Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 374 от 19.06.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1722/2017
Вид
Решение № 374
Подписан
19.06.2020
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………/…….06.2020г., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА като разгледа докладваното от съдията въззивно търговско дело № 1722 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 190/26.02.2020г. е уважен иска, предявен от „БУЛЯРД Корабостроителна индустрия“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу “Амсел Навигейшън Къмпани Лимитед“

/“Amsel Navigation Co.

Limited“/, дружество, регистрирано в Република Малта под №5150911, с регистриран адрес: 66, Олд бейкъри стрийт, Валета за заплащане на сума в размер на 776772,58 евро, представляващи дължимо плащане за извършени ремонтни дейности и предоставени услуги на м/к „Амсел“ през периода от

21.05.2017г. до 15.11.2017г., за които са издадени фактури от 15.06.2017г. и 15.11.2017г.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

На

28.05.2019г. е постъпила молба по реда на чл.247 от ГПК от ищеца чрез проц. представител адв.

Ж. във основа на твърдение за допусната в решението очевидна фактическа грешка при посочване основанието на иска и правната квалификация.

В рамките на дадения от съда срок по реда на чл.247, ал.2 от ГПК ищецът не е упражнил правото си на отговор.

Молбата с правно основание чл. 247, ал.1 от ГПК се явява подадена в срок с оглед спиране на сроковете по силата на чл.3 от ЗМДИППП и частично основателна с оглед на следното: Съгласно правната теория и константната съдебна практика очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението, тоест когато има противоречие между приетото от съда в мотивите и постановеното в диспозитива на съдебния акт.

С настоящото съдебно решение предявените искове са уважени изцяло, като предметът на спора е индивидуализиран с посочване на фактурите, на които се основава претенцията, както и с описание на видовете работи, чието заплащане се претендира. В обстоятелствената част на исковата молба действително е налице конкретизация, че работите са извършени в пристанище на ищеца, но фактическите обстоятелства по делото не се обективират в диспозитива на съдебното решение в цялост. Въпреки това съдът приема, че местоизвършването представлява част от описанието на извършените работи, поради което може да се приеме за основателно твърдението за наличие на пропуск в диспозитива, който да бъде отстранен по реда на чл.247 от ГПК.

Във втората си част съдът намира за неоснователно искането, тъй като правната квалификация на предявените искове е посочена в диспозитива така, както е определена от съда и отразена в доклада по делото, приет в съдебно заседание на 19.02.2020г. без възражения от проц.представител на ищеца. Освен това посочената в молбата разпоредба – чл.54, б.Б от КТК не само не е посочена в исковата молба и доклада на съда, но и не регламентира право на иск, а урежда ред за привилегированите вземания, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение в изп.производство, поради което не би могла да намери място при определяне правната квалификация на разглежданите искове. Наличието на предвидените в разпоредбата предпоставки като основание за предпочтително удовлетворение се преценява в рамките на изп.производство въз основа на съдебния акт в цялост.

При твърдения, че липсата на посочената разпоредба в диспозитива на съдебния акт препятства упражняване на правата на ищеца като присъединен взискател, същият може да предприеме защита срещу действията в изп.производство, които счита за незаконосъобразни.

С оглед изложеното, молбата с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 190/26.02.2020г. е частично основателна и следва да бъде уважена относно думите „в пристанището на ищеца“ и оставена без уважение в останалата част.

Воден от горното и на основание чл. 247, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА

ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 190/26.02.2020г. по т.д. № 1722/2017г. по описа на ВОС, като в диспозитива на съдебното решение след думите „извършени ремонтни дейности и предоставени услуги на м/к „Амсел“ се добавят думите „в пристанището на „Булярд“ АД“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 28.05.2019г. от „БУЛЯРД Корабостроителна индустрия“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.

Варна, чрез адв. Ж. за поправка по реда на чл.247 от ГПК на решение № 190/26.02.2020г. въз основа на твърдение за допусната очевидна фактическа грешка при посочване в диспозитива на съдебното решение правната квалификация на предявените искове, а именно чл.54, б.Б от КТК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.247, ал.4 от ГПК.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: