Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4569 от 16.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9814/2025
Вид
Решение № 4569
Подписан
16.12.2025
В сила
26.06.2026
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1, изречение II · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 4569 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110209814 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „***“ ЕООД с *** със седалище и адрес на управление в гр. *** в *** „***“ в *** в офис IV, представлявано от управителя Р.Г.К. с ЕГН**********, по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокат М. И. Я. от Софийската адвокатска колегия, против Наказателно постановление №827664-F816114, издадено на 20. V. 2025 година от Ц.М.С. в качеството на заместник-директорка на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр.

***, представлявано от директора Х.Б.М..

Пълномощницата на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че е извършено нарушение на Закона за счетоводството, а не на Закона за данък върху добавената стойност, затова актът за установяване на административно нарушение следвало да се издаде в едногодишен срок от извършване на нарушението. От горното се извежда, че актът за установяване на нарушение е издаден след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1, изречение II от Закона за административните нарушения и наказания. Изложени са доводи, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 от същия закон. Актът за установяване на задължение, въз основа на когото било издадено постановлението, в последствие бил обявен за нищожен. Направено е 1 искане за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от пълномощницата си, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Заместник-директорката на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по ***, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощената процесуална представителка – главен юрисконсулт В.Н.К., която оспорва жалбата. Претендира разноски.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателят е регистрирано по закона за данък върху добавената стойност лице с идентификационен №***.

На 01. I. 2024 година „***“ АД с *** издава на жалбоподателя представено по делото кредитно известие №0001523973 за сумата от 209.68 лева с данък върху добавената стойност от 41.94 лева.

На 04. II. 2025 година свидетелката С.А.А. с ЕГН**********, в качеството на г*** по приходите във Варненската териториална дирекция на Националната агенция за приходите, изпраща до жалбоподателя представена по делото покана за корекция на неправилно данъчно третиране на доставка по Закона за данък върху добавената стойност №П-22221024136233-178-001. Жалбоподателят е уведомен за несъответствия в дневниците за покупки и е поканен да подаде корекционни справки-декларации в 14-дневен срок по чл.

103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На 13. III. 2025 година до жалбоподателя е изпратена представена по делото покана №П-22221024136233-999-001. Жалбоподателят е поканен да се яви в седемдневен срок в ИРМ – гр. Русе на Варненската териториална дирекция на Националната агенция за приходите за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На същата дата свидетелката С.А.А. с ЕГН********** съставя представен по делото акт за установяване на задължение №П-22221024136233-135-001.

На 09. IV. 2025 година С.С.П., заместник-директорка на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава представено по делото Решение №АУ-4, с което обявява за нищожен представения по делото акт за установяване на задължение №П-22221024136233-135-001 поради нарушение на процесуалните правила и липса на материална компетентност на органа, издал акта.

На 08. V. 2025 година Г.М.В.Н., началничка на сектор на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава представена по делото Заповед за 2 възлагане на ревизия №Р-22221025002104-020-001 на основание чл. чл. 112 и 113 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С нея определя С.А.К., главен инспектор по приходите за ръководител на ревизията.

Процесното кредитно известие е вписано в справка-декларация по Закона за данъка върху добавената стойност след издаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът установява обстоятелството от представено по делото уведомление, както и от показанията на разпитаната свидетелка С.А.А. с ЕГН**********.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, включително: писмените доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, заповеди за компетентност, кредитни известия, фактури, уведомление, покани, акт за установяване на административно нарушение заповед за възлагане на ревизия, решение за обявяване на нищожността на акт за установяване на административно нарушение, както и от свидетелските показания на разпитаните свидетелки.

Всички събрани доказателства установяват еднозначно и безспорно установената по делото фактическа обстановка. Същите не се оспорват от никоя от страните.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение №F816114 на 31. III. 2025 година от свидетелката С.А.А. с ЕГН**********, заемаща длъжността главен инспектор по приходите в Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в присъствието на свидетелката Ц.Г.Д. с ЕГН**********.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Въз основа на установеното в акта Ц.М.С., заместник-директорка на Дирекция „Обслужване“ в Софийската териториална дирекция на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по *** на 20. V. 2025 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, и налага на жалбоподателя административно 3 наказание имуществена санкция в размер от 1 000.00 лева на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност за нарушение на чл. 124, ал. 5 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09. VI. 2025 година, а жалбата е предадена на куриерска служба „***“ в последния ден от срока – на 23. VI. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената Заповед, издадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите на 27. II. 2024 година под №ЗЦУ-384.

За да се произнесе по наведените в жалбата доводи за спазването на сроковете по чл.

34 от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че е съставен акт за установяване на административно нарушение на чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност, а не на Закона за счетоводството. Поради горното следва да се приеме, че актът е издаден за данъчно нарушение и спазването на срока по чл. 34, ал. 1, изречение II, от Закона за административните нарушения и наказания следва да се прецени с оглед на това обстоятелство. Дали данъчно нарушение действително е извършено или не, е въпрос по същество.

Водим от изложеното съдът намира, че срокът е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 20. V. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, възпроизведени в наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за:

4 датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени.

Налице е и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

По извършването на административно нарушение:

И в акта за установяване на административно нарушение, и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че извършването на административното нарушение е установено с представения по делото акт за установяване на задължение. По делото обаче се събраха доказателства, че посоченият акт е бил обявен за нищожен след издаването на акта за установяване на административно нарушение, но преди издаването на наказателно постановление. Затова съдът намира, че извършването на административно нарушение не е бил установен от материално компетентен орган – факт, с когото лицето, издало наказателното постановление, е трябвало да се съобрази. Като не е сторено последното, е издадено подлежащо на отмяна наказателно постановление.

Съдът не обсъжда представените доказателства за възложена след издаването на акта за установяване на административно нарушение ревизия, защото резултатите от нея не са посочени като основание за издаване на обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че следва да отмени обжалваното постановление на посоченото основание, затова не обсъжда дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

По силата на чл. 63 д от Закона за административните нарушения и наказания, страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400.00 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

1. ОТМЕНЯ Наказателно постановление №827664-F816114, издадено на 20. V. 2025 година от Ц.М.С. в качеството на заместник-директорка на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от директора Х.Б.М., с което на „***“ ЕООД с *** със седалище и адрес на управление в гр. *** в *** „***“ в *** в офис IV, представлявано от управителя Р.Г.К. с ЕГН**********, по силата на чл.