Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260160 от 24.09.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1973/2020
Вид
Решение № 260160
Подписан
24.09.2020
В сила
06.06.2022
Състав
ВАЛЕРИЯ ТОДОРОВА БАНКОВА-ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29 · Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране
  • чл.6, т.7 · Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 24.09.2020г. Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав

На четиринадесети август

Година 2020

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар ДИАНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 1973 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В.К.Б. излага в исковата молба, че на 01.09.2015г. сключил договор с ответника „Н.с.“ ЕАД, чрез клона му в гр. Пазарджик – клон „Тополница“, съгласно който ищецът приел да извършва геодезически услуги на обекти с апаратура на ответника на територията на всички негови клонове в Република България, срещу възнаграждение. На 15. 09. същата година му било възложенo да извърши геодезически заснемания на обекти – собственост на ответника – клон „Черно море“. След изпълнение на възложената работа, същата била приета с подписването на 25.11. 2015г. от Н.с. ЕАД – клон „Черно море“ на констативен протокол – приложение 1, неразделна част от договора. Независимо от това, ответникът не заплатил дължимото възнаграждение, включително и след изрична покана. На 31.10.2016г. ищецът получил писмо от ответника, подписано от изпълнителния му директор, с което бил уведомен, че дължимата по договора сума ще му бъде преведена в кратки срокове, но плащане не последвало. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото възнаграждение в размер на 25 532 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 7 7773,08 лв. – законна лихва за периода 12.02.2017г. – 12.02.2020г.

Претендира разноски.

В рамките на преклузивния срок е постъпил отговор, в който ответникът оспорва иска. Прави възражение за неизпълнен договор с твърдението, че ищецът не е представил доказателства за точното изпълнение на възложената работа, както и за приемането й от възложителя. Оспорва размера на претендираното възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения по делото писмен договор от 01.09.2015г., а не е и спорно между страните, че на посочената дата „Н.с.“ ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор, чрез клона си в гр. Пазарджик - клон Тополница, представлявано от управителя на клона, като възложител, е сключило договор с ищеца, като изпълнител, със следния предмет – възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши геодезически услуги на обекти и с апаратура, собственост на „Н.с.“ ЕАД на територията на всички клонове в РБ. В случай, че геодезическите услуги ще се извършват на територията на други клонове на възложителя, е необходима писмена заявка до клон Тополница от управителя на съответния клон с конкретно описани в нея задачи. Посочено е, че в този случай, заплащането на уговореното възнаграждение е за сметка на клона – възложител /чл.1 и 1.1. от договора на л.

8-9 от делото/. Съгласно чл.4 от договора, изпълнителят се задължава да извършва възложената му работа в срок от 15 дни след поставяне на задачите. В чл.7 е предвидено, че приемането на резултата се извършва с приемно-предавателен протокол, в който подробно се описва обемът на извършената работа. Ако при приемането се установи, че работата е извършена с недостатъци, възложителят има правото да иска отстраняването им за сметка на изпълнителя в нов срок, договорен между страните и посочен в приемно-предавателния протокол. В 20-дневен срок от приемането на работата възложителят следва да изплати на изпълнителя възнаграждение, определено съгласно „Методика за определяне на възнагражденията на проектантски услуги – част геодезия и приложна геодезия“, в зависимост от описаната по обем в приемно-предавателния протокол работа /чл.3.2 от договора/.

От прието по делото писмо с вх. № 885/15.09.2015г. на управителя на Напоителни системи – клон Черно море г-н Г.до управителя на клон Тополница г-жа Спасова, се установява, че е отправено искане, за нуждите на клон Черно море, да бъде осигурено извършването на геодезически измервания от специалисти-геодезисти на територията на Варненска област на обектите – деривация Цонево – Девня, участък 2 км. от река Провадийска и язовирните стени.

С писмо с изх. номер от 25.11.2015г. управителя на клон Тополница е изпратил на управителя на клон Черно море, протокол – приложение 1 към договора с ищеца, ведно с хонорар – сметка за извършената работа по двата обекта, както и всички чертежи за проверка и евентуални забележки.

По делото е приет констативен протокол – приложение 1, с посочена дата 25.11.2015г., подписан от управителите на клон Тополница и клон Черно море на ответника, респективно като предаваща и приемаща страна, в който е посочено, че във връзка с писмо изх. №885/15.09.2015г. на Напоителни системи – клон Черно море са извършени следните геодезически дейности: геодезическо заснемане на обект - деривиация язовир Цонево, с изготвяне на обща схема на цялото трасе с отразяване на всички шахти; геодезическо заснемане на участък с дължина 1 км. от корекцията на р. Провадийска, изготвена е обща ситуация на реката и 17 броя напречни профила в заснетия участък. Посочените геодезически измервания и дейности са извършени с необходимото качество в изисканите срокове и се приемат без забележки и възражения.

По делото е прието писмо с изх. №3237/15.12.2015г. от управителя на клон Тополница до управителя на клон Черно море, в което се посочва, че приложено се изпращат окончателно оформен констативен протокол за извършени геодезически услуги, 6 броя папки и банкова сметка ***. Б. за превеждане на възнаграждението, съгласно представените хонорар – сметки, които също са приети като писмено доказателство по делото.

Със

Заповед №РД – 11 – 429/05.04.2016г., на осн. чл.23, ал.2 от Устава на „Н.с.“ ЕАД изпълнителният директор на дружеството е наредил управителят на клон Тополница да извърши плащане в размер на 23 617,10 лв. по задължение на клон Черно море към инж. В.Б. във връзка с изпълнение на граждански договор №1 от 01.09.2015г. за геодезически услуги и констативен протокол от 25.11.2015г.

Осчетоводяването е разпоредено да се направи като вътрешен разчет.

С писмо вх. №466/21.07.2016г. ищецът е уведомил управителя на напоителни системи – клон Черно море, че към момента все още не е получил плащане във връзка с договора между страните и извършената работа, приета с констативен протокол №1 без забележки.

С писмо изх. № АД – 94-63#4/31.10.2016г. изпълнителният директор на ответното дружество, във връзка с покана за доброволно изпълнение, заведена в Централно управление на ответника на 07.10.2016г., уведомява ищеца, че дължимата сума по договора ще му бъде изплатена в кратки срокове.

От писмо с изх. №1532/13.06.2017г. се установява, че управителят на Напоителни системи – клон Тополница, предвид липсата на нужди, налагащи ползването на текущи геодезически услуги, е уведомил ищеца, че прекратява сключения на 01.09.2015г. договор между страните.

Като обсъди така посочените писмени доказателства заедно и поотделно и въз основа на формираното си вътрешно убеждение, съдът намира, че по делото е доказано наличието на облигационна връзка между страните по силата на сключен между тях договор за изработка. Клонът на търговеца не притежава правосубектност и не може да бъде самостоятелно носител на права и задължения. Сключените от клона сделки се считат сключени от търговеца. Ето защо, сключеният от управителя на клон Тополница договор за изработка поражда права и задължения за ответника като възложител на работа. Посоченият договор за изработка /чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД/ е породил между страните по делото облигационно отношение, чието съдържание са правата и задълженията на ищеца, в качеството на изпълнител, да извършва описаните в чл. 1 от договора геодезически услуги при поставяне на конкретна задача от страна на възложителя, тоест договорът е с продължително действие и не се изчерпва с еднократно изпълнение на поставена задача, а има сила между страните до неговото прекратяване.

От подробно обсъдените по горе писмени доказателства се установява безспорно, че по инициатива на клон – Черно море и във връзка с негови нужди от геодезическо заснемане на посочени обекти, работата е била възложена на изпълнителя инж. Б..

Цитираното по-горе писмо от 15.09.2015г. има ролята на писмена заявка по смисъла на чл.1.1. от договора и съдържа изчерпателно възложените дейности.

Сключването на договора за изработка и възлагането на задачата на ищеца не се и оспорва от ответника с отговора на исковата молба.

Изискуемостта на вземането на ищеца като изпълнителен на работата е предпоставено от приемане на работа от страна на ответника и липса на явни недостатъци, срещу каквито ответникът при приемането може да възрази. Доказване приемането на работата може да стане с всички доказателствени средства, включително с косвени такива, стига последните в съвкупност да установяват единствен и непротиворечив извод за реализирането на дадено обстоятелство.

В договора приемането на работата е уговорено да се извършва с приемно-предавателен протокол, неразделна част от договора. Обичайно, при включването на такава уговорка в договорите за изработка, се има предвид подписването на двустранен приемно-предавателен протокол между страните по договора, така че едната да може да докаже, че е предала работата, а другата – че е изпълнила задължението си да я приеме, както и евентуалните си забележки по приемането, ако има такива, които обичайно се посочват във въпросния приемно-предавателен протокол.

В конкретния случай такъв протокол, двустранно подписан между изпълнителя и възложителя, не е представен по делото. Не зависимо от това, съдът намира, че са налице безспорни доказателства за приемането на работата от страна на дружеството- ответник. Това е така, защото по делото е приет и не е оспорен констативен протокол – Приложение 1, подписан между управителите на два клона на дружеството, което по естеството си представлява извънсъдебно признание на факта, че работата е приета без забележки от клон – Черно море и е извършена в обема, посочен в констативния протокол. Този извод се подкрепя от останалите събрани по делото писмени доказателства и от изразената готовност от ответника да заплати дължимото възнаграждение, която се установява от Заповед №РД – 11 – 429/05.04.2016г. на изпълнителния директор на ответника, както и от писмо изх. № АД – 94-63#4/31.10.2016г. Посочените изявления в трите документа, изходящи от ответника, съдържат признание на последния за неизгодни за него, с оглед настоящия процес, факти и обстоятелства, а именно - че ответникът е длъжник по договора за изработка, поради приемането без забележки за извършената от изпълнителя възложена работа, за което не е заплатено дължимото възнаграждение.

Съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД при приемане на работата поръчващият следва да приеме работата и да релевира всички възражения за явни недостатъци на изработеното, като разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД изрично посочва, че ако не направи това, работата се смята за приета. Едва с отговора на исковата молба ответникът прави бланкетно възражение за неизпълнен договор, без да уточнява дали се позовава на некачествено изпълнение на възложената работа или неточно изпълнение в друго отношение и без да твърди, че към момента, когато е приел работата, е направил възражение за явни недостатъци и е поискал отстраняването им по силата на чл.8 от договора.

Предвид горното, съдът намира, че с приемане на работата за ответника са преклудирани възможностите за релевиране правата по чл. 265 от ЗЗД, а от друга страна за него е възникнало задължението за плащане на уговореното възнаграждение. Конкретният му размер е установен по делото чрез изслушването на СИЕ на вещото лице П.Д., неоспорено от страните, което е компетентно изготвено и пълно, поради което съдът го кредитира изцяло. От същото се установява, че изчислено по реда на „Методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране“, приета на осн. чл.6, т.7 и чл.29 ЗКАИИП, приложение №4 – Част „Геодезия и приложна геодезия“, възнаграждението за приетата работа по обекти възлиза на сума в размер, както следва: