Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 771 от 05.08.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2881/2023
Вид
Решение № 771
Подписан
05.08.2025
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, параграф 2 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. П., 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720102881 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК - в частта за разноските, като се иска изменение на решение № *****************г. по гр.дело № *********г. в частта за разноските,

Инициирано с молба вх.№***** от 18.07.2025г. от КРЕДИСИМО ЕАД ответник по делото

В дадения законов срок е постъпил отговор от ищцата по делото Е. И. В.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта :

1

Молбата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна в процеса, поради което е допустима и следва да се разгледа откъм нейната основателност

По основателността :

Видно от мотивите на решение №*****************г. по гр.дело № *********г. в частта за разноските - съдът е счел следното :

По претенцията за адвокатско възнаграждение:

Претендира се минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от 7 Закона за адвокатурата в размер на 1 040,32 лева без ДДС, респ. 1 248,38 лв. с ДДС. Съдът следва да съобрази, че съгласно чл. 2, ал. 9 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА

АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ: процесуалното представителство, защитата и съдействието са свързани с особена фактическа и правна сложност, минималното възнаграждение по тази наредба е в двукратен размер както и че съгласно § 2а от НАРЕДБА № I ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г, ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ:

„За нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. " Съгласно приложена интернет справка и видно от публичния регистър на НАП за лицата, регистрирани по ДДС, адвокат А. Д. е регистриран по ДДС с ДДС номер: ***************** при БУЛСТАТ:

*********, съгласно което следва при определянето на възнаграждението следва да се присъди сумата с ДДС като цялостен размер на възнаграждението. В случая съдът счита, че следва да счете делото за 2 такова с неособена фактическа и правна сложност, поради което да присъди размер на адв.възнаграждение – два пъти мин.размер по Наредба № 1 а именно – 800лв.

В това производство по реда на чл.248 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България", представлявано от изпълнителния директор И.К., чрез юрисконсулт В.Т., упълномощена с нотариално заверено пълномощно. излага следните доводи :

Съгласно мотивите на съдебното решение съдът е определил в полза на адв. А. Д. адвокатски хонорар в размер на 800,00 лв. с вкл. ДДС за предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск или в двукратния размер на минимално предвиденото адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2 на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа в редакцията й, която е била в сила към датата на сключването на представения по делото договор за правна защита и съдействие на материално - затруднено лице при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Независимо от това в решението на са налице мотиви, които да определят делото като такова с голяма правна и фактическа сложност.

Във връзка с горното следва да се отбележи и, че съгласно актуалната съдебна практика разпоредбите на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа понастоящем са обявени за нищожни, като същите на това основание нямат задължителен характер както за адвокатите, когато договарят размера на дължимото адвокатско възнаграждение с клиентите си, така и за съда, когато той определя размера на адвокатските хонорари.

Считат така определеното адвокатско възнаграждение за прекомерно и молят да бъде намалено до размера от 300,00 лв. с вкл. ДДС.

1.

Наличен е голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на 1 2. 3. 4. поръчителство, в това число и по 3 дела с ищец представляван от адв. А. Д. и ответник „Кредисимо“ ЕАД.

2.

Наличието на това обстоятелство е служебно известно и на съда.

Съдът разполага и със служебен достъп до информация, че депозираните документи по делото от процесуалния представител на ищеца са еднотипни, бланкетни, предприетата линия на защита е една и съща с тази по много други дела. Процесуалният представител на ищеца е разполагал с възможността да използва свои вече изготвени документи, като единствено е прецизирал същите.

3.

Това не е единственото дело, образувано пред Районен съд - П. срещу „Кредисимо“ ЕАД с ищец Е. И. В., представлявана от адв. Д..

Делата са общо пет броя. Във връзка с това съдът разполага със служебен достъп до информация.

4.

По гр. дело № ********* г. са били безспорни редица обстоятелства между страните, в това число и сключването на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Доверителят ми е представил и счетоводна справка за размера на постъпилите по негова сметка суми и начина на разпределянето им, въпреки че същата не е взема предвид от съдебни състав, разглеждащ делото. Предвид това процесуалният представител на ищеца не се е наложило да ангажира прилагането на многобройни и сложни доказателствени средства, в това число и за извършените от ищеца плащания.

5.

Изградената защита от страна на процесуалния представител на ищеца не е била разнопосочна. Същата се концентрира около твърдението, че ГПР в процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Важно обстоятелство, свидетелстващо за ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство е и, че съдът следи служебно за нищожността на процесния договор за кредит, който е приложен като доказателство по делото.

Ниската правна и фактическа сложност на делото е обусловена и от обстоятелството, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание. На това съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично.

6.

Присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 300,00 4 лв. с вкл. ДДС за предявения отрицателен установителен иск.

7.

Отговорността за разноски е обективна деликтна отговорност по отношение на насрещната страна и от тази отговорност никоя страна не може да бъде освободена, но от друга страна адвокатският хонорар, в това число и определеният при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, не следва да бъде необосновано висок.

8.

Параметрите, на които следва да отговаря адвокатското възнаграждение, са 2 1 предвидени в чл. 36, ал. 2 от ЗА, според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като посоченото правило следва да се прилага не само при договорно определените адвокатски хонорари, но и при присъждането на адвокатски възнаграждения от съда при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

За да се приеме, че едно адвокатско възнаграждение е обосновано и справедливо, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия, а именно от една страна да е пропорционално на защитавания материален интерес и от друга страна да отговаря на правната и фактическата сложност на делото.

В отговора по чл.248 ГПК ищцата Е. И. В., ЕГН: **********, с Л.К. № **********, с постоянен адрес: Р.П., Град П., ****, ул./кв. Д.М., *****************, представлявана с адвокатско пълномощно, представено по делото от адвокат А. Д., член на САК, личен № ********** със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х.О.” № ************* тел. ************, със съдебен електронен адрес за призоваване: *****************

Е изразила следното становище по това искане :

Подадената молба е допустима, но по същество - неоснователна, за което излагаме следните съображения.

При съобразяване на постановките по дело С-427/16г. и С-428/16г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна 5 конкуренция.

Следва да се вземе предвид и решение на СЕС от януари 2024 г. по дело С-438/22г. по запитване на български съд относно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В запитването си запитващата юрисдикция отправя и въпроси по какъв механизъм съдът следва да извърши намалението за разноски за адвокатско възнаграждение, на които не е получил отговор, тъй като в чл. 101 ДФЕС не е налице подобна уредба, поради което даването на такъв отговор от страна на СЕС би съставлявало превишаване на компетентност.

По аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело С-57/15 на СЕС.

С решение по дело С-57/15 СЕС е извършил тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски“ и предвиждащ, че „Държавите членки гарантират, че понесените от [спечелилата делото] страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на [загубилата делото] страна [...] освен ако това не се позволява от съображения за справедливост“. Съюзните понятия имат автономно и еднотипно съюзно тълкуване, а националните съдилища са задължени да извършват конформно тълкуване на националното право в светлината на съюзното/така „Методи за съобразено с ПЕС тълкуване на вътрешните норми (15.02.2021 г. NEWS, Lex.bg) и „Задължението за съответстващо тълкуване - найширокообхватната последица от действието на правото на ЕС“ (07.01.2021г. NEWS, Lex.bg) от проф., д.ю.н. Атанас Семов/.

С оглед на това, тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С-57/15 на СЕС.

Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право – с. 25 и диспозитива на решението. Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то 6 все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла – с. 29, 30, 32 и диспозитива на решението.

Значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувана от СЕС в светлината на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48, който гласи, че предвидените в нея процедури и средства за защита трябва да бъдат разубеждаващи.

Според СЕС разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право на интелектуална собственост е направил.

С решение на съда от 2006 година, Cipolla и др., съединени дела С94/04 и С-202/04, CEC e извършил тълкуване за съответствието с чл. 81 ДЕО /настоящ чл. 101 ДФЕС/ и на чл. 82 ДЕО /настоящ чл. 102 ДФЕС/ на национална правна уредба, съгласно която Национален съвет на адвокатите, учреден към министъра на правосъдието и съставен от адвокати, избирани измежду колегите им адвокати изготвя проект на тарифа на адвокатските възнаграждения, подлежащ на одобрение от страна на министъра на правосъдието.