Определение № 111 от 10.03.2026, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Петрич, 10.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА

Съдебни

ТИНКА Г. ЛИТОВА заседатели: ДОБРИНКА СТ. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева в присъствието на прокурора М. Бл. К. като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Наказателно дело от общ характер № 20251230200806 по описа за 2025 година

Съдът, след провдедено съвещание и като съобрази становището на страните, за да постанови своят акт, взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.414, ал.1, т.1 НПК по предложение на РП – Благоевград, ТО - Петрич за тълкуване на влязъл в сила съдебен акт, а именно влязла в сила на 05.02.2026 година Присъда №5/20.01.2026 г., постановена по настоящото НОХД №806/2025 г. по описа на Районен съд – гр.Петрич спрямо подсъдимия А. М. С., относно възникнали неясноти и съмнения при изпълнение на съдебния акт, изразяващи се в постановения общ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено с протоколно определение №29/17.06.2024 г. по НОХД №251/2024 г. и подлежащо на отделно изтърпяване.

Съгласно чл.414, ал.1, т.1 НПК съдът постановил влезлия в сила съдебен акт се произнася по всички затруднения и съмнения свързани с тълкуването му, поради което по аргумент на същата разпоредба, за отстраняване на посочената неточност в постановения съдебен акт и в този смисъл отправеното искане е допустимо и и следва да бъде направено тълкуване.

По основателността на искането обаче, съдът съобрази следното:

С Присъда №5/20.01.2026 г., постановена по настоящото НОХД №806/2025 г. по описа на Районен съд – гр.Петрич подсъдимият А. М. С. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.151 ал.2 т.4, във вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, като на основание чл.57,ал.1,т.2 б.“в“ от ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на това наложено наказание.

На основание чл.59, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от НК е постановено приспадане от наложеното 1 наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед рег. №314зз231/17.08.2025г. издадена въз основа разпоредбите на ЗМВР, подсъдимият е задържан за срок от 24 часа считано от 21:50ч. на 17.08.2025г. до 17:10ч. на 18.08.2025г. и с Постановление от 18.08.2025г. на прокурор при РП Благоевград, ТО Петрич, А. М. С. е задържан за срок до 72 часа, считано от 17:25ч. на 18.08.2025г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал. 1, т.1 от НК ПРИСПАДА от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, времето от 21.08.2025 г. до влизане в сила на настоящата присъда, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение рег. №306/21.08.2025г. постановено по ЧНД №501/2025г. по описа на РС Петрич, потвърдено с определение/протокол рег. №979/28.08.2025г. по ВНЧД №930/2025г. по описа на ОС Благоевград на подсъдимият е взета МН „Задържане под стража“, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Със същата присъда, на основание чл.68 ал.1 от НК е постановено отделно изтърпяване на отложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година, постановено с влязла в сила на 17.06.2024 г. Определение, с което е одобрено споразумение №29/17.06.2024 г. по НОХД №251/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието, подлежащо на отделно изтърпяване.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото и по разноските.

Така постановената присъда е влязла в сила на 05.02.2026 година.

Твърди се в предложението за тълкуване, че при постановяване на общия режим на изтърпяване на наказанието, приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК вероятно е допусната техническа грешка, и че съгласно чл.57 ал.2 б.“в“ от ЗИНСЗ съдът определя първоначален СТРОГ режим.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на поискалия тълкуването прокурор по следните съображения:

Основание за тълкуване на присъдата на съда, с която е решено по същество наказателното производство не може да бъде последващата преценка на страна в процеса, включително и на прокурор и/или на затворническата администрация, че по вид и размер, а още по-малко че първоначалния режим на изтърпяване на наказанието е определен нецелесъобразно и/или незаконосъобразно. Това е така, защото допуснатите нарушения на закона при решаване на делото могат да бъдат отстранени единствено по реда на инстанционния контрол или по реда на възобновяването на наказателното дело. (Виж Решение № 390 от 18.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 28/2004 г., III н. о.). Противното би означавало не по установения ред да се иска преразглеждане и подмяна на волята на съда, поради това, че страна в процеса (включително и прокурор) и/или затворническата администрация не споделя волята на съда по отношение на наказанието и режима на изтърпяването му.

2

В изпълнение на чл. 14 от НПК, първоинстанционният съд е постановил присъдата си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона.

Дейността на съда в процедурата по чл.414 ал.1 т.1 НПК е свързана с преодоляване по пътя на тълкуването на всички затруднения и съмнения, касателно волята на съда при изпълнението на влезли в сила присъди и определения. Абсолютно незаконосъобразно е този ред да бъде използван за изменение, допълнение или други произнасяния по същество на влезлите в сила съдебни актове, при това от съда, който ги е постановил. В този смисъл –Решение №178 от 09.04.2012 г. на ВКС по н.д.№410/2012 г., ІІІ н.о., НК).

В случая, волята на съда, постановил присъдата е ясна, непротиворечива и не буди каквито и да е съмнения и в този смисъл същата не се нуждае от тълкуване.

Определенията, постановени по реда на чл.414 ал.1 т.1 НПК са предназначени само и единствено да преодолеят затруднения или съмнения при изпълнение на наказанието по влезлия в сила съдебен акт като определението по тълкуването му не подлежи на самостоятелно обжалване. (В този смисъл – Решение №104/04.06.2012 г. на ВКС по н.д.

№107/2012 г., ІІ н.о. НК).

В случая, според настоящия съдебен състав, с искането за тълкуване на определения първоначален режим на изпълнение на наказанието, приведено в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК се цели не преодоляване на затруднения и съмнения при изпълнение на наказанието, каквито не са и посочени и обосновани от предложилия тълкуване прокурор, а се цели изменение на влезлия в сила съдебен акт от издателя му, което е недопустимо.

Следва да се отбележи, че в случая не е налице и допусната очевидна фактическа грешка в постановения акт, а дори и да е налице такава, то редът за отстраняването й не би бил чрез тълкуване по чл.414 НПК, а по друг процесуален ред – този на новата разпоредба на чл.33а НПК.

Независимо от възприетата от съда недопустимост на искането за тълкуване на присъдата, съдът следва да отбележи за пълнота на изложението, че приема същото и за неоснователно по съображения, касаещи приложението на пенитециарния закон в следния смисъл:

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС „строг“ ежим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ се определя за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът на двете наказания надвишава две години. В настоящия случай от формална страна изискванията на посочената разпоредба са изпълнени по отношение на осъждането на подсъдимия по настоящото НОХД №806/2025 г. за престъплението, за което е предаден на съд – това по чл.151 ал.2 т.4 във вр. с ал.1 от НК, което е извършено в изпитателния срок на условното му осъждане по НОХД 251/2024 г. по описа на РС – Петрич 3 с Определение №29/17.06.2024 г. По тези съображения съдът е постановил присъдата си в тази й част.

Цитираната разпоредба на ЗИНЗС обаче е неприложима за приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година по НОХД №251/2024 г. на РС – Петрич. По отношение на това наказание, подлежащо на отделно изтърпяване, режимът на изтърпяване следва да е „общ“ на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Това е така, защото по отношение на това наказание не е изпълнена нито една от предвидените в т.2 на чл.57 ал.1 от ЗИНЗС предпоставки за определяне на първоначален „строг“ режим. Макар наказанието по това осъждане да касае умишлено престъпление, то е под 5 години и към момента на налагането му лицето не е изтърпявало предходно наказание „Лишаване от свобода“.

Отделно от това, при анализа на посочената хипотеза на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС се установява, че същата не обхваща отложеното по реда на чл.66 от НК наказание, което от своя страна не дава основание на съда да определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение по реда на чл.68 от НК наказание „Лишаване от свобода“.

На следващо място, в чл.57 ал.2 от ЗИНЗС е очертана възможността при наличие на обстоятелствата за определяне на „общ“ режим на изтърпяване на наказанието съдът да определи първоначален „строг“ режим, но и тук не е уреден първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, когато същото се привежда в изпълнение по реда на чл.68 от НК.

Липсва законова регламентация за определяне на първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието в посочената хипотеза и това налага извода за приложението на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, който е „общ“ и такъв именно е определен от съда в Присъда №5/20.01.2026 г. по настоящото НОХД №806/2025 г. по описа на РС – Петрич по отношение на подлежащото на отделно изтърпяване и приведено в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК наказание по осъждането на подсъдимия с Определение №29/17.06.2024 г., влязло в сила на същата дата по НОХД №251/2024 г.

Комплексният анализ на редакцията на текста на третираната в т.2 на чл.57 ал.1 от ЗИНЗС хипотеза указва, че използването на множествено число не изисква нито обезателно извършване на повече от едно осъществено престъпно деяние, нито включва и второто осъждане. Приложимата към случая пенитецитиарна регламентация насочва към определяне на строг режим не за отложеното наказание, а за умишлените престъпления, извършени в изпитателния срок на условното осъждане, т.е. законодателят е предвидил определяне на първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено по следващото осъждане. За първото наложено по-рано наказание „Лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66 от НК и приведено в изпълнение по силата на чл.68 от НК при последващо съдене, разпоредбите на чл.57 ал.1 т.1 и 2 б.“а“ и „б“ ЗИНЗС са неприложими, поради което важи правилото на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и се следва определяне на първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

В горния смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение №21/23.02.2022 г. на ВКС по 4 н.д.№932/2021 г. , ІІ н.о. на ВКС; Решение №214/05.11.2018 г. по н.д.№912/2018 г., І н.о. на ВКС; Решение №315/18.07.2019 г. по ВНОХД №656/2019 г. на Софийски Апелативен съд, НК; Решение №216/12.06.2023 г. по ВЧНД №438/2023 г. на Апелативен съд – София;

Решение №392/20.11.2025 г. по ВЧНД №1369/2025 г. на Апелативен съд – София; Решение №16/10.01.2026 г. по в.ч.н.д.№8031/2025 г. на СГС; ), която настоящият състав изцяло споделя.

Водим от всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че искането тълкуване н а Присъда №5/20.01.2026 г. по НОХД №806/2025 г. по описа на РС - Петрич относно определения първоначален общ режим за изпълнение на приведеното по реда на чл.68 ал.1 от НК и подлежащо на отделно изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ по своята същност представлява искане за изменение на определения с присъдата на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНСЗ първоначален „общ“ режим на изтърпяване в „строг“ такъв на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНСЗ. Така стореното искане е недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.