Определение № 335 от 27.07.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Бургас, 27.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на Ф. А. Х. от гр. А., ул. „К. и М.“ № **, роден на **.**.**** г., като малолетен действащ чрез своя баща и законен представител А. Х. С. с постоянен адрес в гр. Н., бл.

„Е. *“, ап. ***, представляван от адв. Н. Д. от АК - Ш., против определение № 1724 от 27.06.2023 г. по гр.дело № 839/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ищцовата страна за освобождаване от държавни такси и разноски по предявения против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София иск за сумата от 70 000 лв., частична претенция от 90 000 лв., обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 486 лв. имуществени вреди, от телесно увреждане в резултат на настъпило на 04.08.2022 г. пътно транспортно произшествие.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. Посочено е, че ищецът и неговите родители не разполагат с достатъчно доходи, за да си позволят плащане на дължимите по делото такси и разноски, още повече като се има предвид, че са направени разходи за лечение на детето. Получаваната месечна сума от семейството се сочи като недостатъчна, за да покрие разходите за дължимата държавна такса в размер на 2 859,44 лв., както и следващите се съдебни разноски, предвид нарастващата инфлация в страната, здравословното състояние на ищеца и необходимостта да се осигури издръжката на семейството. Претендира се отмяна на обжалваното определение, в едно със законните последици.

Бургаският апелативен съд, предвид

1 изложеното в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С предявената искова молба ищецът е заявил искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, поради затруднено материално положение и липса на достатъчно средства.

Приложени са декларации за материално и гражданско състояние от 07.05.2023 г. на родителите на малолетния ищец, в които е посочено, че А. С. и С. С. притежават апартамент от 65 кв.м в гр. А. и три автомобила – „Фолксваген Туран“ 2010 г., „Форд Транзит“ 2002 г. и „Дачия Лоджи“ 2013 г., получават месечни заплати от 710 лв. и 718 лв. от собствено търговско дружество „Кан мар 19“ ЕООД, имат едно дете. Представени са удостоверения от „Кан мар 19“ ЕООД за осигурителния доход на А. С. като управител и на съпругата му С. С. като продавач-консултант, за неактуален период април 2021 г. – септември 2022 г.

С определение № 1582 от 10.05.2023 г. по образуваното гр.д. № 839/2023 г., исковата молба е оставена без движение, с указание в едноседмичен срок да се представи декларация по чл.83, ал.2 ГПК, в която да се съдържа информация за размера на доходите от дивиденти в търговското дружество.

С молба от 25.05.2023 г., изпратена по пощата, ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, поради необходимо технологично време.

С определение № 1412 от 30.05.2023 г. съдът е продължил срока с 15 дни, считано от изтичане на предходния.

На 13.06.2023 г. е постъпила нова молба от ищцовата страна с искане за повторно продължаване на срока за представяне на нови декларации.

Искането е уважено частично с определение № 1579 от 14.06.2023 г., като са предоставени още 7 дни за изпълнение на даденото указание.

След изтичане на срока, с обжалваното определение № 1724 от 27.06.2023 г. решаващият съд е оставил без уважение искането на ищцовата страна по чл.83, ал.2 за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, предвид неизпълненото указание, като с определение № 2158 от същата дата исковата молба е оставена без движение и е указано на ищеца да заплати по сметка на БОС държавна такса в размер на 2 859,44 лв.

На 30.06.2023 г. ищецът е подал молба с приложени нови декларации, като е посочено, че не се получават дивиденти от търговски дружества. В повторните декларации по чл.83, ал.2 ГПК са вписани същите данни, като са добавени още две фирми на семейството като нефункциониращи - ЕТ „А. 91А. Х.“ и ЕТ „С.-С. Ф.“ 2

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства.

В представените по делото повторни декларации от 28.06.2023 г. за материално и гражданско състояние е деклариран осигурителен доход на родителите на малолетния ищец под минималния за страната за 2023 г. /780 лв./, който са заявили, че получават от търговска дейност на собствено търговско дружество. Притежават апартамент и три автомобила. Двамата родители са здрави, в млада трудоспособна възраст.

При извършената справка в Търговския регистър се установява, че „Кан мар 19“ ЕООД, гр. Айтос е основано на 20.08.2019 г. От 18.09.2019 г. е с регистрация по ДДС, при КИД 2008: 4711 - Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. За годините след 2019 г. не е подаван годишен финансов отчет.

При горните обстоятелства, настоящата инстанция приема, че семейството на ищеца разполага със средства да заплати държавни такси и разноски по процесния частичен иск. Декларираният месечен доход на родителите от заплати под минималния за страната размер, получавани от работа в собствено на съпруга търговско дружество, при функциониране на търговски обект с продавач-консултант майката на ищеца, е неправдоподобен. Този извод се налага и предвид притежаваните от семейството три автомобила, чиято поддръжка и функциониране предполага значително по-високи доходи и стандарт на семейството от декларираните.

Следва да се съобрази и регистрацията на едноличното търговско дружество по ДДС, което предполага значителен облагаем оборот и съответно по-висока доходност. Освен това, липсата на подадени от едноличния собственик годишни финансови отчети, които съгласно чл.92, ал.3 ЗКПО се дължат заедно с годишната данъчна декларация на дружеството, сочи на неправомерно поведение, подлежащо на санкциониране по чл.262 ЗКПО, от което е недопустимо черпенето на права по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира обжалваното определение на Бургаския окръжен съд за правилно, обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон.

Разглежданата частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ф. А. Х. от гр. А., ул.

„К. и М.“ № **, роден на **.**.**** г., като малолетен действащ чрез своя баща и законен представител А. Х. С., с постоянен адрес в гр. Н., бл. „Е. *“, ап. ***, представляван от адв. Н. Д. от АК - Ш., против определение № 1724 от 27.06.2023 г., постановено по гр.дело № 839/2023 г. на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4