Решение № 299 от 01.07.2024, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Кърджали, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140101104 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД от Е. С. П.., ЕГН **********, адрес: гр.

Кърджали, кв. В., ********** против „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766 рн. Младост, ж.к. МЛАДОСТ 4, бул./ул. Бизнес Парк София за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 629.90 лв. (шестстотин двадесет и девет лева и деветдесет ст.), представляваща платените от ищцата 10 месечни лизингови вноски от по 62.99 лв., в периода от 01.11.2022 г. до 01.08.2023г., по сключения между страните на 01.10.2022 г. договор за лизинг на мобилен апарат SAMSUNG, модел GALAXY S22 5G 256GB Black, със сериен номер 352596762123314, с код на договора ***, неразделна част от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, за моб. номер ***, с код на договора ***, който договор за лизинг е развален.

Ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен договор за лизинг. Твърди, че мобилният апарат, предмет на договора, е дал дефект, който не е отстранен, въпреки направено искане за това. Претендира връщане на платените лизингови вноски. Иска присъждане на разноски.

Ответникът, депозира отговор на исковата молба,с която оспорва предявения иск.

Възразява, че не се налице основанията за разваляне на процесния договор, като развИ. подробни съображения в тази насока. Иска присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен договор за лизинг на мобилен апарат SAMSUNG, модел GALAXY S22 5G 256GB Black, със сериен номер 352596762123314. Пет месеца след сключването на договора, на 09.03.2023 г., ищцата e предявила рекламация към ответника, с твърдения, че мобилният телефон е започнал да дава множество дефекти - аудио проблем, проблеми със звъненето 1 като звънне и се изключва, проблем при комуникацията, батерията не издържала повече от 12 часа, без да се ползва телефонът се рестартира, наличен проблем с говорителя и липса добър обхват. Рекламацията е предявена в магазин на ответника, в гр. Кърджали, бул.

„Тракия“ № 1, за което е съставен на протокол за приемане на устройство от 09.03.2023 г., като при приемането е констатирано, че мобилното устройство е запазено и няма външни дефекти. След предявената рекламация телефонът е изпратен в сервиз. Сервизът, приел устройството, а за ремонта е съставен документ от 16.03.2023 г., от който се установява, че апаратът е престоял в сервиза един ден, че има драскотини и ожулвания, както и че е ремонтиран.

На 18.03.2023 г. телефонът отново е предаден за сервиз в същия магазин на ответника, за което е съставен протокол за приемане на устройство. В него са описани следните дефекти: проблем със зареждане, проблем с дисплея, пръстовият отпечатък не работи, телефонът не е херметизиран. За ремонта, е съставен протокол 9102989510 от 22.03.2023 г., в който е констатирано, че телефонът не е херметизиран добре, като на ищцата и е отказано обслужване поради размит стикер за влага и вода в камерите.

След отказа за гаранционно обслужване, ищцата е депозирала писмено изявление до ответника, озаглавено жалба (л.97), в което е посочила, че тъй като е отказано гаранционно обслужване, желае да й бъде възстановена платената до момента сума или устройството да бъде заменено с ново. На 27.03.2023 г., ищцата е получила съобщение от ответника, че и е отказано гаранционно обслужване поради размит стикер за влага и вода в камерите.

Процесният мобилен апарат не е поправен или заменен от търговеца, като същият се намира във фактическа власт на лизингодателя. Горната фактическа обстановка напълно се подкрепя от показанията на св. И.нов, съпруг на ищцата, които съдът кредитира, тъй като същите не влизат в противоречие с приетите по делото писмени доказателства, при отчитане заинтересоваността на свидетеля от изхода на правния спор.

Ответникът в отговора на исковата молба изрично признава факта, че ищцата е платила лизинговите вноски, като се противопоставя на искането за допускане на ССч.Е, поради което предвид признанието на ответника, съдът приема този факт за установен.

Съдът намира, че предявеният иск подлежи на уважаване за лизинговите вноски платени за периода от месец април 2023 г. до месец август 2023 г., или за сумата от общо 314, 95 лева, като съображенията за това са следните:

Договорът за лизинг е двустранен, възмезден договор, при който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. По своята правна природа договорът за лизинг е разновидност на договора за наем, като няма спор в съдебната практика и правната доктрина, че договорът е с периодично изпълнение. Това е така поради естеството на двете престации. Лизинговите вноски се дължат срещу ползването на вещта за съответния период от време. За договора за лизинг, по арг. от чл. 347, ал. 2 ТЗ, се прилагат съответно разпоредите на договора за наем, като основното задължение на лизингодателя е да осигури ползването на вещта за срока на договора. Състоянието на вещта следва да позволява същата да бъде ползвана за това, за което е наета като - чл. 344, ал. 1 ТЗ вр. с чл.

230 от ЗЗД. Ето защо при дефект във вещта, който не се дължи на виновно поведение на лизингополучателя, последният може да развали договора. Рискът от случайно погИ.не, респ. проява на дефект у вещта, се носи от лизингодателя, което следва от разпоредбата на чл. 343 ТЗ, която въвежда изключение, че единствено при финансовия лизинг рискът от погИ.не или повреждане на вещта е за лизингополучателя.

В разглежданата хипотеза страните са сключили договор за оперативен лизинг на мобилен апарат, т.е. рискът от проявата на дефект е за лизингодателя, който следва да отстрани дефекта за своя сметка. В противен случай би се поставил в неизпълнение на задължението си да предостави ползването на вещта за срока на договора.

Няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства категорично се 2 установява, че вещта е дала редица дефекти, за които ищецът е уведомил лизингодателя. На 09.03.2023 г. лизингодателят е приел вещта за ремонт в посочен от него сервиз, като е съставен протокол, че същата е ремонтирана. Що се отнася до съставения от сервиза протокол от 16.03.2023 г., то следва да се изтъкне, че лицето, на което е възложен ремонт на вещта има правното положение на привлечено към изпълнение трето лице, като длъжникът по облигационното правоотношение отговаря, респ. носи риска от неговите действия. Ето защо, след като ответникът е приел вещта за ремонт, при посочените от ищеца дефекти, то трябва да се заключи, че това само по себе си съставлява признание на неизгоден за него факт, а именно, че вещта е дала дефект. Оттам насетне ответникът носи тежест по установяване на обстоятелство, че вещта е ремонтирана, тъй като той следва установи, че е предоставил ползването на годна за обичайното й употребление вещ, в който смисъл е разпределената с изготвения доклад по делото доказателствена тежест.

Процесната вещ отново е дала дефект, като при втория път, в който тя е предадена за ремонт, ответникът е отказал гаранционното й обслужване, с довод, че устройството не е херметизирано. В тази връзка още веднъж следва да се изтъкне, че задължение на ответника е да предостави годна за ползване вещ за срока на договора, а гаранционното обслужване от своя страна съставлява договор, че вещта ще отговаря на определени параметри за определен период от време, т.е. гаранционното обслужване се припокрИ. с основаното задължение на лизингодателя. Не се твърди и установява вещта да е дала дефект вследствие на неправилната й употреба, като в този аспект следва да се изтъкне, че мобилният апарат по своите спецификации е водоустойчив. Ето защо дори и в него да е проникнала влага, това не е съставлявало основание за отказ да бъде ремонтиран.

По делото са установени фактите, че вещта е дала дефект и че е отказано нейното ремонтиране от ответника. Направеното от ищеца на 25.03.2023 г. изявление, че иска или нов мобилен апарат или връщане на даденото по договора по своята правна природа представлява изявление за разваляне на договора. Според чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Съдът приема, че, доколкото ищецът не е определил изричен срок за изпълнение, ответникът е следвало да престира годна за ползване вещ в разумен срок, който в случая се явява едноседмичния такъв, което не е сторено. Изявлението за разваляне е породило правен ефект считано от 01.04.2023 г. Според чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, какъвто е и процесният договор. Ето защо на връщане по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежат платените след изявлението за разваляне лизингови вноски.

Искът следва да се отхвърли за лизинговите вноски, платени преди вещта да е дала дефект. В този период лизингодателят е изпълнил задължението си за ползване на вещта и съответно не фигурира изявление на за разваляне на договора от лизингополучатея.

В допълнение следва да се посочи, че допускането на СТЕ по направеното от ищеца искане не се явява необходимо за изясняване на правния спор. Представените от страните писмени доказателства в достатъчна степен, с оглед наведените твърдения и оспорвания, изясняват фактическата страна на правния спор.

Ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от иска, като разноските възлизат на сумата от 458 лева, от които следва да се присъдят 229 лева.

Ответникът също има право на разноски пропорционално на отхвърлената част.

Разноските възлизат на сумата от 50 лева – юрк. възнаграждение, от които следва да се присъдят 25 лева.

3

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл. III ЗЗД „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766 рн. Младост, ж.к.

МЛАДОСТ 4, бул./ул. Бизнес Парк София да заплати на Е. С. П.., ЕГН **********, адрес: гр. Кърджали, кв. В., ********** сумата от 314, 95 ( триста и четиринадесет лева и 95 ст.) лева, представляваща платените на отпаднало основание от ищцата 5 месечни лизингови вноски от по 62.99 лв., в периода от месец април 2023 г. до месец август 2023 г., по сключения между страните на 01.10.2022 г. договор за лизинг на мобилен апарат SAMSUNG, модел GALAXY S22 5G 256GB Black, със сериен номер 352596762123314, с код на договора ***, неразделна част от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, за моб. номер ***, с код на договора ***, който договор за лизинг е развален считано от 01.04.2023 г., като

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. П.., ЕГН ********** против „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 иск за разликата над присъдената сума от 314, 95 ( триста и четиринадесет лева и 95 ст.) лева до пълния предявен размер от 629.90 лв. (шестстотин двадесет и девет лева и деветдесет ст.), представляваща лизинговите вноски в периода за периода от месец ноември 2022 г. до месец март 2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766 рн. Младост, ж.к.

МЛАДОСТ 4, бул./ул. Бизнес Парк София да заплати на Е. С. П.., ЕГН **********, адрес: гр. Кърджали, кв. В., ********** сумата от 229 ( двеста двадесет и девет) лева – разноски по делото.