Решение № 79 от 18.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000500208 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от Община Варна, МРРБ и Областна администрация Варна срещу решение № 264420 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 7966/2019 г. по описа на Софийски градски съд в осъдителните части, с които ответниците са осъдени при условията на солидарност да заплатят на С. М. И., А. Д. Д. и А. Д. Д. по 80000 лева на всеки от тях обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка А. С. Д., настъпила при наводнение на 19.06.2014 г. в гр.Варна, кв.Аспарухово.

В жалбата, подадена чрез областния управител на Варна, се твърди, че решението по отношение Областна администрация Варна е недопустимо, евентуално неправилно. Изтъква, че няма връзка между причините за наводнението и неизпълнени задължения на служители на областната администрация. Оспорва наличието на солидарна отговорност и моли решението да се обезсили или да се отмени.

В жалбата на Община Варна се твърди, че извънредни по характер валежи са провокирали свлачище от горския масив, грижата за който не е в зоната на отговорностите на общинските власти. В горския участък на дерето били налице условия за ерозия и свлачища, поради изсичане на дървета. Оспорва причинната връзка между вредите и неизпълнение на задължения на общината. Моли да се отмени 1 решението, евентуално да се намали размера на обезщетенията.

В жалбата на МРРБ се сочи, че са изпълнени всички вменени на министерството задължения по мониторинг – чл. 12 от Наредба № РД-02-20-1 от 19.06.2014 г. за условията и реда за вписване и поддържане на регистъра на свлачищните райони на територията на РБ, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморието и Дунавското крайбрежие и мониторинга им. Министерството нямало задължения да извършва инженерно-геоложки проучвания, анализ и оценка на резултатите от тях, а това било задължение на общините и собствениците и ползвателите на недвижимите имоти. Счита, че отговорността за събитията е на община Варна, която е следвало да изгради хидротехнически съоръжения за надлежно отвеждане на водата и да контролира незаконните строежи в района. Счита, че се касае до непреодолима сила, както и че няма основания за солидарна отговорност.

В своите отговора ищците оспорва с подробнисъображения въззивните жалби.

Жалбата на Община Варна се оспорва от Областната администрация.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са допустими.

Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:

С. М. И., А. Д. Д. и А. Д. Д. са предявили срещу Община Варна, МРРБ и Областна администрация Варна искове за заплащане на сумите 200000 лева на всеки от тях – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната майка А. С. Д., настъпила на 19.06.2014 г. при наводнение. Твърди се, че наводнението било следствие на интензивен валеж, но без непредвидим характер, което поради липса на изградени адекватни съоръжения, липса на оценка на геоложкия риск и непредприети мерки за регистрирани в района свлачищни процеси – по вина на МРРБ; неизпълнение на задълженията за почистване на канали и дерета за отводняване, публична общинска собственост, допуск а н е изграждане на незаконни постройки в самите дерета, незаконна сеч и изхвърляне на отпадъци в тях – по вина на Община Варна; липса на предупреждения за възможно бедствие от валежи и непредприето обучение и подготовка за реакция на населението при бедствия – по вина на Община Варна и Областната администрация.

Ищците твърдят, че в резултат на горните бездействия на служители при ответниците, претърпели значителни болки и страдания от смъртта на тяхната майка, за обезщетение на които претендират солидарно осъждане на ответниците.

Предявените искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Ответниците ги оспорват изцяло като всеки от тях счита, че високата приливна вълна, причинила смъртта на А. Д., не е в резултат противоправно бездействие на съответните служители. Оспорили са и размера на претенциите за неимуществени вреди като прекомерен.

2

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Пред въззивната инстанция спорът е висящ само относно дължимостта на обезщетения в размер на 80000 лева за всеки от ищците, тъй като в отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанцонния съд въз основа на подробен анализ на представените доказателства и настоящата инстанция я възприема при условията на чл.272 от ГПК. Установено е, че на 19.06.2014 г. приливна вълна е съборила къщи в кв. Аспарухово на гр. Варна, при което е загинала А. С. Д., на 67 години. Ищците са нейни деца, като А. Д. и А. Д. живеели заедно с нея.

С. Д. живеела в отделно жилище наблози до дома на своята майка. И тримата ищци били в близки отношения със своята майка, а смъртта й понесли тежко.

Предявените искова се с правно основание чл.49 от ЗЗД. По силата на посочената разпоредба този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. Фактическият състав включва възлагане изпълнението на определена работа, вреда, противоправност, причинна връзка между вредата и изпълнението (при и по повод). В случая ищците твърдят, че ответниците като органи на местната и централна власт са имали задължения да извършат определени действия, които да предотвратят настъпването на тежкото наводнение с приливна вълна, причинило смъртта на А. Д., и че съответните служители не са изпълнили дължимите действия (действали са противоправно).

По делото не се спори, че смъртта на А. Д. е настъпила в резултат на наводнение на 19.06.2014 г. в кв.Аспарухово, гр.Варна. А. Д. живяла в къща на ул.“***“ № **, кв.***, гр.***. Сградата се намирала в талвега (устието) на старото дере. Темелково дере е водосборна област с голям наклон. През нощта на 19 юни 2014 г. в района паднали изключително интензивни валежи. Поради продължителните проливни дъждове и съществуващото незаконно строителство по границите на дерето, ограничаващо пропускливостта, в него се формирали големи водни обеми, които не се оттекли безпрепятствено. …

За да се отговора на въпроса налице ли е противоправно поведение на служители при ответниците, което да е в причинна връзка с наводнението, следва да се установят причините за самото наводнение извън изключително проливните дъждове, паднали в района за няколко дни, както и възможността бедствието да бъде предотвратено или щетите ограничени при упражняване законовите правомощия на ответниците. Тези въпроси са изследвани в заключението по комплексната експертиза, от което се установява следното: Наличните хидротехнически съоръжения (Западен охранителен канал, плочест водосток под ул.“Перикоп“ и закрит канал от две бетонови тръби), предвидени да отвеждат повърхностните води са с по-малка водопроводимост 3 от изискуемата съгласно чл.24 и чл.25 от Норми за проектиране на пътни и железопътни мостове и водостоци. Първите две са проектирани да отвеждат максимално водно количество до 5,18 куб.м./сек, а закритият канал – до 3,90 куб.м./сек, като реалната му проводимост е била значтелно по-малка.

Последното почистване на Западния и Източния охранителни канали в кв.

Аспарухово било извършено през м. Май 2011 г. След 2011 г. общината не е провеждала тръжни процедури за организиране почистването на деретата.

Предвидените по регулационния план от 1978 г. мероприятия озеленяване по протежение на дерето в урбанизираната територия не са изпълнени. Не са отчуждени и премахнати съществуващите в нарушение на нормите постройки. След влизане в сила на Общия устройствен план на Община Варна през 2012 г. не е изработен ПУП, с който да се предвиди премахване на изградените в устието на дерето постройки. При падането на продължителни и интензивни валежи водният поток повлякъл земни маси, дървета, битови и строителни отпадъци, които заприщили дерето, намалили неговата водопроводимост, вследствие на което се формирала висока вълна, достигаща до 2,80 м.

Според вещите лица предотвратяване на наводнението е било възможно при изграден охранителен канал, недопускане на строителство извън установените норми и поддържане и почистване на дерето, както и изпълнение в горната гориста част на дерето противосвлачищни мероприятия и съоръжения, намаляващи скоростта на водния поток, а в урбанизираната част - охранителен канал с необходимото сечение, и осигуряване на необходимата проводимост на коритото на дерето. Не се касае до обезлесяване на района, поради което не са нарушени филтрационните свойства на терена.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

По въпросите за наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника Община Варна– наличие на вреда за ищците, която е в причинна връзка с виновно противоправно поведение на лица, натоварени от ответника да провеждат защитата от наводнения, неоснователно се спори във въззивната жалба на Община Варна с довод, че липсва противоправност в поведението на негови служители.

Установява се, че Темелково дере е публична общинска собственост, доколкото по своето естеството то е съоръжение за задоволяване на обществени потребности от местно значение - чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОС имотите общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

Според Закона за водите в редакцията му към 19.06.2014г. защитата от 4 вредоносното въздействие на водите е оперативна и постоянна, и включва защита от наводнения – чл.137 ал.1 т.1 и чл.138 ал.1 от ЗВ. Тази защита включва изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, както и мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения.

Доколкото дерето съставлява единственият път за оттичане в морето на водите, събирани в горската територия на кв. Аспарухово, т о попада в обхвата на определението на § 1 т. 34 от ДР на Закона за водите за "воден обект", а именно постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи. По силата на чл.139 ал.1 от ЗВ поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл.138 ал.4,т.1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл.50 или в договора за концесия не е уговорено друго. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба лицата по ал.1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени. Следователно отговорността за защита от наводнения се носи от собственика на съоръженията.

В процесния случай се установява, че общинските власти във Варна, като собственик на процесния терен не са изпълнили визираните по-горе функции, възложени им от закона по осигуряване на защита и безопасна среда: процесното дере не е било поддържано в състояние, в което да може да изпълнява отводнителните си функции – то е останало непочистено за дълъг период от време, в него са се намирали битови и строителни отпадъци, в коритото му са съществували насипи и сгради, препречващи естествения оток на водните течения.

При формираната приливна вълна поради големите количества валежни маси не е имало реална възможност същата да премине през дерето безпрепятствено, тъй като то е било с ограничен отводнителен капацитет. Стичащата се от горските територии вода е попаднала в урбанизираните площи, където е била временно задържана от съществуващите незаконни строежи, насипи от строителни и битови отпадъци. Тези физически препятствия са намалили водопропускливостта на дерето и задържали водните маси, които след това са преляли и са продължили придвижването си към морето с допълнително ускорение поради увеличената си маса. Последното почистване на дерето от отпадъци и земни маси е било 3 години преди събитието.