Акт от 29.09.2016, Районен съд - Елхово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 375

Гр.Елхово, 29.09.2016 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Елховският районен съд, трети наказателен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мартина Кирова при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от съдията АНД № 360 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана от И.Г. *** чрез пълномощника му - адв.Ю.Я. *** жалба против Наказателно постановление №16-0261-000232 от 10.06.2016 година, издадено от Началника на РУ-Елхово към ОД на МВР Ямбол, с което на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП са му наложени кумулативно следните административни наказания – глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за това, че на 03.06.2015г. в 08.30 часа в гр.Елхово на ул.”Ал.Стамболийски” до кръстовище с улица „Ангел Вълев”, посока от „Яница” към гр.Ямбол управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган Сценик" с рег. № *** след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, а именно 1,21 промила, установено по надлежния ред с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7410+" инв. № 0135, отчитащо и фиксиращо концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух.

Жалбоподателят в жалбата си излага доводи и съображения, с които атакува НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени нарушения на административно процесуалните правила. В тази насока се изтъква, че преди да се произнесе по преписката наказващият орган не е спазил изискването да изследва всички спорни факти и обстоятелства, а при необходимост и да събере нови доказателства съобразно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като според жалбоподателя липсват категорични доказателства, че той виновно е допуснал извършването на административното нарушение, както и не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. Това е ограничило според Г. възможността му да организира правилно защитата си. В жалбата се сочи, че не са налице каквито и да било доказателства, удостоверяващи по безспорен и категоричен начин концентрацията на етилов алкохол в издишания от белите дробове на нарушителя въздух. Посочването на доказателствата, които потвърждават процесното нарушение, квалифицирано по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, е изискване, визирано в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и задължението за ангажирането им е изцяло в тежест на наказващия орган, като при установеното бездействие от негова страна, би следвало да се се приеме за недоказано описаното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя. С оглед на тези си доводи жалбоподателят счита, че е налице абсолютно процесуално нарушение, което прави НП незаконосъобразно. В жалбата се визират и доводи за липса на обоснованост при налагане от страна на АНО на наказания в максимален размер при положение, че досега жалбоподателят не е имал наложено нито едно наказание по ЗДвП и поради това не би следвало да се счита за деец с по-висока обществена опасност от обичайните за този вид нарушение. Това от своя страна е нарушение на разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, тъй като определеното в случая кумулативно наказание не съответства на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и на имотното състояние на извършителя. Освен това според жалбоподателя липсва произнасяне в атакуваното НП за прилагането на чл.28 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 на ВКС от 2007г. и на трайната практика на съдилищата, в жалбата се изтъква, че административният орган е бил длъжен за нарушението да изложи съображения за неприлагането на чл.28 от ЗАНН /в т.см. решения по КНАХД №№ 186/12г., 116/12г., 112/12, 113/12г. на ТАС и др./, като липсата им е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин сериозно е ограничили правото на защита на жалбоподателя. Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и чрез пълномощника си по делото – адв.Ю.Я. ***, редовно упълномощен, заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. В хода на устните прения процесуалният представител на жалбоподателя прави и алтернативно искане за изменение на НП като бъдат намалени размерите на наложените административни наказания, като се изтъкват доводи за тяхната завишеност.

Административно-наказващият орган - ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег.№261000-2795 от 29.06.2016г. е заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на наложеното с атакуваното НП наказание.

РП-Елхово, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата на Г..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2015г. разпитаните по делото като свидетели –

Г.Д.Б. /на длъжност към датата на деянието - „мл.автоконтрольор“, а към момента „полицейски инспектор“ при РУ-Елхово/ и П.И.Ч. /на длъжност към датата на деянието „старши полицай“ при РУ-Елхово, а към момента – „старши полицай“ при 2-ро РУ-Бургас/ били на смяна от 08.00 часа до 16.00 часа и по график назначени наряд „пътен контрол”. Около 08.30 часа двамата служители на РУ-Елхово съвместно са изпълнявали служебните си задължения, извършвайки контрол по спазване на правилата за движение, визирани в ЗДвП, като се намирали на местостоянка в гр.Елхово на ул.”Ал.Стамболийски”, в близост до кръстовището с ул.”Ангел Вълев”. По това време двамата полицаи спрели за проверка движещият се по ул.”Ал.Стамболийски” в посока от „Яница” към гр.Ямбол, в близост до кръстовището с ул.”Ангел Вълев”, лек автомобил марка „Рено Меган Сценик" с рег. № ***. В хода на извършената проверка на документите на водача и тези на МПС, полицаите установили, че лекият автомобил се управлява от жалбоподателя И.Г.Г..

Други лица, пътници в автомобила не е имало. След справка чрез оперативния дежурен на РУ-Елхово проверяващите констатирали, че спрения автомобил е собственост на водача Г.. При проведен разговор с водача във връзка с извършване на проверката св.Б. се усъмнил, че Г. е употребил алкохол /”същият ухаеше на алкохол”/, поради което свидетелят поканил водача Г. при служебния автомобил за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с инв.№0135. Уредът отчел концентрация на алкохол в издишвания от водача въздух 1.21 промила. След като възприел показанията на техническото средство жалбоподателят обяснил на двамата полицаи, че е консумирал алкохол предната вечер.

За така констатираното нарушение, свидетелят Б. на място в присъствието на другия служител на РУ-Елхово – Ч. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставянето на акта/ и в присъствието на жалбоподателя, съставил против И.Г.Г. акт за установяване на административно нарушение № 223/03.06.2015г., а именно за това, че на 03.06.2015г. в 08.30 часа в гр.Елхово по ул.”Ал.Стамболийски” до кръстовище с улица „Ангел Вълев”, посока от „Яница” към гр.Ямбол управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган Сценик" с рег. № *** след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 промила, а именно 1.21 промила, установено по надлежния ред с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7410+" инв. № 0135, отчитащо и фиксиращо концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух. Водачът ухае на алкохол, говори завалено и заявява, че е пил ракия вечерта преди проверката. Отказва да получи талон за медицинско изследване №0022002. Така описаното нарушение е квалифицирано от актосъставителя по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Като доказателства са иззети – СУМПС №********* и СРМПС част 2-ра №*********.

АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и от нарушителя Г., като на последния, на същата дата срещу подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят в съставения му акт не е отразил възражения.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение против съставения му АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН е било образувано по случая на 16.06.2015г. ДП №210/2015г. по описа на РУ-Елхово, по което с Постановление от 14.04.2016г. на прокурор при РП-Елхово, влязло в законна сила на 05.05.2016г. е прекратено наказателното производство и повдигнатото обвинение срещу И.Г.Г. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. За да постанови акта си прокурорът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП техническа експертиза, според което с оглед стойността на максимално допустимата грешка е възможно концентрацията на алкохол в кръвта на Г. да е била с 5% по-ниска, т.е. 1.15 на хиляда, която стойност е под минимума, предвиден в разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК. Поради това логично представителят на ЕРП е възвел извод, че вмененото на жалбоподателя обвинение в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК се явява недоказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед на което на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство, водено срещу Г. като обвиняем е прекратено. С прокурорският акт са дадени указания на Началник РУ-Елхово за продължаване на административно-наказателното производство, започнало със съставяне на АУАН №223/03.06.2015г.

Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на

РП-Елхово, на 10.06.2016г. Началникът на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Койчо Георгиев Койчев, упълномощен с МЗ №8121з-748/24.06.2015г., е издал Наказателно постановление №16-0261-000232/10.06.2016г. против жалбоподателя И.Г.Г., като констатираното с АУАН административно нарушение, описано по идентичен начин, е квалифицирано по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като на жалбоподателя са наложени на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП следните кумулативно предвидени административни наказания - глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Наказателното постановление е редовно връчено лично на жалбоподателя на 17.06.2016 година, което е удостоверено с подписа му, а жалбата му е входирана пред АНО по пощата с пощ.клеймо от 24.06.2016г.

Съдът не кредитира приложената към АНП докладна записка, изготвена от актосъставителя Г.Б., тъй като същата е с дата – 28.06.2016г., следваща издаването на атакуваното НП, а от друга страна съдържанието й няма доказателствена стойност, тъй като има естеството на свидетелски показания, дадени не по надлежния ред и начин.

От приложената към АНП Заповед №8121з-748 от

24.06.2015 година на Министъра на МВР-Р. Б., приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - на Началника на РУ- Елхово да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, както и тази на контролните органи, констатирали процесното нарушение.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – Г.Б. и П.Ч., които съдът приема за последователни, логични и достоверни, тъй като кореспондират помежду си и с отразените в АУАН констатации по вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, както и с приетите писмени доказателства, приложени към АНП и приобщени към доказателствения материал. В подкрепа на гласните доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП – в оригинал - акт за установяване на административно нарушение № 223/03.06.2015г. и Наказателно постановление №16-0261-000232/10.06.2016г. на Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Койчо Койчев, Заповед №8121з-748 от 24.06.2015 година на Министъра на МВР, справка за нарушител и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.04.2016г. на РП-Елхово.