ 03.02.2014 г., постановено по т.д. № 1514/ 2013 г. по описа на ВКС, I т.о.
При съобразяване на изложените в исковата молба факти и заявения петитум, съдът намира, че предмет на предявените в процеса осъдителни искове са следните вземания на авторите на конкретни музикални произведения, които се предявяват пред съда от организацията за колективно управление на авторски права, която е носител на правото на иск за тези вземания: - вземания за получаване на авторско възнаграждение, дължимо за използването на произведенията чрез публичното им изпълнение по време на концерти и други събития съгласно договор, сключен на 12.07.2023 г. с ответника, с който е дадено съгласие за това използване; - вземане за неустойка за забавено плащане на уговорените авторски възнаграждения, което също произтича от договора за публично изпълнение, сключен на 12.07.2023 г. с ответника. Нито един от тези искове не е от специално уредените такива в глава 12 от ЗАПСПС, с които се защитава едно нарушено авторско право. Нито едно от вземанията, които са предмет на предявените осъдителни искове, не е породено от извършено от ответника нарушение на авторските права на авторите на използваните неуточнени музикални произведения. Такова нарушение би било налице при осъществено използване на произведенията без разрешение на автора, а в случая ищецът изрично твърди, че на ответника е дадено предварително и по предвидения в закона ред разрешение да използва всички произведения, предмет на авторските права, които упражнява. Предявените вземания за получаване на авторски възнаграждения, произтичат от сключен договор, който е договорът за използване на произведенията, които са предмет на авторски права, както и от неговото неизпълнение. Вземането за неустойка за забавено изпълнение на задълженията за заплащане на авторски възнаграждения също произтича от договора за използване на произведенията, които са предмет на авторски права, като то е породено от неизпълнението в срок на паричното задължение, поето по силата на този договор. Ето защо и при определяне на това, кой е съдът, който е родово компетентен да разгледа предявените в процеса искове като първа инстанция, приложение намират общите правила, предвидени в ГПК, които поставят това в зависимост от цената на исковете за парични вземания.
С оглед изложеното, делото следва да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на компетентния по правилата за родова подсъдност съд, който е Софийски районен съд.
Така мотивиран съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 564/ 2024 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3