Решение № 361 от 26.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Пазарджик, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200670 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „СНЕГЕР ТУРИСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. И., ул. „**** представлявано от управителя Г. К. Л., против Наказателно постановление № 36-0001144 от 14.03.2023 г., издадено от и.д. Директор РД „АА“- Пловдив, с което за нарушение на чл.96 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно, т.к. е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е направено искане за неговата отмяна. С жалбата не се претендират разноски.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател редовно призовано чрез управителя, не се явява представител, не е представено и писмено становище по същество.

1

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество, като единствено със съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, е посочено, че НП е съобразено с материално правните и процесуалноправните правила, като по безспорен начин е установено нарушението и неговото авторство. В писмото е направено възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите изложени в същата и горецитираното становище на АНО, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че на 08.10.2022 г., в с. И., ул. „****- седалището и адреса на управление на дружеството-превозвач, като притежател на лиценз № 0509 за извършване на международен автомобилен превоз на пътници, е допуснал извършването на случаен международен автобусен превоз на пътници по маршрут ПазарджикЕдрине, с водачи Е.С. и В.К., което се установявало от интербус книжка № 3000607, ведомост № 19, като МПС не било включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. Това било установено чрез извършена справка в единна информационна система на ИА „Автомобилна администрация“. МПС, с което бил извършен превоза било с рег. № *****.

Горното било установено при извършена комплексна проверка на дружеството-превозвач, започнала с писмо с рег. № 81-00-54-94/19.01.2023 г.

Въз основа на установеното на 16.02.2023 г. против дружествотонарушител бил съставен АУАН с бл. № 327592 в присъствието на пълномощник на дружеството, надлежно упълномощен от управителя. В акта не били вписани обяснения и възражения по направените констатации.

На 22.02.2023 г. от управителя на дружеството-нарушител постъпило предложение за сключване на споразумение. Предвид наличието на указания от ИА АА, не съществувала възможност за сключване на споразумение, поради което въз основа на съставения АУАН на 14.03.2023 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на 18.04.2023 г. на 2 управителя на наказаното дружество. Жалбата против санкционния акт била депозирана чрез АНО до съда от управителя на наказаното дружество и била входирана в деловодството на ОО АА- Пазарджик на 25.04.2023 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св. С. С..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съдът след извършена цялостна служебна проверка, не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия по закон. Материалната компетентност на актосъставителя следва от длъжността му инспектор в РД АА- Пловдив и разпоредбата на чл.91 ал.3 т.5 от ЗАвПр, в която са посочени лицата, които имат право да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите. Материалната компетентност на наказващия орган се установява от Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията (л.4).

На следващо място АНП е започнало със съставяне на АУАН в присъствието на надлежно упълномощен пълномощник от законния представител на дружеството-нарушител и свидетел на установяване на нарушението. АУАН и НП са издадени в преклузивните срокове по закон, като тяхното съдържание е съобразено с разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като са посочени дата, час и място на извършване на нарушението, 3 както и всички съставомерни обстоятелства от неговия фактически състав.

Дадената правна квалификация на нарушението съответства на словесното му описание, като формата на изпълнителното деяние „чрез допустителство“ е изрично предвидена във вменената разпоредба на чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвПр.

Съдът намира за неоснователно направеното с жалбата възражение за допуснато СПН чрез отказа на АНО да приеме предложението на дружеството-жалбоподател за сключване на споразумение и прекратяване на АНП.

Както се посочи по-горе предложението за сключване на споразумение от управителя на дружеството било депозирано в РД АА- Пловдив, като видно от материалите по АНП по него липсва изрично произнасяне. Това обаче не е нарушение на процесуални закон, тъй като с издаването на НП, след постъпване на въпросното предложение, АНО е обективирал решението си за неприемане на предложението за споразумение. В този смисъл е и посоченото в писмото от РД АА- Пловдив и приложените указания от ИА АА.

С този отказ според настоящия съдебен състав не се нарушават правата на дружеството, по начин водещ до отмяна на НП. Разпоредбата на чл.58г ал.15 от ЗАНН изрично предвижда, че издаването на НП, без дори да е направено предложение по ал.1 изречение второ, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Не съставлява такова и обективираният отказ, чрез издаване на НП в конкретния случай, да се сключи споразумение, като систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл.58г ал.14 и ал.15 от ЗАНН не водят до противния извод, както се твърди в жалбата.

Правилно, както се сочи в жалбата, с разпоредбата на чл.58г от ЗАНН се въведе диференцирана процедура за приключване на АНП, като предложение за споразумение може да бъде направено както от АНО, така и от нарушителя по ред разписан в цитираната норма. В закона обаче не е предвидено задължение за АНО във всички случаи на предложение от страна на нарушителя да сключи споразумение. Режимът на приключване на АНП със споразумение е договорен, при постигане на съгласие между страните (по арг. на чл.58г ал.14 от ЗАНН).

Предвид изложеното до тук, съдът намира че в АНП не е било 4 допуснато СПН, водещо до отмяна на НП.

По същество нарушението не се оспорва с жалбата. Съдът намира, че от доказателствата по делото по безспорен и несъмнен начин е доказано извършването на нарушението от дружеството жалбоподател.

Установи се, че на инкриминираната дата дружеството в качеството си на превозвач е допуснало извършването на международен автобусен превоз с цитираното в НП МПС по посочения маршрут, извършен от водачите Е.С. и В.К.. същото е доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото.

Доказа се също така, че към датата на превоза въпросният автобус не е бил включен в списъка на МПС към лиценза, което се установява от справката от информационната система на ИА АА (л.17).

Нарушението е квалифицирано правилно по чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвПр, която норма е и санкционна и предвижда налагане на имуществена санкция в твърд размер 3 000 лева.

Макар възражения в тази насока да не са изложени в жалбата ,съдът намира за необходимо да посочи, че конкретния случай не представлява маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, независимо че нарушението, с оглед липсата на ангажирани доказателства за противното от страна на АНО, е извършено за първи път от дружеството-жалбоподател.

Следва да се има предвид, че задължението за превозвача за вписване на МПС в списъка към издадения Лиценз за превоз, с които ще се осъществява тази дейност, има за цел да информира надлежно контролните органи при проверката на тези МПС, тъй като с тях се извършва превоз на пътници или товари, за да може да се създадат гаранции за сигурност на същите, както и на останалите участници в движението, още повече че се касае за превоз извън територията на страната. Т.е. регулираните обществени отношение са засегнати в една по-висока степен.

Съдът намира за необходимо да обсъди и въпроса за спазване на принципа за пропорционалност между деянието (нарушението), последиците от същото и предвидената санкция при налагане на административното наказание в конкретния случай, предвид преследваната съгласно чл.12 от ЗАНН цел и с оглед защита на регулираните обществени отношения.

Съгласно трайната практика на Съда на ЕС, държавите-членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси, но без да 5 нарушава основните правни принципи на пропорционалност и правна сигурност, респ. предвидимост и защита на оправданите правни очаквания.

Също така, според практиката на Съда на ЕС държавите-членки следва да вземат и всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер

В случая се регулират обществените отношения, които са свързани с гарантиране на правата на превозваните пътници и на другите участници в движението, които са и по-уязвими като страна в тези отношение в сравнение с превозвачите на обществен и международен превоз на пътници/товари.

Спецификата на регулираните обществени отношения, която конкретно се преценява в контекста на настоящия случай, сочи че са били застрашени интересите на превозваните пътници и на другите участници в движението, което дава основание да се направи изводът, че неблагоприятните за нарушителя мерки с налагането на предвидената в закона санкция в твърд размер не се явява явно неподходяща по отношение на преследваната цел, още повече че на съда е служебно известно, че дружеството-жалбоподател е осъществило и друго нарушение от същия вид, за което е било санкционирано с отделно НП.

Поради всичко изложено по-горе, НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0001144 от 14.03.2023 г. , издадено от и.д. Директор РД „АА“- Пловдив, с което на „СНЕГЕР ТУРИСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. И., ул.

„**** представлявано от управителя Г. К. Л., за нарушение на чл.96 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.