Решение № 67 от 30.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Татяна Грозданова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200814 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано по касационнен протест на АП София срещу присъда № 7/05.04.2023 година, постановена по в.н.о.х.д. № 493/2022 година по описа Софийския апелативен съд, с която подс. И. Д. Й. е оправдан по обвинението по чл. 123 НК.

В касационния протест и допълнението към него са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Според подалия протеста прокурор въззивният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, в нарушение на чл. 13 НПК не е взел всички мерки, за да осигури обективната истина, а събраните доказателства е оценявал избирателно, превратно и едностранчиво. Игнорирани и омаловажени са тези доказателства, които са в подкрепа на обвинението. Без нужната критичност съдът е възприел изцяло лансираната теза от защитниците на подсъдимия за несъставомерност на деянието му.

Показанията на св. Т., Р., В., М., Л., Ф., които били в йерархична зависимост с подс. Й., били кредитирани в пълна степен. Съдът не отчел, че св. В., който вече не е служител на фирмата, обективно и безпристрастно обяснил за методите на работа в нея, за липсата на провеждане на видове инструктажи и системно неползване на лични предпазни средства при изпълнение на 1 високорискови дейности. Изложените от св. В. нарушения били потвърдени от заключенията на двете съдебно-технически експертизи от досъдебното производство и частично от повторната и допълнителна комплексна съдебнотехнически експертизи, но САС не кредитирал техните фактически и правни констатации с аргумент, че експертите дават становище за нарушение на правни норми, което е извън тяхната компетентност. САС отказал да назначи повторна комплексна съдебно-техническа експертиза и установил фактите единствено чрез свидетелските показания на работници и служители, които са подчинени и зависими от работодателя – подсъдимия Й.. Кредитирал представения от защитата на подс. Й. договор с „Т. П. Б.“ ООД, без да събере обратна информация как се е изпълнявал този договор, ако в действителност е имало такъв, чрез проверка от НАП-София дали са декларирани доходи от лица с граждански договори с „Т. П. Б.“ ООД към инкриминираната дата и тези лица впоследствие да бъдат разпитани като свидетели, тъй като договорът не бил известен на разследващите и Инспекцията по труда.

Игнорирано било обстоятелството, установено от Инспекцията по труда и от заключенията на техническите експертизи, че не е провеждан ежедневен инструктаж и инструктаж на работното място за конкретния случай като САС неправилно приел, че отговорност за това носят пряко определените от подсъдимия длъжностни лица – супервайзър сервиз и мениджър сервиз, но не и подсъдимият. Според прокурора работодателят е длъжен да следи изпълнението на възложените дейности от съответните длъжностни лица.

Изразено е и несъгласие с изводите на съда, че вземането на лични предпазни средства е изцяло субективно решение на работника или служителя и ако не вземе такива, поема изпълнението на задачата на собствена отговорност, както и че непровеждането на инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж няма отношение към конкретната трудова злополука.

Допуснатото от САС нарушение на процесуалните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подс. Й. по обвинението по чл. 123 НК.

Иска се протестираната въззивна присъда да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В срока по чл. 351, ал. 4 НПК са постъпили подробно аргументирани възражения от двамата защитници на подс. Й. срещу подадения протест, с които са оспорва неговата основателност.

В съдебното заседание прокурорът от ВКП поддържа касационния протест и допълнението към него и моли да бъде уважен.

Частните обвинители, всичките редовно призовани, не се явяват.

Защитникът на подс. Й. – адв. Л., моли протестът да бъде оставен без уважение по съображенията, изложени във възражението. Сочи, че в поголямата си част протестът представлява оплакване за необоснованост, която не подлежи на касационно обсъждане, тъй като не са посочени пороци при анализа на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на съда по отношение на показанията на свидетелите, за които се твърди, че са били в подчиненост на подс. Й.. В показанията им нямало факти, които да 2 обосновават обвинителната теза. Подробното изложение, посветено на отказа на съда да кредитира заключенията на техническите експертизи и да назначи нова експертиза, игнорирало действителното съдържание на мотивите на съда. Твърденията по повод на сключения договор със служба за трудова медицина били некоректни - договорът е приложен още в досъдебното производство.

Защитникът на подс. Й. – адв. С., също оспорва основателността на протеста на САП по изложените във възражението съображения. Сочи, че до постановяването на оправдателната присъда при второто по ред разглеждане на делото във въззивното производство се е стигнало след като САС е провел въззивно съдебно следствие и е направил собствен обстоен доказателствен анализ на целия доказателствен материал. Поддържа становището на първия защитник, че по същество протестът касае необоснованост на новата оправдателна присъда, която не е самостоятелно касационно основание и от сезиращия процесуален документ не могат да се изведат допуснати процесуални нарушения. Такова не съставлява и отклоненото доказателствено искане на прокурора за назначаване на допълнителна експертиза, защото решаващият съд преценява дали такава е необходима.

Позовавайки се на пределите на касационната проверка, моли протестът да бъде оставен без уважение, а присъдата - в сила като правилна и законосъобразна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационният протест е допустим - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК.

С присъда № 245/19.12.2019 година, постановена по н.о.х.д. № 4090/2019 година, Софийски градски съд признал подс. И. Д. Й. за виновен в това, че на 16.05.2016 година в гр. София, във вътрешния двор на ул.

„Джордж Вашингтон“ № 12 и бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 35, в качеството си на управител на „****“ ЕООД, причинил смъртта на К. Г. Р., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при което нарушил чл. 2, ал.

2, чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от 3 свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и шест месеца от влизане на присъдата в сила.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 293/2020 година, приключило с решение № 10025/13.09.2021 година, с което първоинстанционната присъда била изменена. Подс. Й. бил оправдан за това да е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода бил намален на една година, а размерът на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК – на три години.

Въззивното решение било протестирано от САП поради наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание и обжалвано от защитниците на подс. Й. с доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК.

С решение № 59/18.05.2022 година по н.д. № 49/2022 година, ВКС отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание, тъй като във връзка с жалбата на защитниците на подс. Й. констатирал абсолютното процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви в решението на съдебния състав по важни за отговорността на подсъдимия въпроси - има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление с правна квалификация по чл. 123 НК поради нарушаване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място; непълнота на мотивите поради необосноваване или недостатъчно обосноваване на някои изводи по фактите, доказателствата или правото; нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като не е отговорено на множеството възражения на защитниците по доказателствата и изводимите от тях факти, някои от които за направени за първи път във въззивната инстанция; неподлагане на дължимата внимателна преценка и съпоставка с останалите доказателства на събраните в допълнителното съдебно следствие писмени доказателства – Заповед 006/01.04.2016 година относно определяне на представител на ръководството на ИСУ, координатор по качеството и координатор по ЗБУТ, Заповед № 012/07.07.2015 година за определяне на орган по ЗБУТ, Заповед № 013/07.07.2015 година за изграждане на група по условията на труд, Заповед № 014/23.07.2015 година за обучение на групата по условия на труд, протокол от 11.05.2016 година на групата по условията на труд, чиито анализ би имал значение за установяване на релевантни факти и вземане на решение по правото. Констатирано е, че е извършена формална оценка на заключенията от назначените във въззивното производство повторна и допълнителна съдебно-технически експертизи. Не е проверено дали експертизата е проведена в съответствие със закона, а във връзка с 4 всички събрани доказателствени материали – и дали може да се счита, че са настъпили в действителност фактите, които се излагат в експертното заключение. Констатирано е още наличие на съществени противоречия в мотивите, тъй като съдът е приел, че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година, чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал.

1 ЗЗБУТ и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, но се е отклонил от описаните в обвинителния акт бездействия на подсъдимия и незаконосъобразно е разширил обхвата на обвинението. Съдът не е изложил съображения и по характера на инкриминираните правни норми – съдържат ли задължения за работодателя и какви конкретно, не е направил преценка на смисъла, вложен от законодателя в понятието „осигури“, визирано в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/2001 година, което е довело до противоречие в мотивите – САС е приел за установено, че в дружеството са налице лични предпазни средства, но е счел, че подсъдимият е нарушил посочената разпоредба на наредбата. Не е отговорено и на възраженията на защитата, че дейността по монтаж и демонтаж на климатици не е монтажна работа по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-№07-2 от 16.12.2009 година. Не са изложени съображения за наличието на причинна връзка между всяко едно от допуснатите нарушения на законодателството по безопасност на труда и настъпИ. вредоносен резултат, както и за субективната съставомерност на престъплението, в което подс. Й. е обвинен.