Решение № 408 от 25.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Благоевград, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Емилия Дончева

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200501126 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4978/01.07.2025 година е подадена от адв. И. Г.

К., процесуален представител на В. М. Д. от **********, против Решение № 196/06.06.2025 година, постановено по гр.д.№ 1080/2023 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите, с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно.

Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът установи, че депозираната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна в производството, при наличие на правен интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд.

С Решение № 196/6.6.2025 година, постановено по гр.дело № 1080/2023 година по описа на Районен съд - Гоце Делчев, съдът е осъдил на основание чл. 109 от ЗС, ответника В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, да преустанови неоснователните действия, които пречат на ищците Ф. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, и А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, да упражняват в пълен обем правото си на 1 собственост върху недвижим имот с пл. № 121 по кадастралния план на *********, одобрен със заповед № 502/1993г. на Кмета на Общината, като премахне изградения незаконен строеж, представляващ бетонна площадка с размери 3.75м. от северозапад; 2.80м. от югозапад; 4.50м. от югоизток; като на ниво терен, в най-горната й част се образува площадка с размери: 4.50м. от северозапад; 2.80м. от югозапад; 4.50м.от югоизток; 2.70м. от североизток, с площ от 12.37кв.м., от които в североизточната част на имот пл. № 121 по КП на *********, одобрен със заповед № 502/1993г. на кмета на Община Сатовча, попадат 10.98 кв.м. (защриховани с червени щрихи на приложения към съдебно-техническата и оценителната експертиза графичен материал в М 1:500).

Със същото решение е осъдил на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ответника В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на ищците Ф. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, и А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, сумата от 44,00 (четиридесет и четири) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на площта от имота, върху която е изграден незаконният строеж, представляващ бетонна площадка с размери 3.75м. от северозапад; 2.80м. от югозапад; 4.50м. от югоизток; като на ниво терен, в най-горната й част се образува площадка с размери: 4.50м. от северозапад; 2.80м. от югозапад; 4.50м.от югоизток; 2.70м. от североизток, с площ от 12.37кв.м., от които в имот пл. № 121 по КП на *********, одобрен със заповед № 502/1993г. на кмета на Община Сатовча попадат 10.98 кв.м. (защриховани с червени щрихи на приложения към съдебно-техническата и оценителната експертиза графичен материал в М 1:500), за периода от 23.07.2020г. до предявяване на настоящата искова молба (16.112023г ), ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащанеи е отхвърил този иск за сумата над 44,00 лева до пълния предявен размер в размер на 500,00 лева, като неоснователен и недоказан.

С решението си районният съд се е произнесъл и по отговорността за разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите във въззивнате жалба и частната жалба, относно атакуваните съдебни актове и събраните по делото доказателства, е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба и разглежданата частна жалба са подадени в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна.

Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно и следва да бъде отменено, при следните аргументи:

Пред Районен съд – Гоце Делчев е бил предявен негаторен иск с правна квалификация чл.109 от Закона за собствеността и обективно съединен с него осъдителен с равна квалификация чл.59 от Закона за задълженията и договорите.

По исковата претенция с правно основание чл.109 от Закона за собствеността ищците са претендирали да се осъди ответника да преустанови неоснователните действия, които пречат ищците Ф. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, и А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********** да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот, с планоснимачен номер 121 /сто двадесет и едно/ по кадастралния план на *********, одобрен със заповед № 502/1993 г. на Кмета на Общината, като премахне изградения незаконен строеж, представляващ бетонова площадка с размери 3/6 метра и попадащ в североизточната част на имот с планоснимачен номер 121 /сто 2 двадесет и едно/ по кадастралния план на *********, одобрен със заповед № 502/1993 г. на Кмета на Общината.

В казуса районният съд е осъдил ответника да премахне бетонна площадка с размери 3.75м. от северозапад; 2.80м. от югозапад; 4.50м. от югоизток; като на ниво терен, в найгорната й част се образува площадка с размери: 4.50м. от северозапад; 2.80м. от югозапад;

4.50м.от югоизток; 2.70м. от североизток, с площ от 12.37кв.м., от които в североизточната част на имот пл. № 121 по КП на *********, одобрен със заповед № 502/1993г. на кмета на Община Сатовча, попадат 10.98 кв.м. (защриховани с червени щрихи на приложения към съдебно-техническата и оценителната експертиза графичен материал в М 1:500).

На първо място е видно, че районният съд не е разграничил предмета на спора правилно. В казуса, и от назначената пред районния съд основна и допълнителна съдебно техническа експертиза, така и от допуснатата и назначена пред въззивния съд такава се установява, че спорната бетонова площадка е различна от подпорната стена, изградена на границата на двата имота - този на ищците и ответника.

Според заключението пред първата инстанция по съдебно - техническата експертиза единият обект - подпорната стена - представлява П-образна подпорна стена с размери 3,75 м от северозапад/2,80 м от югозапад/4,50 м от югоизток, като на ниво терен, в най-горната й част се образува площадка с размери 4,50 м от северозапад/2,80 м от югозапад/4,50 м от югоизток/2,70 м от североизток, с площ от 12,37 м2, от които, в имот пл.№121 по КП на *********, одобрен със заповед №502 от 1993 година на кмета на община Сатовча, попадат 10,98 м2, защриховани с червени щрихи на приложения графичен материал в М 1 : 500.

Пак от същото заключение - лист 126 от делото пред районния съд е видно, че върху бетонния пояс, обрамчващ зидарията от бетонни блокчета, представляваща четвъртия етап от изпълнението на подпорната стена, е монтирана оградна мрежа с нисочина от 95 см. на метални тръби, изпълняваща ролята на предпазен парапет.

Доказва се в хода на съдебното дирене пред районният съд и от приетата от въззивния съд експертиза, че подпорната стена е изградена от различни строителни материали, и е изграждана през различни етапи от време и периоди като на места е изградена от каменна зидария, има бетонна част и бетонни блокчета, като височина на подпорната стена, мерена от най-ниската и точка до ниво площадка възлиза на 5,24 м, а с плътната част на парапета общата височина е 5,54 м.

От обстоятелствата, на които се основава иска, по начина по която ищците предявяват негаторния си иск и с първоначалната и с поправената искова молба, е видно, че спорът касае не подпорната стена, за която водените от ищците свидетели сочат в показанията си, че е изградена от ищците е техните наследодатели, а касае бетонната площадка изградена от ответника върху подпорната стена, обозначена от вещите лица като бетонен пояс и ясно различима на фото приложенията към заключенията на експертите.

Видно е пак от заключенията на вещите лица, както и от показанията на разпитаните свидетели, че този бетонен пояс, бетонна площадка е изградена на нивото на терена на имота на въззивника - ответник и не се спори, че е изградена от него. В този смисъл са и показанията на св.А. Т., който сочи: "А. си направи подпорната стена …в неговото място.". В този смисъл са и показанията на св.Е.Т., който сочи в показанията си "за да направи отгоре тази плодащка се държи на стената на мястото на стълбите. В. Д. направи площадката през 2020 г…. ищецът отля стената…". Така и в разпита на свидетелите, водени от ответника въззивник - св.П. сочи, че : Направил си А. ограда и те върху оградата са построили някаква площадка…тази площадка е направена върху неговата ограда…". Така и св.У. сочи: " Площадката, която направи В. е подравнена площадка…В. ползва стената, която направи А. и продължава нагоре и си направи нагоре с пръст, подравнена площадка.

От анализа на доказателствата - съдебно - техническите експертизи и разпита на 3 свидетелите се доказва, че между двата имота - този на въззивника и на въззиваемите е налице денивелация, като имота на въззивника се намира в горна точка, а под него се намира имота на въззиваемите.

В заключението на вещото лице С., дадено пред въззивния съд е пояснено, и съдът приема за доказано, че в случаите, когато по регулационните граници на урегулирани поземлени имоти (УПИ) с или без денивелация се изграждат подпорни, стени същите следва да отговарят на изискванията за огради по чл. 48, ал, 1 -12 от ЗУТ, в т.ч, височината на плътната част от оградата (до 0,60м) и на ажурната част (общо с плътната част до 2,20м). над подпорната стена. Когато с проекта за изграждане, на нов строеж в УПИ, в част „вертикална планировка“ се предвижда изпълнение на насипи и подпорни стени, същите представляват част от строежа и, следва да са разположени изискващите се разстояния до регулационните линии, съгласно разпоредбите на чл. 31 - чл. 35 от ЗУТ и чл. 88, ал.Т т. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

В казуса не се установява от фактическа страна, излятата и оградена от от В. Д. бетонна площадка, изградена върху подпорната стена изградена от А., по какъв начин накърнява и пречи на правото на собственост на последните. Вярно е, и съдът приема за доказано, че е изградена без строителни книжа и съответните по ЗУТ разрешителни. Но също така и е вярно, че за да е основателен иска по чл.109 от Закона за собствеността ищците - въззиваемите следва да установят в условията на пълно главно доказване двете предпоставки, формиращи фактическия състав по чл. 109 ЗС, а именно – налице ли са неоснователни действия на ответника и създават ли действията на ответника пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца, по–големи от обикновените. При това в казуса нито едно от събраните доказателства - писмени, гласни и заключенията по съдебно техническата експертиза не обосновават извода, че действията по изграждане на бетонна площадка, върху изградената от ищците въззиваеми подпорна стена са от естество да ограничат упражняването на правото на собственост на ищците. Отделно от това следва да се обърне внимание и на факта, че изграждането на бетонна площадка върху подпорната стена по естеството си служи за укрепване на конструкцията и при наличната денивелация защитава и двата имота собствени на страните срещу опасността от срутване на земна маса, а от там - и на постройките в трите имота. В този смисъл в съответствие с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, така и Определение № 149 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3885/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова.