Решение № 719 от 28.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20211000500740 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д.№ 103/2019г. по описа на ОС-Враца, срещу решението от 06.11.2020г., с което е уважен частично предявения от И. Н. П. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ иск по чл. 432 КЗ за неимуществени вреди от ПТП от 26.05.2018г., като му е присъдено обезщетение в размер на 100 000 лева и изцяло искът по чл. 432 КЗ за имуществени вреди, като му е присъдено обезщетение от 15157,25 лева, ведно със законната лихва върху двете обезщетения от 15.01.2019г. до окончателното изплащане.

Въззивникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ обжалва решението в частта, с която исковете са уважени, като твърди, че приетият процент съпричиняване (20 %) е занижен, тъй като освен, че се е движил с неразрешена и несъобразена за пътните условия скорост, при преминаване през завоя тялото на ищеца се е наклонило наляво, така че главата му се е намирала в насрещната лента, поради което е получил черепно-мозъчната травма. Заявява, че размерът на обезщетението е завишен, тъй като не е съобразен със социално икономическото положение в страната и размера на средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията. Твърди, че физическото и психическото здраве на ищеца били възстановени напълно, а чужда помощ за битовото му обслужване не била предписана от лекар. С тези доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Въззиваемият И. Н. П. оспорва жалбата в съдебно заседание.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно, допустимо и правилно като краен извод.

1

Съображенията на въззивния съд, следните: формирани в отговор на доводите на ответника, са

Предвид липсата на съответни оплаквания във въззивната жалба, пред настоящата инстанция са безспорни установените от събраните пред първата инстанция доказателства материално правна легитимация на страните ( на ЗАД „ОЗК Застраховане“ в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на И. К. М., а на ищеца в качеството на пострадал от предизвикано от М. ПТП на 26.05.2018г.); деликтната отговорност на М.; травматичните увреждания на ищеца от процесното ПТП; вида и размера на наложените от произшествието имуществени разходи, понесени за сметка на ищеца; както и обстоятелството, че ищецът е бил с предпазна каска към момента на удара.

От заключенията на приетите по делото основна и допълнителна автотехнически експертизи се установява следния механизъм на произшествието: управляваният от ищеца мотоциклет се движи по път ІІІ-1002, гр.Враца - м. Леденика в посока към гр.Враца, в полагащата му се мислена дясна лента, на около 0,25 м вдясно от мислената осева линия, с постоянен наклон на спускане, в условията на множество завои и с променлива скорост на движение. По същия път, в посока м.Леденика, се движи управлявания от делинквента М. лек автомобил, с постоянен наклон на изкачване, при условията на множество завои, със скорост при преминаване на завоя, където е станал удара – 41-43, 5 км.ч.

Водачът на лекия автомобил, при движение в условията на десен за него завой, навлязъл в мислената лента на насрещното движение и при връщане в неговата лента, в момент, в който лявата странична част на автомобила се намирала на около метър в насрещното платно, настъпил удар между предната челна част на автомобила и предния ляв амортисьор на мотоциклета.

Преди сблъсъка скоростта на движение на мотоциклета е била 51 км/ч, а към момента на удара – 41 км/ч, тъй като при навлизане в левия за него завой ищецът е употребил спирачки, за да намали скоростта. Максимално разрешената скорост за участъка на ПТП е 90 км/ч., а технически съобразената с релефа на пътя за мотоциклетиста – 43, 5 км/ ч (така в.л. В.).

Вещото лице В. е определил, че при преминаване през процесния завой, наклона на системата мотоциклет – мотоциклетист спрямо вертикалната ос, насочена перпендикулярно на хоризонталната ос, е не по –голям от 25 градуса. Така, отклонението на главата на мотоциклетиста спрямо траекторията на движение на гумите е 0,5 метра.

Възражението за съпричиняване е надлежно релевирано ( с отговора на исковата молба) и се основава на няколко твърдения: 1/ ищецът се е движил най –вляво на лентата си за движение, непосредствено до осевата линия, вместо да се движи най – вдясно; 2/ ищецът се е движил с несъобразена с пътните условия скорост ( около 70 км/ч) , поради което при завоя наляво се е наклонил твърде близо до мислената осева линия; 3/ ищецът не е бил с правилно поставена защитна каска. Първото ( т.1) е прието за доказано и във връзка с вредоносния резултат, като първостепенният съд е определил на 20% основания на това обстоятелство принос на ищеца за настъпване на произшествието. Последното (т.3) е отречено от първостепенния съд. Предвид липсата на жалба от страна на ищеца и липсата на съответни оплаквания във въззивната жалба на ответника, цитираните изводи на първостепенния съд не са предмет на настоящия инстанционен контрол. Същият се свежда единствено до спорното, с оглед оплакванията по жалбата, и своевременно въведеното с отговора по чл. 131 ГПК обстоятелство, била ли е съобразена скоростта на движение на ищеца с пътните условия, така щото при завоя наляво наклона на тялото му да не доведе до навлизане на главата му в насрещната пътна лента.

Защитното възражение следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела т.е. по несъмнен начин да се установи конкретно заявеното действие / бездействие на пострадалия и съществуването на каузална връзка 2 между него и противоправния резултат. В случая такова доказване не е проведено по делото. Предвид неоспорените изводи на в.л. В. за отстоянието на мотоциклетиста от мислената осева линия (0,25 м вдясно ) и за отклонението на главата на мотоциклетиста спрямо траекторията на движение на гумите ( 0,5 метра ), може да се приеме за основателна тезата на въззивника, че при извършване на левия завой част от главата на ищеца, се е намирала на 0,25 м вляво от осевата линия или в насрещната лента за движение. Това обстоятелство обаче остава ирелевантно, тъй като не е причина за произшествието. Вещото лице е категорично, че ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на мотоциклета, където същият е бил изцяло разположен, както и че инициалният удар е между преден ляв амортисьор на мотоциклета и предна челна част на автомобила , в областта на левия рог на предната броня. Ударът в главата на ищеца е резултат от последващо, след инициалния удар между двете пътно превозни средства, съприкосновение с предното панорамно стъкло на автомобила, настъпило при сложното движение на тялото на мотоциклетиста след сблъсъка между автомобила и мотора ( така в.л. В. по първи въпрос от заключението). Или първоначалният сблъсък не е между колата и част от тялото на ищеца т.е. наклона на мотоциклетиста при левия завой не е причина за катастрофата. В тази връзка и скоростта, детерминирала този наклон, не се явява несъобразена с пътните условия. Още повече, че към момента на удара скоростта на мотоциклета е 41 км/ч ( така и двете вещи лица), което е под съобразената с релефа на пътя скорост от 43,5 км/ч ( така в.л. В.).

Неоснователни са оплакванията на ответника относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. При определянето му решаващо значение имат различни от изтъкнатия от въззивника социално- икономически фактор, а именно тежкият, комплексен, животозастрашаващ характер на получените телесни увреждания (счупени са костите на черепа и лицевите кости, получил е контузия на мозъка, кръвоизлив между обвивките на мозъка и синусите, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка в основата на черепа, травматичен шок, открито счупване на костите на лява подбедрица с размачкване на меките тъкани и многофрагментно счупване на лявата бедрена кост) ; дългият възстановителен период ( за мозъчната травма около 6 месеца, а за опорно двигателния апарат – повече от година) и необратимите остатъчни явления ( две години след инцидента лявото бедро и лявата подбедрица на ищеца са отточни, с белези от рани, левият крак е скъсен с 2 см и е налице дефицит на движенията на ставите на крайника). Само тези фактори, съобразени с възрастта на пострадалия – 57 години към датата на ПТП и наложената от инцидента трайна негативна промяна в живота му ( затруднено е изпълнението на професионалните му задължения на механик; изолирал се е социално; преустановил е множество активности, които е упражнявал преди инцидента; изпитва страх и несигурност при пътуване с кола или мотор - така св. П.а и Д.), са достатъчни да обосноват като справедливо обезщетение от поне 120 000 лева, колкото е определил първостепенния съд. Противно на виждането на въззивника, неувреденото психичното здраве на ищеца (в.л. д-р К.) и оздравяването от получените травми, в настоящия случай не са основания за занижаване на обезщетението.

В обобщение, оплакванията по въззивната жалба са неоснователни, поради което решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер от 100 000 лева следва да бъде потвърдено.

Във въззивната жалба липсват конкретни възражения за неправилност на първоинстанционно решение в обжалваната част по иска за имуществени вреди или жалбата в тази част е бланкетна. При постановяване на решението по иска за имуществени вреди първостепенният съд не е допуснал нарушение на императивна материална правна норма.

Ето защо и в приложение на чл. 272 ГПК, въззивният съд следва да потвърди решението и в тази обжалвана част, с която осъдителният иск за имуществени вреди е уважен изцяло.

При този изход на спора на въззиваемия се следват разноските за настоящата инстанция, които възлизат на 4500 лева за адвокатско възнаграждение.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.11.2020г. по гр.д.№ 103/2019г. по описа на ОС-Враца в обжалваната част, с която са уважени предявените от И. Н. П. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ искове по чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от ПТП от 26.05.2018г.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София да плати на И. Н. П. ЕГН **********, съдебен адрес адв.В.Т., гр.***, бул. *** № **, ет.*, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 4500 лева – разноски за адвокатски хонорар за представителство пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4