Решение № 8655 от 02.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8655

Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА административно дело № 20267050701208 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Д-р В. М. А. за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес : гр. Варна, [улица], партер, кабинет 2, представлявано от д-р В. П. М. – управител, депозирана чрез процесуален представител - адв. Ж. Д. от ***, против Заповед за налагане на санкции № РД-253С-03- 179/27.03.2026 год. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Варна, с която на Д-р В. М. А. за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД, с ЕИК ********* е наложена санкция - „финансова неустойка“ в размер на 76,69 евро на основание чл. 455, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-2/01.09.2023г. за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025г.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована, издадена в нарушение на материалния закон и е резултат на неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗЗО , НРД за 2023 - 2025 год. и на сключения между страните индивидуален договор.

Жалбоподателят сочи, че в атакуваната заповед е неточно прието и интерпретирано, че е изискано неправомерно заплащане в размер на 5 (пет) евро за издаване на болничен лист. Твърди се, че не е събирана такса за самото издаване на болничен лист като медицинска дейност, гарантирана от НЗОК, а заплатената сума касаела административна услуга - обработка на документи чрез електронни регистри с КЕП, която не представлявала медицинска дейност по смисъла на НРД за МД за 2023 - 2025 г. Сочи се, че в лечебното заведение имало поставен ценоразпис за административни услуги, които не са част от пакета на НЗОК.

Извън гореизложеното се акцентира, че арбитражната комисия не е достигнала до решение, поради равен брой гласове, което означавало, че липсва категорично установено нарушение. Въпреки това била издадена атакуваната заповед, без да са налице безспорни доказателства за извършено нарушение. Оспорващият сита, че не е извършена достатъчно задълбочена преценка на характера на събраната сума. Подчертава се и обстоятелство, че наложената санкция е несъразмерна спрямо твърдяното нарушение, като не било отчетено липса на вредни последици, добросъвестното поведение и липсата на системност.

В заключение се иска отмяна на оспорената заповед, с аргумента, че няма извършено нарушение на чл. 33, т. 4 от НРД 2023 - 2025 год., поради което и незаконосъобразно е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 76,69 евро. Претендира се за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание, оспорващият чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания. Счита, че оспорената заповед не е мотивирана, а арбитражната комисия не е достигнала да еднозначно решение.

Ответникът – Директорът на РЗОК-Варна, чрез процесуален представите, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспорената заповед. Сочи, че за конкретната дата 30.01. от жалбоподателя са били издадени единствено болнични листи, което не се оспорвало и от самия него. Акцентира върху обстоятелството, че болничните листи се издават по електронен път, поради което и следвало да се подпишат с КЕП. Излага становище, че оспорената заповед е мотивирана и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид наведените от оспорващия доводи, изразените становища на страните и установените по делото факти, изводими от събраните по делото доказателства, както и като съобрази разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат пряко от издадения индивидуален административен акт, в законоустановения 14 дневен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В РЗОК-Варна постъпила жалба с вх. № 19-00-00-512/1/03.02.2026 г. препратена от НЗОК, от г-жа С. Ш., относно събиране на такса в размер на 5 € от личния й лекар д-р В. П. М., за издаване на болничен лист. Към сигнала бил приложен касов бон, удостоверяващ извършено заплащане.

Във връзка с постъпилата жалба директорът на РЗОК –Варна издал Заповед №РД-25-03-267/05.02.2026г., с която разпоредил да бъде извършена проверка от служители на РЗОК - Варна в срок до 04.03.2026 г. на ЛЗ за ПИМП „Д-р В. М. - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД, представлявано от д-р В. П. М., по изпълнение на договор № 032620/13.12.2024 г. с НЗОК. Видът на проверката бил определен на извънпланова, самостоятелна, по жалба със задача: проверка по жалба от г-жа С. Ш., постъпила в РЗОК-Варна с вх. № 19-00- 00-512/03.02.2026 г. Проверката била възложена на Я. В. С. - контрольор в отдел ДКИМДПА и К. А. Й. - контрольор в отдел ДКИМДПА.

Във връзка с възложената проверка, при направена справка в Интегрираната информационна система /ИИС/ на НЗОК проверяващите установили, че ЗОЛ С. Ш. е включена в пациентската листа на д-р В. М. от 08.12.2025г. до момента на проверката.

При проверка на медицинската документация в амбулаторията на лечебното заведение, на адрес гр. Варна, [улица], партер, каб. 2, проверяващият екип констатирал, че ОПЛ води здравно досие на ЗОЛ С. Ш., в което за 2026 г. се съхранява на хартиен носител амбулаторен лист № 26026В0840А9/26.01.2025 г. и амбулаторен лист № 2603040572АА/30.01.2025 г. В амбулаторните листи били отразени консултативни прегледи на ЗОЛ С. Ш., с вписана основна диагноза, снета анамнеза и отразено обективно състояние. Издадени били два болнични листа за временна нетрудоспособност с № Е20244028375, първичен, с МКБ код В34.9, от 27.01.2026 г. до 30.01.2026 г. и № Е20244028381, първичен, с МКБ код J06.9, от 31.01.2026 г. до 06.02.2026 г. Амбулаторните листи били подписани от пациента, с който се удостоверявала информираност за извършените медицински дейности, назначените изследвания и терапия.

По време на проверката било констатирано, че на видно място пред амбулаторията на ЛЗ бил поставен ценоразпис на платените услуги за административни дейности, които не са включени в пакета гарантиран от НЗОК. В последна точка от ценоразписа било посочено, че се дължи такса при издаване на болничен лист за временна неработоспособност – 5 €.

В хода на проверката, за изясняване на обстоятелствата изложени в жалбата, от д-р В. М. било взето становище, заведено под вх. № РД-43-03-032630-03-5/12.02.2025 г., в което било посочено, че пациентката е посетила кабинета на 26.01.2026 г. по повод вирусна инфекция. След прегледа е назначена терапия. По искане на пациентката са издадени два болнични листа за две различни работни места. На 27.01.2026 г. ЗОЛ посещава отново кабинета с искане да и бъде издадено направление за консултация с пулмолог. На 30.01.2026 г. г-жа С. Ш. посещава отново кабинета на д-р М. след консултация с пулмолог с препоръка за удължаване на болничния лист. В тази връзка отново са издадени два болнични листа за две работни места. Д-р М. посочва, че при посещение в кабинета й г-жа Ш. не е заплащала потребителска такса. Това, което е заплатила е такса за обработка на документи чрез електронни регистри с КЕП в размер на 5€.

Констатациите от проверката били обобщени в Констативен протокол /КП/ №РД-27-03-373/24.02.2026г. /л.37-38 от административната преписка/, в който било прието, че на 30.01.2026 г., в амбулаторията си на адрес гр. Варна, [улица], партер, каб. 2, ЛЗ за ПИМП „Д-р В. М. - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД е нарушило условията и реда за оказване на договорената медицинска помощ на ЗОЛ С. Ш., тъй като д-р М. неправомерно е изискала и получила заплащане за издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност - дейност, гарантирана от бюджета на НЗОК и включена в пакета от здравни дейности, съгласно Наредба №9/10.12.2019 г. и Приложение №9 А към НРД № РД-НС-01-2/01.09.2023г. за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. От приложения към жалбата касов бон, проверяващите заключили, че на 30.01.2026 г., д-р В. М. е изискала заплащането на сума от 5 € за издаване на медицинско свидетелство.

В КП било посочено още, че съгласно Наредба №9 на M3 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издаването на първичен и вторичен болничен лист е включено в т. VIII, т.2.1 и т.2.2 „Дейност по медицинска експертиза“ към основния пакет първична извъболнична медицинска помощ.В Приложение №9 А „Изисквания на НЗОК за сключване на първична извънболнична медицинска помощ“ към НРД № РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2026 г„ са включени дейности по медицинска експертиза на работоспособността, в т.ч. издаване на първичен и вторичен болничен лист.

Комисията приела, че съгласно чл. 33, т.4 от НРД № РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2023- 2025 г., констатираното съставлява нарушение на изискванията на чл. 33, т.4 от НРД № РД-НС- 01-2/01.09.2023 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. Във връзка с това дала задължителните предписания и срокове за отстраняване на констатираните нарушения, препоръки за подобряване дейността на ИМП, а именно: да се спазват условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД.

КП №РД-27-03-373/24.02.2026г. бил връчен на проверяваното лице на 05.03.2026г.

На 11.03.2026г. в РЗОК постъпило възражение /озаглавено становище/ срещу констатациите в КП №РД-27-03-373/24.02.2026г.

На основание чл. 464, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г., Директорът на РЗОК-Варна с писмо с изх. № 09-17-03-8/13.03.2026 г., изпратил спора за разрешаване от Арбитражната комисия.

На свое заседание, проведено на 23.03.2026 г., обективирано в протокол № 6/23.03.2026 г., Арбитражната комисия не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкция № РД-253С-03- 179/27.03.2026 год. на Директора на РЗОК – Варна, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 76,69 евро лева /л. 4-5 от адм. пр./.

В заповедта директорът на РЗОК посочил, че констатациите в протокола и правната им квалификация напълно кореспондират с установеното нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ. Издателят на оспорената заповед посочил, че предвид тежестта на извършеното нарушение на условията и реда за оказване на договорената медицинска помощ и обстоятелството, че д- р В. М. неправомерно е изискала и получила заплащане от ЗОЛ за издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност - дейност, включена в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, следва да бъде наложена санкция в размер над минимално предвидения за тези нарушения, като наложил финансова санкция в максимален размер -76, 69 евро –равняваща се на 150 лева преди превалутирането на българския лев в евро.

Административен съд- гр. Варна като прецени събраните по делото писмени доказателства, оплакванията в жалбата и становището на ответната страна, намира жалбата за частично основателна, по следите съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв.