Определение № 36238 от 10.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36238 гр. София, 10.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110114748 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Oбразувано е по молба на ищеца за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за съдебни разноски. Настояват да бъде пресъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 520,00 лева.

Насрещната оспорва искането.

СЪДЪТ, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и закона, приема следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена в срок и при представен списък по чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за съдебните разноски. Съдът не намира основание да пресъди възнаграждение за адвокат в размер по-голям от определения, с оглед на защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия от адвоката, които е било необходимо да извърши при фактическата и правна сложност на спора, в т.ч. доказателствената тежест в процеса при така предявения отрицателен установителен иск, и без явяване в откритото съдебно заседание, то необходима и разумна разноска е сумата 450,00 лв. Определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът 1 не е обвързан от НМРАВ, тъй като има право да определя размера на възнаграждението, вкл. в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв). Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №264849/16.08.2024 г. по описа на СРС с правно основание чл. 248 от ГПК на ищеца Б. П. Б..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2