Решение № 228 от 21.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500552 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 259, постановено на 18.07.2023 г. по гр.д.

715/2022 г. на Окръжен съд-С.З., с което е осъдена на основание чл.49 от Правилника за в. във вр. чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД А. в.-гр.С. да заплати на А. В.

Ж. сумата 36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. № 613/12.05.2009г. на С.в.-К., равняващи се на стойността на изгубената от него вследствие на удостоверението и последвалата публичната продан собственост върху апартамент №* с площ 62.50 кв.м. в сграда с идентификатор **************, построена в УПИ **-**** в кв.*** по плана на гр. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба -17.11.2022г. до окончателно й изплащане, както и е осъдена на основание чл.49 от Правилника за в. във вр. чл. 49 и чл. 45 о т ЗЗД А. в.-гр.С. да заплати на А. В. Ж. сумата 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. № 612/12.05.2009г. на С. по в.-К., равняващи се на 1 стойността на изгубената от него вследствие на удостоверението и последвалата публична продан собственост върху апартамент №* с площ 56 кв.м. в сграда с идентификатор **************, построена в УПИ **-**** в кв. *** по плана на гр. К., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба 17.11.2022г. до окончателно й изплащане, и е осъдена на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А. в.-гр.С. да заплати на А. В. Ж. сумата 6850 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Жалбоподателят А.в.-гр.С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 16.08.2023 г., като предявените срещу А. искове бъдат отхвърлени.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по въззивната жалба, ако то е в размер, който е по-висок от минималния размер съгласно Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по въззивната жалба А. В. Ж. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в съдебното заседание на апелативния съд на 6.12.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 от Правилника за в. във вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 36 000 лв. като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. № 613/12.05.2009г. на С.в.-К., равняващи се на стойността на изгубената от него вследствие на удостоверението и последвалата публичната продан собственост върху апартамент №* с площ 62.50 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор **************, построена в УПИ **-**** в кв.*** по плана на гр. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 17.11.2022г. до окончателно й изплащане, както и да му заплати сумата 33 000 лв. като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. № 612/12.05.2009г. на С. по в.К., равняващи се на стойността на изгубената от него вследствие на 2 удостоверението и последвалата публична продан собственост върху апартамент № * с площ 56 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор **************, построена в УПИ **-**** в кв. *** по плана на гр. К., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба 17.11.2022г. до окончателно й изплащане. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че по искане на ищеца А. Ж. са били издадени на 12.05.2009 г. от Служба по в.-К. при А. по в.-гр.С. представените от ищеца в копия с исковата молба две удостоверения, съгласно които за лицето М.А.К. с ЕГН ********** и като ЕТ“М.-М.К.“-с.Г. през периода от 5.04.2006 г. до 12.05.2009 г. няма вписвания и отбелязвания за имот апартамент №* с площ 56 кв.м. на първи жилищен етаж в сграда, построена в УПИ ****, кв.***, ул.“Б.М.“, гр.К. и за имот апартамент №* с площ 62,50 кв.м. на първи жилищен етаж в сграда, построена в УПИ ****, кв.***, ул.“Б.М.“, гр.К.. Безспорно е също така, видно е и от представения от ищеца в копие в исковата молба нотариален акт №**/21.05.2009 г., том **, рег. № ****, дело № ***/2009 г. на нотариус П.К., че ищецът А. Ж. е закупил от М.А.К. в качеството му на ЕТ“М.-М.К.“ на 21.05.2009 г. посочените по-горе два апартамента. Няма спор също така, че с представения от ищеца в копие с исковата молба нотариален акт №**/10.03.2008 г., том *, рег. № ***, нот.дело №**/2008 г. на нотариус М.П., вписан в Служба по в.-К. с вх. № 1418/20.03.2008 г., акт № ***, том *, дело № ***, партидна книга стр.50406, е била учредена в полза на „Ю. Е.Д.Б.“АД-гр.С. от М.А.К. като ЕТ“М.-М.К.“с.Г. като кредитополучател и ипотекарен длъжник договорна ипотека върху негови недвижими имоти, находящи се в построената до етап „груб строеж“ жилищна сграда с обекти за обществено обслужване в УПИ **-**** по плана на гр.К. в кв.***, сред които са посочени апартамент №* със застроена площ от 62,10 кв.м. и апартамент №* със застроена площ от 56 кв.м. Безспорно е също така, че в хода на изпълнителното производство по изп.д. №***/2010 г. на ЧСИ Д.Ц. изпълнението е било насочено върху посочените два 3 апартамента и те са били възложени след извършена публична продан на купувач („Т.-е.“ЕООД-гр.К.) с представените от ищеца в копия с исковата молба две постановления за възлагане от 26.07.2022 г., влезли в сила на 2.09.2022 г.

С подадената на 17.11.2022 г. искова молба ищецът А. Ж. твърди, че съобразявайки се с двете издадени на 12.05.2009 г. от СВ-гр.К. удостоверения и след допълнителна устна справка с идентично на тях съдържание той е закупил от М.А.К. в качеството му на ЕТ“М.-М.К.“ съгласно нотариалния акт от 21.05.2009 г. двата апартамента, като двете удостоверения били представени на нотариуса при изповядане на сдЕ.та и са вложени в нотариалното дело. Твърди, че след сключването на сдЕ.та започнал да получава съобщения по изпълнителни дела, че придобитите от него имоти се възбраняват и подлежат на опис и публична продан поради това, че е придобил имоти след като праводателят му е учредил ипотека. Твърди, че издадените от СВ-гр.К. две удостоверения са неверни и към датата на издаването им, както и към датата на придобИ.ето от него на апартаментите, има вписана договорна ипотека в периода, за който в удостоверенията е удостоверено, че е извършена проверка, тъй като с нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от 10.03.2008 г., вписан в СВ-гр.К. на същата дата 10.03.2008 г., е била учредена в полза на посочена банка договорна ипотека за обезпечаване вземанията й от М.А.К. като ЕТ“М.-М.К.“ по договор за банков кредит в размер на 100 000 лв. върху обекти в построена до етап „груб строеж“ сграда, между които са и двата апартамента, закупени от него. Твърди, че апартаментите са изнесени на публична продан за удовлетворяване на ипотекарния кредитор и са били продадени, като са възложени на купувач с влезли в сила постановления за възлагане от 26.07.2022 г. Твърди, че е взел решение да закупи имотите въз основа на убеждението, че продавачът е собственик и те не са обременени с вещни тежести и права на трети лица, формирано въз основа на двете издадени от АВ-гр.К. удостоверения и допълнително извършена устна справка със същото съдържание. Твърди, че е положил всички разумни и необходими действия, които се очаква да бъдат извършени от един предпазлив и осведомен купувач на недвижим имот, но въпреки това, след като удостоверенията се оказват неверни, той е лишен от собствеността на придобитите имоти. Твърди, че съгласно чл.49 от Правилника за в. А. по в. отговаря за вредите, които 4 произтичат от допуснатите неточности в издадените удостоверения. Твърди, че размерът на вредите, които той е претърпял, е съизмерим с пазарната стойност на загубеното право на собственост върху имотите към момента на настъпване на загубата, а именно датата на влизане в сила на постановленията за възлагането им на купувач на публичната продан. Затова моли да бъде осъдена А. по в. да му заплати сумите 36 000 лв. и 33 000 лв. (с оглед направеното изменение, увеличение на размера на двата иска с молба от 8.06.2023 г., допуснато от окръжния съд с определение в откритото съдебно заседание на 16.06.2023 г.), ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на исковата молба.

С отговора на исковата молба, подаден на 3.01.2022 г., ответната А. оспорва исковете изцяло. Възразява се, на първо място, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните противоправно поведение и вреди. Заявено е, че в нотариалният акт за покупката на имотите от ищеца от 21.05.2009 г. няма изрично заявена воля на страните, удостоверена от нотариуса, че продавачът прехвърля, а купувачът придобива собствеността върху процесните два недвижими имота без вещни тежести и противопоставими права на трети лица. Посочено е, че в нотариалния акт липсва изрично нотариално удостоверяване от нотариуса, съгласно което продавачът М.А.К. в качеството на ЕТ“М.-М.К.“ декларира, че към датата на покупко-продажбата върху процесните два недвижими имота няма вещни тежести и противопоставими права на трети лица, както и липсва изрично нотариално удостоверяване, че волята на купувача А. Ж. е да придобие двата недвижими имота без вещни тежести и противопоставими права на трети лица. Заявено е, че предвид липсата на изрично волеизявление от страните в нотариалния акт, че към датата на покупко-продажбата процесните недвижими имоти са свободни от тежести и противопоставими права на трети лица, не е доказан фактът, че ищецът Ж. не е знаел за наличието на договорна ипотека върху недвижимите имоти и неговата воля е имотите да бъдат придобити свободни от тежести. Твърди се, че от нотариалния акт е видно, че издадените две удостоверения не са описани сред документите, представени при съставяне на нотариалния акт, нещо повече, в него се съдържа изрично нотариално удостоверяване на заявление от страните пред нотариуса, че нямат други документи от значение за покупкопродажбата, освен представените и описани документи в нотариалния акт.

5

Заявено е, че фактът, че двете удостоверения не са изрично посочени и описани в представените документи при съставяне на нотариалния акт доказва, че те не са решаващи и определящи за волята на купувача-ищец Ж. да придобие двата недвижими имота. Заявено е, че съдебната практика е възприето становището, че когато удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания не е описано в приложените документи, послужили за съставяне на нотариалния акт, причинната връзка между издаденото удостоверение и претърпените вреди от ищеца е прекъсната.

Твърди се и че ако ищецът Ж. е претърпял вреди, те не са резултат от действия на АВ, а от недобросъвестно поведение на продавача, тъй като към датата на сдЕ.та на 21.05.2009 г. той е знаел за наличието на учредена договорна ипотека върху двата имота в полза на банката, въпреки което е извършил нотариална продажба на имотите с ясното съзнание, че не прехвърля на купувача Ж. свободно от тежести право на собственост. Заявено е, че за претърпените вреди в резултат на недобросъвестното поведение на продавача ищецът следва да ангажира неговата отговорност като пряк причинител на вредите. Твърди се и че вредите са резултат изцяло или частично от собственото поведение на ищеца Ж.. Заявено е, че удостоверенията са издадени на 12.05.2009 г., а сдЕ.та е извършена на 21.05.2009 г., поради което удостоверението не е актуално и не може да бъде прието като определящо нито за удостоверяване правото на собственост, нито за взетото решение за закупуване на конкретни недвижими имоти. Заявено е, че ищецът не е положил дължимата грижа да упражни своето право на защита и да заяви възраженията на длъжника в изпълнителното дело в съответствие с разпоредбата на чл. 151 от ЗЗД. Заявено е, че в качеството си на купувач Ж. разполага с правата по чл.188-192 от ЗЗД при наличие на противопоставими права на трети лица върху закупените от него недвижими имоти. Заявено е, че неупражнявайки тези свои права Ж. сам причинява негативни последици върху патримониума си в размер на 67 000 лв. Заявено е, че дори и в полза на ищеца да е възникнало право да претендира обезщетение от АВ, което ответникът оспорва, неговото поведение следва да се квалифицира като съпричиняване на вредите и злоупотреба с право именно предвид възможността му да получи пълно удовлетворение в рамките на облигационното правоотношение между него и продавача. Възразява се, на второ място, че не е налице противоправно поведение на А. по в.. Посочено е, 6 че двете удостоверения са издадени за лицето М.А.К. само за конкретни недвижими имоти – едното за апартамент №* и другото за апартамент №*, а към датата на издаване на удостоверенията, както и до момента няма създаден имотен регистър по смисъла на ЗКИР, нито имотни партиди на отделните недвижими имоти, поради което в съответствие с нормата на чл. 74 от ЗКИР до въвеждане на имотен регистър всички вписвания се извършват по реда, предвиден в Правилника за в., и се осъществяват по име на лицето, собственик на имота, а не по данни за недвижимия имот. Посочено е, че до въвеждането на имотен регистър се създават електронни партиди, но по силата на чл. 65,ал.4 от ЗКИР те имат само помощен характер за последващо изготвяне на имотни партиди, а не удостоверителен характер на имотна партида. Заявено е, че ищецът е следвало да съобрази законовите разпоредби на ЗКИР и да се снабди за удостоверение за лице по чл. 45,б.“а“ от ПВп., което се издава въз основа на персоналната партида на лицето и съдържа пълна информация за всички имоти, за които лицето е извършвало вписвания, отбелязвания и заличавания, защото вписването в регистъра е поименно и удостоверението за лице е това, което отразява в пълнота всички вписвания, отбелязвания и заличавания за всички имоти на съответното лице. Посочено е, че партидите за недвижимите имоти са само помощни и непълни, което предпоставя възможност удостоверението за имот по чл. 45,б.“б“ от ПВп. да не отразява всички вписвания, отбелязвания и заличавания за съответния имот. Твърди се, че удостоверенията не са издадени само от служител на АВ, но също и от съдия по в., който съгласно чл. 280,ал.1,т.1 от ЗСВ се произнася по издаването на справки и удостоверения. Посочено е, че резолюцията за издаване на удостоверение е на съдията по в., който преценява дали да се издаде удостоверение, както и с какво съдържание, а служителите на А. осъществяват единствено административно-технически действия в изпълнение на резолюцията на съдията по в. и не могат да издават удостоверение със съдържание, различно от резолираното от съдията. Затова е заявено, че ако от удостоверенията за тежести са причинени вреди на ищеца Ж., то те не са причинени от А.в., а от съдията по в., който не е служител на А. по в., назначава се от министъра на правосъдието и осъществява своята дейност под ръководството на председателя на съответния районен съд.